Решение № 184 от 17.12.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Разград, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20213300100270 по описа за 2021 година

Депозирана е исковата молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ 121446665, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4 представляван от изпълнителните директори: М. К. и С.С., чрез пълномощника главен юрисконсулт Й.Й. Ш.,

ПРОТИВ:

Й. П. Й., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.

1, т. 2, б. "а" от КЗ и чл. 86 ЗЗД, с който ищецът моли да бъде осъден ответника, да му заплати сумата 135 000.00 лева (сто тридесет и пет хиляди лева) представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щети № 210311/17.08.2018 г. и № 210357/28.09.2018 г. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба Гаранционния фонд твърди, че Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане, изплатил по щети № № 210311/17.08.2018 г. и № 210357/28.09.2018 г., обезщетения за неимуществени вреди общо в размер на 135 000.00 лв., както следва:

По щета № 210311/17.08.2018 г. - обезщетение на неимуществени вреди на П.К.С. и В.К.С. - сестри на С.К.С., загинал като пътник на задна седалка вдясно в л.а. „Ауди 80", ДКН *** при ПТП, настъпило на 17.09.2016г., сума общо в размер на 5 000.00 лв., по 2 500.00 лв. за всеки един от молителите.

По щета № 210357/28.09.2018 г. - обезщетение на неимуществени вреди на К.С.Т. и Д.Д.И., родители и законни наследници на С.К.С., загинал 1 като пътник на задна седалка вдясно в л.а. „Ауди 80", ДКН *** при ПТП, настъпило на 17.09.2016г., сума общо в размер на 130 000.00 лв., по 65 000 лв. за всеки от молителите.

Виновен за процесното ПТП, съгласно влязла в сила присъда по НОХД №139/18г. по описа на ОС Разград, потвърдена с Решение № 168/30.08.2018 г. на Варненски Апелативен съд, бил ответника Й. П. Й., управлявал л.а. „Ауди 80", ДКН ***, собственост на С. Й. С., без сключена задължителна застраховка „ГО", към датата и часа на ПТП, съгласно служебна справка от ИЦГФ.

ПТП настъпило при следния механизъм:

На 16.09.2016г. около 01:30 ч. по главен път П-49, км 43+850, в землището на с. Киченица се движил л.а. „Ауди 80", ДКН *** със скорост от около 106,2 км/ч, управляван от алкохол повлияния водач Й.Й. (2,07%о) с посока на движение от гр. Разград към с. Киченица. В автомобила пътували Я.К. — на предна дясна седалка, на задната седалка вляво М.С., по -средата Р.С., а в дясно С.С. След преминаване през плавен ляв завой, водачът загубил контрол над управлението на автомобила, отклонил се и напуснал пътното платно вдясно, преминал през затревена пътна площ и се ударил с предното си ляво колело в началото на крайпътна мантинела, непосредствено след което настъпил втори удар с дясната част на автомобила в бетонна отводнителна шахта. Вследствие на втория удар автомобилът се преобърнал през таван, като преди да спре и да се установи в покой, съборил табелата, указваща началото на с. Киченица.

В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

П.К.С. и В.К.С., сестри на С.К.С., се обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка Гражданска отговорност" за л.а. „Ауди 80", ДКН *** и по образувана щета № 210311/17.08.2018г., УС на ГФ отказал определянето на обезщетения поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на исканото обезщетение.

Поради постановения отказ от изплащане на обезщетение, молителите образували против ГФ гр.д. № 273/2018г. по описа на ОС Разград за претърпените неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, в хода на което се сключило извънсъдебно споразумение, а производството било прекратено поради отказ от иска. На всеки от двамата ГФО изплатил по още 2 500 лв. при отчитане на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.К.С..

Така определеното обезщетение било изплатено по банковата сметка на адв. А.Р.М., съгласно нотариално заверено пълномощно, с платежно нареждане от 22.03.2018г.

2

К.С.Т. и Д.Д.И., родители и законни наследници на С.К.С., се обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „Ауди 80", ДКН *** и по образувана щета № 210357/28.09.2018 г., УС на ГФ им определил обезщетение в размер на 200 000.00 лв. за нанесените травматични увреждания, по 100 000.00 лв. за всеки един от молителите. След отчитане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия определеното обезщетение е редуцирано в размер на 100 000.00 лева, по 50 000.00 лв. за всеки един от молителите и е изплатено на 18.10.2018г.

Плащането е извършено по банковата сметка на адв. А.Р.М., съгласно нотариално заверено пълномощно.

