Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 356 от 21.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 317/2020
Вид
Определение № 356
Подписан
21.07.2020
Състав
ХРИСТО ИВАНОВ КРАЧОЛОВ, ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ ГАНЕВ, ИВАН ХРИСТОВ РАНЧЕВ

Цитирани разпоредби

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 356 гр. Пловдив, 21.07. 2020 г.,

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАН

РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ като разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД

№

317 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.

С протоколно определение от 17.06.2020 г. /приложеният съдебен протокол - л. 21 е допусната досадна техническа грешка, като годината е цифрово отбелязана като 2018 г., но словесно е посочена правилно/ по НОХД № 155/2020 г., Окръжен съд - * е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Срещу определението е депозиран частен протест, с искане то да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на съда.

Подсъдимият и неговият защитник не са взели становище по протеста.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с оплакванията в протеста, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Срещу подсъдимия М.Г.е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 304а пр. 1 вр. чл. 304 ал. 1 НК, понеже на 24.03.2018 г. в с.*, обл. * е предложил подкуп – парична сума от 20 лева, на полицейски органи М.Т.– младши инспектор РУ - * и А.С. – полицай в група ООР при РУ полиция - *, за да не извършват действия по служба, а именно да не му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение във връзка с несключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобила, който управлява.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, обсъждайки въпросите в разпоредително заседание по чл. 248 ал. 1 НПК, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изготвянето на обвинителния акт, по който е образувано настоящото първоинстанционно дело.

И въззивната инстанция счита, че първоначално е описана фактическата обстановка по отношение времето, мястото и начина на извършване на деянието според обвинителната теза. По-нататък обаче, действително в обвинителния акт не става ясно какви обстоятелства точно се приема за установени.

Действително, както правилно е отбелязал първостепенният съд, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е приел, че след като подсъдимият заявил на полицейските служители да не му съставят акт, им казал: „Момчета, дайте да ви дам 20 лева, да се почерпите“.

Въпреки предупреждението им, той се приближил до полицейската кола, вдигнал полицейската палка, която се намирала долу до седалката, и оставил нещо под нея. По-нататък, продължавайки описването на фактическата обстановка по случая, прокурорът е приел, че сестрата на подсъдимия се доближила до полицейската кола, отворила вратата, протегнала ръка навътре и бързо затворила вратата, където отново не е внесена яснота какви точно действия е извършило това лице.

Не може да бъде споделен основният довод, който се поддържа и развива пространно в протеста, че подобно изискване към изготвянето на обвинителния акт не следва да бъде направено, защото прокурорът не знае какво подсъдимият оставил под „полицейската палка“, а така също и не знае защо сестрата на подсъдимия отворила вратата на полицейската кола и протягала ръка.

Обвинителният акт определя рамките, в които ще се движи наказателният процес в съдебната фаза. След като описаната фактическа обстановка не отговаря на тези стандарти, то е очевидно и че обвинителният акт не удовлетворява изискванията на чл. 246 НПК.

По отношение твърденията в частния протест, че прокурорът не знаел какви точно действия са извършили подсъдимият и свид. Г., следва да се има предвид, че съгласно чл. 246 ал.1 НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.

Отделно от това, съгласно чл. 246 ал. 2 НПК, в обстоятелствената част, освен престъплението, което според прокуратурата е извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му, следва да се посочат доказателствените материали, от които се установяват тези обстоятелства.

В обвинителния акт, който е внесен за разглеждане в първостепенния съд, не само че не са посочени доказателствата, въз основа на които прокурорът счита, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, но е отделен цял абзац, в който е прието, че при проведените процесуално-следствени действия, включително и очни ставки, не се доказва с категоричност дали действително подсъдимият е оставил в служебния автомобил под полицейската палка и банкнота от 20 лева, както твърди свидетелят Т..

Няма пречка да се обсъди дали показанията на този свидетел /л. 6 ДП/, кореспондират и с думите на свидетеля А.С. /л.9 ДП/, а така също и с показанията на свидетеля Н.П./л. 71 ДП/ и с останалите писмени доказателства по делото. След това да бъдат съпоставени с останалите гласни доказателства, за да може прокурорът да изгради и съответните изводи, досежно фактическата обстановка, въз основа на които да направи и съответните правни изводи.

Предвид на изложеното, Апелативен съд Пловдив счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, поради което и

О

П Р Е

Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.06.2020 г., по НОХД № 155/2020 г., с което е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.