Решение № 100 от 21.11.2025, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Елена, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20254130100323 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д. Г. М. от гр. Г. О., чрез пълномощника му адв. Р. И., против „А. С. В.“ ЕАД гр. С., представлявано от З. С. Б. и Д. М. М.. В същата се твърди, че на 26.01.2009 г. ищецът сключил Договор за потребителски кредит № 88-260/2009 с „А. Б.а – клон България“ КЧТ, като впоследствие последната била преобразувана чрез вливане в „Ю.

Б.“ АД. На 24.02.2015 г. „Ю. Б.“ АД, в качеството на цедент, прехвърлил с договор за цесия вземането по отношение на ищеца на „СГ Г.“ ООД, в качеството на цесионер. На 23.04.2018 г. между „СГ Г.“ ООД и ответника „А.

С. В.“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане, като вземането по отношение на ищеца било отново прехвърлено. На 18.04.2019 г. между ищецът и ответникът било сключено споразумение, съгласно което ищецът признал, че към датата на сключване на споразумението дължи на ответника общо сума в размер на 16767.80 лв., представляваща дължима такава по Договор за потребителски кредит № 88-260/2009 г./26.01.2009 г. Със споразумението ищецът се задължил да заплати посочената сума на 67 месечни вноски, от които 66 месечни вноски в размер на 250.00 лв. всяка една от тях, а последната 67 вноска изравнителна, включваща остатъка от сумата преди датата на падежа – 28.10.2024 г. Ищецът заявил от личната си банкова 1 сметка съгласие месечната вноска по споразумението да се изплаща автоматично от ответника в последния работен ден на всеки месец. На 29.10.2024 г. ищецът прекратил услугата за автоматично плащане към ответника, тъй като падежът на договора бил настъпил. През м. март 2025 г. същият обаче забелязал, че банката отново започнала да извършва плащане към ответника, вследствие на което били надвнесени четири месечни вноски от по 250.00 лв., съответно на 04.12.2024 г., на 28.12.2024 г., на 28.01.2025 г. и на 28.02.2025 г. на обща стойност 1000.00 лв. Ищецът установил, че с 67 равни месечни вноски била заплатена сумата 16750.00 лв., а по последната уравнителна вноска останало да дължи сумата 16.80 лв., която била покрита от първата надвнесена сума на 04.12.2024 г. На 21.03.2025 г. ищецът отправил писмена покана към ответника в срок от 10 работни дни, считано от датата на получаване на същата, ответникът да му възстанови надвнесената сума общо в размер на 982.20 лв. Поканата била получена на 24.03.2025 г. от К. К. асистент в офис на ответника. След проведен разговор със служител на ответника, ищецът разбрал, че последният няма да му възстанови надвнесената сума. По тази причина за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. Г. М. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „А. С. В.“ ЕАД да му заплати сумата 982.20 лв., ведно със законната лихва, считано от получаване на поканата – 24.03.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „А. С. В.“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт А. П., в който се взема следното становище: Не се оспорва факта, че на 26.01.2009 г. между ищеца Д. Г. М. и „А. Б.“ АД, към настоящия момент „Ю.

Б.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 88-260/2009. Не се оспорва, че на 24.02.2015 г. „Ю. Б.“ АД прехвърлил вземането си по отношение на ищеца на „СД Г.“ ООД, а впоследствие същото било прехвърлено на ответника „А. С. В.“ ЕАД. Не се оспорва и това, че на 18.04.2019 г. между ищеца и ответника „А. С. В.“ ЕАД било сключено споразумение, съгласно което първият се задължил да заплати на втория сумата 16767.80 лв. на 67 месечни вноски, от които 66 равни вноски в размер на 250.00 лв. всяка една от тях и една 67 последна изравнителна такава.

