Определение № 260243 от 15.11.2023, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Варна окръжен съд - Варна, ХІ-ви състав в закрито заседание на 15.11.2023г., в състав: окръжен съдия: Михаил Михайлов като разгледа докладваното гр. дело №909 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С определение №

260170/19.09.2023г. постановено по гр. дело № 909/2019г. на ВОС, производството по делото е прекратено в посочените в определението части по отношение на предявения иск срещу ответника К.В.Ж., съответно изцяло по отношение на ответника А. Р. П. – Ж., поради отказ от искове от страна на ищеца КОНПИ.

С молба вх. № 264734/20.09.2023г. ответниците, чрез адв. Т. са сезирали съда с искане за присъждане на разноски съразмерно прекратената част, като присъждането на такива е основано на разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА.Представени и приети по делото са договори за правна защита и съдействие от ответниците, видно от които е уговорено осъществяване на процесуално представителство в производството по настоящото дело, което да бъде осъществявано от адв. Т. при условията на 38, ал.1, т.3 ЗА за ответника Ж., съответно при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за ответницата Ж.. Дължимото адвокатско възнаграждение е определено съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/09.07.2004г., като същото за ответника Ж. е определено върху материалния интерес от 265854,55 лева, и възлизащо на общо 15284 лева, съответно за ответницата Ж. материалния интерес е определен също в размер на 265854,55 лева, като също е определено минимално възнаграждение за процесуално представителство в размер на 15284 лева.

В съдебно заседание проведено на

21.09.2023г. ищецът, чрез процесуалния си представител релевира възражения за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на процесуалния представител на ответниците.

Депозирана е уточнителна молба вх. № 265270/23.10.2023г. от ответницата Ж., чрез адв.

Т., в която се посочва, че цената на иска, която оформя и материални интерес по отношение на този ответник, за който делото е прекратено възлиза на 265854,55 лева. Поддържа се, че списък за разноските е вече представен, като възнаграждението е уговорено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. С уточнителна молба вх. № 265445/02.11.2023г. ответникът посочва, че желае допълване на определението за прекратяване на производството в частта на разноските.

Депозиран е отговор от ищеца вх.

№ 265587/13.11.2023г., в който се посочва, че искането е неоснователно, а отговорността за разноски следва да бъде понесена от ответника.

По допустимостта на молбата:

Молбата за допълване на определение определението постановено по делото, в частта за разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си акт, съдът не се е прознесъл досежно разноските дължими на ответниците.Молбата е депозирана в срока по чл. 284, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане по делото.

От представените по делото доказателства се установява, че адв. П.Т. е надлежно упълномощен от ответниците К.В.Ж. и А. Р. П. – Ж., като по отношение на първия е осъществил процесуално представителство при реда и условията на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, а за втория ответник по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Посочената хипотеза на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА урежда предоставяне на правната помощ като безплатна такава поради затруднено материално положение на ответника, а тази по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА предоставяне на правната помощ като безплатна такава на близък, роднина или друг юрист.

С оглед депозираното искане за допълване на посоченото определение, съдът съобрази следното:

Разноски на страната се дължат при прекратява на съдебното производство, включително и при частично прекратяване поради оттегляне или отказ от иска. Определението на съда в тази част е приключващо съдебното производство доколкото в тази, прекратена част на същото, съдът няма да се произнесе с окончателен съдебен акт по същество, поради което прекратителното определение се явява окончателен акт, следователно на страната се дължат и разноски за съответната прекратена част.

При осъществяване на процесуална защита в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, съдът намира, че не е необходимо представяне на доказателства за материално затруднение от страна на ответника, доколкото тази преценка за наличието на финансова възможност или невъзможност да заплати възнаграждението за процесуално представителство е предоставена не на съда, а на процесуалния представител. За последния тежи риска в случай, че производството по делото, по което е предоставил безплатна правна помощ приключи с неблагоприятен за страната окончателен съдебен акт, да не получи възнаграждение за вложения труд под формата на процесуално представителство. Наред с това съдът приема и практиката по въпроса съдържаща се в

Определение № 643 от 07.12.2022г. по ч.т.д. № 2370/2022г. по описа на I тръг. отделение на ВКС, с което е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2