Решение № 32 от 11.02.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Благоевград, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Алексова при участието на секретаря Илина Г.а като разгледа докладваното от Силвия Алексова Административно наказателно дело № 20251210201661 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от Д. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: с. Е* против Наказателно постановление № 25-7852000644 от 11.11.2025 г., издадено от Началника на 02 РУ при ОДМВР Благоевград, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДВП, за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, са наложени следните наказания: „глоба“ в размер на 500 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като са му отнети и 10 контролни точки от Талона към СУМПС по Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение виновно, тъй като не е бил наясно, че регистрацията на управлявания от него лек автомобил е била служебно прекратена. По тези съображения, се иска отмяна на наказателното постановление.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Б*, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган – Началника на 02 РУ при 1

ОДМВР – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Със съпроводителното писмо до съда, с което са изпратени жалбата и административно-наказателната преписка, се иска да бъде потвърдено процесното наказателно постановление и се релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, евентуално претендирани за присъждане от жалбоподателя при съответния изход от спора.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна.

На 12.09.2025 г. свидетелите И. и О. – полицейски служители при 02 РУ на ОДМВР - Благоевград, изпълнявали служебните си задължения и поконкретно, извършвали специализирана полицейска операция, свързана с безопасността на движението. Около 09.00 часа сутринта, в района на бул.

„П*“, свидетелите спрели за проверка л.а. „К*“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя И. и негова собственост. При извършена от свидетелите справка в РСОД, било установено, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация от 29.07.2025 г. Свидетелите пристъпили към съставяне на А., но поради възникнал проблем със служебния им таблет, потърсили съдействие от друг автопатрул, част от който бил свид. Ш.. След като пристигнал на място, свид. Ш. съставил процесния А., който бил връчен на жалбоподателя.

С Постановление от 10.11.2025 г. /л. 8 – л. 9 от делото/, РП-Благоевград отказала да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, по повод съставения на жалбоподателя А. С. GA № 1371278.

Впоследствие административно-наказващият орган възприел изцяло констатациите в съставения А. и въз основа на него, на 11.11.2025 г. издал обжалваното Наказателно постановление срещу Д. Г. И., с ЕГН **********, с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 257852-000015/11.11.2025 г., на жалбоподателя била наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. 3 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По делото не са налице каквито и да е данни, че Гаранционен фонд и Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Благоевград са уведомили жалбоподателя, че регистрацията на автомобила му е прекратена служебно.

Табелите с регистрационния номер на процесното МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на ППС, не са отнемани по реда на ЗДвП до извършване на процесната проверка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в 2 административно-наказателна преписка. За да възприеме гореописаната фактическа обстановка, съдът кредитира показанията на цитираните по-горе свидетели – И., О. и Ш., предвид липсата на данни за заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото и предвид последователността и непротиворечивостта на показанията им. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели, се основава и на това, че чрез тях свидетелите пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на 17.11.2025 г., а жалбата е подадена на 21.11.2025 г./ и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на 02 РУ при ОДМВР - Благоевград, съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. А. също е съставен от компетентно лице – експерт – командир на отделение в група на Сектор „ОП“ при 02 РУ на ОДМВР - Благоевград. При провеждането на административно-наказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения. А. и издаденото въз основа на него НП, са съставени/издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като А. е съставен в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели.

Независимо от горното, обаче, настоящият съдебен състав приема, че в случая няма извършено нарушение от субективна страна по текста от ЗДвП, посочен в А. и в НП.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Следва да се приеме, че когато собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо, предложение последно от ЗДвП и водачът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Извършването на неправомерно деяние под формата на непредпазливост, изисква знание за прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен юридически факт за узнаване на 3 служебната дерегистрация на моторното превозното средство. В тази насока е и ТР № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС.

Действително, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация, не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „ГО“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54/30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и т. 2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, както е в процесния случай.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, както и да уведоми лицето, на което предоставя за ползване МПС или изобщо да не го предоставя, още повече, че табелите с регистрационния номер на МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на МПС е трябвало да бъдат отнети от контролните органи.

Действително, собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „ГО“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 11 от ЗДвП - табелите с регистрационния номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат, след като служебно е прекратена регистрацията на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност от страна на жалбоподателя.

В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от Сектор „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за служебното 4 прекратяване на регистрацията, когато автомобила е бил предоставен на друго лице да го ползва, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.

Под „уведомяване“ по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административно-наказателния процес не се предполага, а в процесния казус тя не бе доказана категорично и безспорно.

П о изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода от спора и на основание разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 евро, които не са прекомерни по размер , съобразно разпоредбите чл.

7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 2 и ал. 4 /освен глоба, е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца/ от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва бъдат възложени в тежест на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград, като юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, в чиято структура е административният орган – издател на обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-7852-000644 от 11.11.2025 г., издадено от Началника на 02 РУ при ОДМВР- Благоевград, с което на Д. Г. И., с ЕГН **********, с адрес: с. Е* на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДВП, за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, са наложени следните наказания: „глоба“ в размер на 500 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като са му отнети и 10 контролни точки от Талона към СУМПС по Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР.