Решение № 2591 от 09.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110101817 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба с пр.осн. чл. 439 от ГПК на Н. Г. Михайлов, с ЕГН ********** и Е. Г. Михайлова с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „*****", бл.

122, вх. 2, ет. 1, an. 27 чрез адв. П. А. В., адвокат от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„*****" № 50А, ет.2, адрес на електронна поща (за призоваване): [email protected] срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*****, ул. „*****" №6, представлявано от управителя ***** с искане съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК: *****. с ЕИК: *****. със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „*****, ул. „*****" № 6 не съществува изпълняемо право срещу Н. Г.

Михайлов, с ЕГН ********** и Е. Г. Михайлова с ЕГН **********. с адрес гр. Варна, ж.к.

„*****", бл. 122. вх. 2. ет. 1. ап. 27 за сумата от 19728.31 лева, както следва: сумата от 17209.50 лв. представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит №54442/06.06.2008 г. сумата от 369.91 лв. представляваща просрочена редовна лихва за периода от 20.02.2009г. до 19.03.2009г. и сумата от 2148.90 лв. представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 20.03.2009 г. до 13.08.2009 г. включително, ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.09.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1039.13лв. -разноски по делото произтичащо от заповед от 17.08.2009г. и изпълнителен лист от 17.08.2009 г. издадени по ч.гр.д. 8526/2009г по описа на ВРС поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на изпълнителното основание, на осн. чл.439 от ГПК.

Алтернативно да се признае за установено, че вземането на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК ***** срещу Н. Г. Михайлов, с ЕГН ********** и Е. Г. Михайлова с ЕГН **********. произтичащо от заповед от 17.08.2009 г. и изпълнителен лист от 17.08.2009 г., 1 издадени по ч. гр.д. 8526/2009 г. по описа на ВРС е погасено по давност на осн.чл.124 ГПК.

Алтернативно да се признае за установено, че вземането на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК: ***** срещу Н. Г. Михайлов, с ЕГН ********** и Е. Г. Михайлова с ЕГН **********, произтичащо от заповед от 17.08.2009г. и изпълнителен лист от 17.08.2009г.. издадени по гр.д. 8526/2009г по описа на е погасено по давност на осн.чл.424 ГПК.

Твърденията са, че съгласно мотивите и решението в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г., ВКС, ОСКГТ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното производство става по право, новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани и всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право.

През 2009 г., въз основа на акт, издаден в заповедното производство, срещу длъжника, е образувано изпълнително дело №341 на ЧСИ Надежда Денчева за 2009 г. по искане на „Райфайзен /България/" ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул.

„Н.В. Гогол" №18-20, ЕИК:*****, с изпълнителен директор Ани Ангелова. След това „Райфайзен /България/" ЕАД цедира вземането на кредитора.

На 20.02.2020 г. е образувано т.д. 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тъпк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?".

Ищецът счита, че молбата му е допустима. В предхождащата действащия ГПК доктрина (ЗГС от 1930 г. и ГПК (отм.), правен интерес от установяване на погасено по давност на вземане е съществувал при исковете по чл. 254 ГПК (отм.) по отношение на вземания, за които е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.), с предмет преустановяване на изпълнителната сила на несъдебното изпълнително основание и прекратяване на изпълнителния процес (като дори към онзи момент, искът е считан, като конститутивен, Сталев, Ж. Исковата защита на длъжника срещу принудителното изпълнение. С, 1948, с. 183 и сл.).

Съгласно чл. 124 от действащия ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Съгласно мотивите на т. 11.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4 от 2013 г., съдът следва да разгледа в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, включително и за погасяване на вземането, но съгласно действащия ГПК, съдебната практика и правната доктрина, не съществува забрана, след изтичане на срока по чл. 414 от ГПК, но при липса на производство по чл. 422 от ГПК, да бъде въведено възражение за погасяване на вземането по давност, в който и да е следващ момент (след изтичане на законоустановения срок).

2

В настоящия случай, следва да се счита, че са налице предпоставките за допустимостта на исковата молба, поради наличието на: правен спор (Кредиторът твърди, че има вземане от Длъжника); повод за завеждане на дело (Кредиторът може да провежда принудително изпълнение срещу Длъжника); правен интерес (Длъжникът иска да установи, че Кредитора няма право да провежда принудително изпълнение срещу Длъжника, тъй като вземането на Кредитора е погасено по давност).

