Определение № 724 от 14.10.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 534/2026
- Вид
- Определение № 724
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, НЕЛИ ДЕЛЧЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 724 гр. ХАСКОВО, 14.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
НЕЛИ Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500534 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278, вр.чл.274, ал.1, т.2,вр. чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от З. Г. Н., чрез адв. А. З. Д., процесуален представител на жалбоподателката срещу Определение № 365/08.07.2026 г. по гр.дело № 23/2026 г. на Районен съд- Свиленград, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК от З. Г. Н. чрез пълномощника й адв.А. З. Д., за допълнение и изменение на постановеното по делото решение № 104/14.05.2026 г. в частта му за разноските, представляващи присъдено в полза на пълномощника на ищцата възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
В жалбата се твърди, че присъдените разноски в общ размер от 250,00 евро не са пропорционални на предявените и уважени искове, тъй като не покриват значителна и подходяща част от разноските, като не е преценена в пълнота висококвалифицираната адвокатска помощ по делото от страна на процесуалния представител на ищцата. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд в своето решение, а след това и в постановеното определение по чл.248 ГПК не е съобразил критерия, сочен от СЕС за 1 приложим при преценка на разумността на адвокатското възнаграждение, а именно цената на предявените и уважени искове - Присъдените разноски в размер на 250,00 евро общо по предявените искове не били пропорционални на предявените и уважени искове, тъй като не покривали значителна част подходяща част от разноските Развити са съображения, че минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат така уредени и присъждани, че да не допускат адвокатите да бъдат демотивирани да предоставят безплатна права помощ на материално затруднени лица. Счита, че подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение ще има като ефект както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл.101 ДФЕС.
Претендира от възззивната инстанция да отмени Определение № 365/08.07.2026 г. по гр.дело № 23/2026 г. на Районен съд- Свиленград, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК и да постанови друго ,с което да измени решение № 104/14.05.2026 г., в частта му за разноските, представляващи присъдено в полза на пълномощника на ищцата възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, като осъди „Микро кредит“ АД с ЕИК 202073629 да заплати на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в пълния му размер – 1317,38 евро с ДДС.
СЪДЪТ, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството по гр. д. №23/2026 г. по описа на Районен съд – Свиленград е образувано по искова молба подадена от З. Г. Н., чрез адв. А.
Д., член на САК, личен № 100768210 против „Микро кредит“ АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 137, ет.3, с която са предявени при условията на обективно 2 кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК- за прогласяване недействителността на сключен между страните Договор за заем Microcredit № 9072-002110306/15.01.2025 г.и иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
С Решение № 104/14.05.2026г. Районен съд - Свиленград е прогласил нищожността на сключения между страните Договор за заем Microcredit № 9072-002110306/15.01.2025г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.
22 от ЗПК, вр. чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и е осъдил „Микро кредит“ АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 137, ет.3, да заплати на З. Г. Н. сумата 279,68 евро / 547 лв./ представляваща платена без основание сума по сключения между страните Договор за заем Microcredit № 9072-002110306/15.01.2025 г.
С решението ответникът „Микро кредит“ АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 137, ет.3 е осъден да заплати на адв. А. Д., член на САК, на основание чл.38 ЗАдв сумата от 250,00 евро, представляващи възнаграждение за безплатно представителство по делото на ищцата З. Г. Н..
За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Районен съд - Свиленград е приел, че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. А. Д., процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание на което ищцата не е била представлявана, а е било депозирано писмено становище и предвид разясненията дадени с Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС възнаграждението за осъщественото от адв. А. Д. процесуално представителство, защита и съдействие следва да е в размер общо на 250,00 евро по предявените искове.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от адв. А. Д., с която е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се определи адвокатско възнаграждение по уважените от съда искове в пълния претендиран размер.
3
С Определение № 365/08.07.2026г. молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските представляващи присъдено в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото е оставена без уважение. Съдът е посочил в мотивите, че е определил възнаграждението като е обсъдил правната и фактическа сложност на делото и е съобразил практиката на СЕС.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково напълно споделя изводите на първоинстанционния съд както в решението така и в определението предмет на обжалване по отношение на определеното възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по чл.3 ЗАдв., в полза на адв. А. Д., САК.
Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Разпоредбата е приложима в настоящия случай, доколкото производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Така съединените искове обаче се основават на един и същ правопораждащ факт недействителност на клаузи от договор за заем. Искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщате на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В допълнение следва да се посочи и това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и са за оказана безплатна правна помощ.
В конкретния случай следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищцата труд, който в случая се свежда по подаването на исковата молба, становище по депозирания отговор на искова молба и 4 писмена молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката. Следва да се отчете също, че в производството по гр. д. № 23/2026г., по описа на Районен съд – Свиленград страните и техните процесуални представители не са присъствали.
От значение за извода на съда за определяне размера на адвокатското възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото.Пълномощникът на ищцата, освен исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 23/2026 г. по описа на Районен съд - Свиленград е подавал искови молби със същия предмет, с които искови молби са били предявени обективно съединени искове със същите правни основания - по чл. 26 ЗЗД и по чл. 55 ЗЗД. Разликата между образуваните граждански производства са различните договори за заем/кредит.
В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и с принципа на справедливост. В тази връзка, имайки предвид от една страна конкретния казус и от друга страна - практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като е взел предвид предмета на спора, цената на предявените искове и труда, който е положен за защитата на съответното право.
С оглед изложеното, постановеното от Районен съд – Свиленград Определение № 365/08.07.2026г. по гр. д. № 23/2026 г. по описа на съда следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №365/08.07.2026 г. по гр. д. № 5
23/2026 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС- София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6