2

Ответникът счита, че предявеният иск е допустим и основателен, като представляваното дружество признава предявения иск. Единствено, оспорва приложеното известие за доставяне от ищеца, като заявява, че в същото не било посочено каква пратка е изпратена от ищеца. Ответникът получавал десетки до стотици пратки и писма на месец и не можел да установи дали действително е получил такава покана от ищеца. С оглед на това, счита, че не е дал повод за завеждане на делото и съответно разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. В условията на евентуалност, ако все пак съдът му присъди разноски, моли адвокатското възнаграждение да бъде определено в размер съобразно ниската правна и фактическата сложност на производството и да вземе предвид признанието на иска. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150.00 лв.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Пълномощникът му адв. Н. М. е депозирал писмено становище, в което прави искане делото да приключи с решение при признание на иска по реда на чл.

237 от ГПК, тъй като ответникът с писмения отговор признава иска за основателен и доказан. Претендира направените разноски по делото, като счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200.00 лв.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Пълномощникът му юрисконсулт А. П. депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Моли съда да възложи разноските на ищеца на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. Оспорва претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

В конкретния случай са предявени искове с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които съдът намира за допустими и основателни по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление 3 от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. На първо място, ищецът е направил искане в тази насока в депозираното становище в първото по делото съдебно заседание. На следващо място, в отговора на исковата молба ответникът е направил изрично изявление за признание на предявените искове. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил за приетия от него ред за разглеждане на делото, като страните не са възразили.

С оглед направеното признание на исковете, съдът намира, че същите са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

Това се подкрепя по безспорен и несъмнен начин и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 88260/2009/26.01.2009 г., Анекс № 1/16.12.2009 г., погасителен план – 2 броя, искане с вх. № 141/16.12.2009 г., молба-декларация за потребителски кредит от 22.01.2009 г., копие от лична карта, писмо, контролен лист, Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. - сключен между „Ю. Б.“ АД и „С.Г.

Г.“ ООД, Договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 23.04.2018 г. - сключен между „С.Г. Г.“ ООД и „А. С. В.“ ЕАД, Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 23.04.2018 г., Споразумение от 18.04.2019 г., отчет по сметка от 05.06.2025 г., покана от 20.03.2025 г., известие за доставяне, Приемно-предавателен протокол към Договор № 150/12.03.2025 г.

– опис.

С оглед на изложеното ответникът „А. С. В.“ ЕАД следва да бъде 4 осъден да заплати на ищеца Д. Г. М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 982.20 лв., представляваща платена без основание по Договор за потребителски кредит № 88-260/2009/26.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход на делото съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото. Направените възражения в тази насока, че не е дал повод за завеждането му съдът намира за неоснователни, поради което същият следва да заплати на последния сумата 50.00 лв., представляваща внесена ДТ за завеждане на делото.

По делото се претендира и присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка, 2. материално затруднени лица, 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

При това положение, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и видът и обемът на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата на ищеца в процеса (изготвяне на искова молба и становище за насроченото съдебно заседание) и отчитайки цената на предявените искове (до 1000.00 лв.) и действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която има ориентировъчен характер, на адв. Р. И. следва да се присъди възнаграждение в размер на 200.00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

5

ОСЪЖДА „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район Л., ж. к. „Л.-10“, бул. „П. Д.“ № 25, офис-сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от З. С. Б., да заплати на Д. Г. М. с ЕГН ********** от гр. Г. О., ул. „И. М.“ № ** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 982.20 лв. (деветстотин осемдесет и два лв. 20 ст.), представляваща платена без основание по Договор за потребителски кредит № 88-260/2009/26.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на сумата 50.00 лв. (петдесет лв. 00 ст.).

ОСЪЖДА „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район Л., ж. к. „Л.-10“, бул. „П. Д.“ № 25, офис-сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от З. С. Б., да заплати на АДВ. Р. С. И. с адрес гр. Г. О., ул. „Г. Б.“ № * сумата 200.00 лв. (двеста лв. 00 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елена: _______________________ 6