Решение № 4267 от 11.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4267 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20221110202459 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Й. Х. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332026122/17.12.2021г., издадено от началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на Н. Х. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.

В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че административнонаказаващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.12.2021г., Н. Х. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с ДК *****. Около 20:50ч. той се движел в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Батарея“. Поради несъобразена скорост нанесъл удар в пътен знак в разделителната ивица. След удара водачът продължил движението си в платното за насрещно движение посока Бензиностанция ОМВ, където пред № 439 бил спрян. Свидетелят Б. К. установил самоличността на водача на превозното средство, като последният отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо 1 средство. Издаден бил талон за медицинско изследване и след даване на материал за изследване от водача, била изготвена ХЕ,отразила резултата на кръвната проба – 2.73 промила.

На 02.12.2021г. св. Б. К. съставил АУАН на водача, в който описал фактическите си констатации и дал правна квалификация на сочените нарушения – чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.

При идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на 17.12.2021г. на Н. Й.

Х. е издадена НП, с което са му наложени две административни наказания „ глоба“ в размер на по 200 лв.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Б.

К., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото – скица, талон за медицинско изследване, протокол за ХЕ, справка картон на водач.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с механизма на настъпване на ПТП, както и участниците в него. В синхрон с разказа е отразеното в скица за ПТП, която беше кредитирана от съда.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното постановление следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай в наказателно постановелние са посочени в пълен обем обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателя, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от пътно-транспортното произшествие.

От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то съответства на посочената норма на чл.

20, ал. 2 ЗДвП, която задължава водачите на моторни превозни средства да съобразяват при 2 управлението на автомобила скоростта на движение с редица фактори, така щото да могат да спрат пред предвидимо препядствие или създадена опасност за движението.

Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на превозно средство, без да е съобразена избраната от водача скорост на движение с атмосферните условия, релефа, видимостта, интензитета на движение така, че в причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водача е причинен и вредоносния резултат – ПТП в пътен знак в разделителна линия. Деянието е извършено виновно, като водачът – субект на отговорността е имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява управлението на превозното средство, като въпреки тези представи е осъществил управлението с несъобразена скорост, така че е допуснал реализирането на пътно-транспортно произшествие. За така осъщественото нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, на данните касещи предишни нарушения на ЗДвП от Н. Х., поради което и не следва да бъде редуцирана.

Съдът прие за несъмнено установено и второто нарушение. Видно е от доказателствата по делото, че Х. е напуснал местопроизшествието като е продължил движението в насрещното пътно платно и не е установил последиците от произшествието. Правилно е определена санкциониращата норма и размерът на наложеното административно наказание, поради което съдът счита, че същото не следва да бъде редуцирано.

В процесната хипотеза липсват доказателства, които да очертават нарушението като такова, влияещо в по-ниска степен на закриляните общестевни отношение в сравнение с други нарушения от този вид, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

В постъпило по делото становище е изведен довод за отмяна на наказателното постановление и на друго основание. Иска се от съда да приеме, че водачът вече е бил санкциониран за същото нарушение. Приобщеното постановление за привличане в качеството на обвиняем сочи във фактическата рамка на обвинението инкриминирани факти, които не са част от рамката на административното нарушение – управление на моторно превозно средство с наличие на алкохол в кръвта и при явно неуважение към обществото.

С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-026122 /17.12.2021г., издадено от началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на Н. Х. е наложено административно наказание 3

„глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4