Ищецът счита предявения от него иск за основателен, на осн. чл. 439 ГПК.

Съгласно мотивите към Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО: „Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането." В настоящия случай, независимо от изхода на т.д. 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, следва да се счита, че изпълнително дело изпълнително дело №341/2009, е прекратено по право на 19.07.2018г. с Постановление с изх. №11467/19.07.2018г., след изтичане на две години от последното валидно изпълнително действие на 24.11.2015 г. и вземането по Актовете по Заповедното производство, е погасено на 24.11. 2020 г. с изтичане на общата петгодишна погасителна давност. В настоящия случай не е налице подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК, която да прекъсне давността и да постави начало на съдебния процес, функционално обвързан със защита на вземането, предмет на изпълнително дело №341/2009 съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2013 г., ВКС, ОСГТК, което потвърждава от характера на заповедното производство, уредено като част от изпълнителното производство. Изводът се подкрепя и в случай, че бъде прието по аргумент от противното, това че във всяка една хипотеза на отхвърлен от съда иск по чл. 422 от ГПК се счита, че с обратно действие се заличават всички правни последици, които се свързват с предявяване на иска, отново по аргумент от т. 13 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4 от 2013 г., ВКС, ОСГТК, което се отнася и до погасителната давност, която няма да се счита нито прекъсната с подаването на искова молба на основание чл. 116, б. „б" ЗЗД, нито спряна по време на съдебния процес на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД.

Относно основателността на алтернативния иск по чл. 124 ГПК: 1. В случай, че иска по чл. 439 от ГПК не бъде уважен, моли съдът да съобрази мотивите към Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО като вземе предвид, че давността може да се предяви и като самостоятелно основание с отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Относно основателността на алтернативния иск по чл. 424 ГПК. 1.Съгласно мотивите и решението в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г., ВКС, ОСКГТ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, 3 прекратяването на изпълнителното производство става по право, новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани и всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право. 2.През 2009г., въз основа на Актовете по Заповедното производство, срещу Длъжника, е образувано изпълнително дело №341 на ЧСИ Надежда Денчева за 2009г. (наричано по-долу изпълнително дело №341 за 2009г.) по искане на „Райфайзен /България/" ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Н.В.

Гогол" №18-20, ЕИК:*****, с изпълнителен директор Ани Ангелова. След това „Райфайзен /България/" ЕАД цедира вземането на кредитора. З.На 20.02.2020 г. е образувано т.д. 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по тъпк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?". В случай, че молбата по чл. 439 от ГПК и по чл. 124 от ГПК не бъде уважена, ищецът моли за приемане за установено на осн.чл.424 ГПК, че вземането може да се оспори по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, като исковата молба може да бъде предявена за цялата сума, за които са издадени актовете. По тези съображения моли за уважаване на иска.

Ответникът е представил отговор с който счита предявените искове за недопустими поради липса на правен интерес, липса на правен спор, както и повод за завеждане на делото /посочени като основания в т. 4 от исковата молба/. Не оспорва наличието на правните действия, извършени по повод образувано заповедно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист от банката -кредитор. Първоначалният кредитор е образувал изпълнително дело № 341/2009 по опис на ЧСИ Н.Денчева 807, което е прекратено с нарочно постановление преди придобиване на вземането от ответното дружество. Не спори, че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ на процесното вземане.

Предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищците и невъзможността ответното дружество да се снабди с нов осъдителния титул или да ползва предходния по повод същото задължение, поддържа становището, че е погасена по давност ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, а не самото вземане. Ответникът е придобил вземането с договор за цесия от 15.06.2022г., след което не е предприел каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищците. Липсва спор по фактическата обстановка, изложена в исковата молба по повод изтеклата погасителна давност и становището на ответника, което изразяваме с настоящия отговор.

Различни са единствено правните изводи, които следва да се направят въз основа на едни и същи факти.

В подкрепа на твърдението си, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на задължението, 4 с настоящия отговор е изложено и в самата искова молба. Във връзка с горното, считаме, че между страните липсва спорно право, респ. за ищците липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим. Моли за прекратяване на производството на това основание.