К.С.Т. и Д.Д.И. Поради не се съгласили с размера на определеното обезщетение, вследствие на което образуваха против ГФ гр.д. № 274/2018г. по описа на ОС Разград за претърпените неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, в хода на което се сключило извънсъдебно споразумение, а производството било прекратено поради отказ от иска. На всеки от двамата ГФО изплатил по още 15 000 лв. при отчитане на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.К.С..

Така определеното обезщетение било изплатено по банковата сметка на адв. А.Р.М., съгласно нотариално заверено пълномощно, с платежно нареждане от 13.02.2019г.

Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но същият не е погасило задължението си.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез пълномощника си адвокат М.

Р. м. от АК - Разград, депозира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим. По същество намира същия за прекомерно завишен. Намира, че претенцията е прекомерна и несъобразена с нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като не отговаря за критериите за справедливост. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Същия се е качил в управляваното от ответника МПС, като е съзнавал че ответника се намира в пияно състояние.

Освен това пострадалият не е ползвал обезопасителен колан на задната седалка в дясно, което представлява нарушение на чл. 137 „а“ ЗДП. При условие на евентуалност се моли иска да се уважи до размера на 10 000 лв.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му адвокат К.С. В. от АК – Търговище. Поддържа исковата молба, претендира разноски в размер на 5 400 лв. за заплатена държавна такса.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването ответникът не се явява. Явява се пълномощника му М. Р. м. от АК - Разград.

Същият поддържа отговора на исковата молба и излага подробни съображения за неоснователност на исковите претенции. При условие на 3 евентуалност се моли иска да се уважи до размера на 10 000 лв.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 21 от 11.05.2018г. по НОХД № 139/2018г. по описа на Окръжен съд – Разград, частично изменена с Решение № 168 от 30.08.2018г. по ВНОХД № 195/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна, влязла в сила на 21.09.2018г. /л.10-22/, ответникът е призната ЗА ВИНОВЕН в това, че:

17.09.2016 г. в землището на с. Киченица, на път II -49 км 43+ 850 м., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80“ с ***, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП тъй като не спазил забраната, като водач на пътно превозно средство да не управлява пътното превозно средство след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 2,07 на хиляда; по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като водач на моторно превозно средство не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява; по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като превишил стойността на разрешената скорост за движение извън населено място, като се движил със скорост 106,2 км/ч., при разрешена 90 км/ч., в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на С.К.С., ЕГН ********** от с. Топчии, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,07 на хиляда, с което осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“ във вр. с ал. 1, 6. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и му е наложено наказание.

Видно от неоспорената Справка от базата данни на Информационния център към гаранционния фонд, на база подадените от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е, че към горепосочената дата на която възникнало ПТП -то процесния автомобил не е имал действаща застраховка Гражданска отговорност /л. 23/.

Видно от приобщеното удостоверение за наследници, е че наследници на починалия С.К.С. са неговите родители – Д.Д.И. и К.С.Т. /л.28/.

Видно от приобщените удостоверения за родствени връзки, е че В.К.С. и П.К.С. са сестри на починалия С.К.С. /л. 25-26/.

По делото няма спор, че ищецът е изплатил претендираните суми в общ размер на 135 000 лв. на горепосочените лица, така както са посочени в исковата молба, а същото се установява и от приложените по делото документи за банкови преводи /л. 36,43,44/

Възраженията на ответника се изразяват в това, че не е бил страна по споразуменията, че липсват доказателства за това, че лицата на които са изплатени обезщетенията са претърпели неимуществени вреди от смъртта на С.К.С., както и се възразява, че обезщетенията поради прекомерността си не са справедливи по чл. 52 ЗЗД. Прави се и възражение за съпричиняване от 4 страна на починалия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск от гаранционния фонд срещу ответника, е с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: ГФ да е заплатил обезщетение за вреди на чуждо имущество на лице увредено от настъпило застрахователно събитие; настъпване на пътно-транспортно произшествие на територията на Република България, като МПС причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; факта на предизвикано от виновно и противоправно деяние на ответника застрахователно събитие; настъпили вреди и причинната им връзка с деянието.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Въз основа влязлата в сила гореописана присъда и на основание чл.

300, ал. 1 от ГПК съдът приема за установени факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, досежно процесното ПТП, както и настъпилата смърт на С.К.С..

Ответникът не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното ПТП. За да се приеме наличие на застрахователно правоотношение валидно към релевантния момент следва да е налице съответна валидна застрахователна полица.

Поради изложеното съдът приема, че при настъпване на ПТП относно управляваното от ответника МПС не е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност".