Определение № 5112 от 01.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5112 гр. София, 01.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110154034 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Д. И. К., с ЕГН:

********** и срещу Ц. М. К., с ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца в условията на разделност при равни квоти сумата от общо 3634.96 лева за доставена топлинна енергия за битови нужди до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, ***, аб. № 324548, както следва:

Д. И. К. дължи: 1/сумата от 1559,71 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, 220,95 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 08.06.2023 г., 2/ 30,40 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 6,42 лева – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до 08.06.2023 г.

Ц. М. К. дължи: 1/сумата от 1559,71 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането и 220,94 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 08.06.2023 г., 2/ 30,41 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.06.2023г. до изплащане на вземането и сумата от 6,42 лева – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020г. до 08.06.2023г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34102/2023 г. на СРС.Претендират се разноски в исковото и заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия ищцовото дружество е доставило на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ***, ***, аб.№ 324548, който са закупили с Договор за продажба на държавните имоти от 07.08.1991 г. на МНО. Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ ответниците са клиенти на топлинна енергия при общи условия за битови нужди и поради това дължат стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.

Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Ищецът прави искане като подпомагаща страна да бъде привлечена ФДР „Б.“ ООД.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка; копие от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 41/13.07.2007 г., том II, нот.д. № 227/2007 г. на нотариус М.Е.; молба-съгласие за подновяване на договорна ипотека; молба изх. № 13053/21.03.2012 г. по изп. дело № 20128440400710 на ЧСИ С.Я.; Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20128440400710 по описа на ЧСИ С.Я., декларация от Г.А.Ч., заявление вх. № Г-10059/22.06.2022 г. за откриване на партида, протокол за доброволно предаване на недвижим имот от 22.06.2022 г., протокол от общо събрание на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение, договор № 513/27.09.2001 г. между етажната собственост и „Б. Б.“ ООД, заявление-декларация вх. № Г-9785/17.06.2022 г., съобщения към общи фактури и извлечение от сметки за процесния период и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД за битови потребители.

Иска се назначаване на експертизи – съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза.

Прави се доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК за изискване на документи за извършваното дялово разпределение от трето лице-помагач.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Ц. К. по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. И.Н., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. На първо място се оспорва, че е налице основание за претендиране на процесните суми, тъй като оспорват, че ответника е потребител на ТЕ в имота, не е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху имота. Сочи, че ищецът признава, че друго лице е носител на партидата, видно от представени от ищеца писма и фактури. Посочва, че според трайната съдебна практика ипотеката доказва 2 единствено, че имота, върху който тежи е ипотекиран, но не и правото на собственост върху ипотекирания имот. Посочва, че при откриване на индивидуална партида със съгласие на ищцовото дружество е налице индивидуален договор между топлоснабдителното предприятие и това трето лице, което дължи заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия. Оспорва претендираните суми за лихва за лихва за забава, с твърденията, че няма доказателства за датите на публикуване на дължимите суми в сайта на ищцовото дружество. Оспорва претендираните суми за дялово разпределение, тъй като според твърденията в исковата молба дяловото разпределение в топлоснабдената сграда се извършвало от „Б.“ ООД, поради което оспорва, че е налице правно основание за претендиране на суми от ищцовото дружество. Релевира възражение за давност за претендираните суми за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., тъй като вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишна давност.

Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски, в това число възнаграждение за адвоката на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. въз основа на договор за безплатна адвокатска защита.

Моли съдът да не назначава исканите съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи, тъй като на няколко места посочва, че не оспорва размера на сумите, а единствено наличието на основание за начисляването им.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Д. К. по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. С.К., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва иска по основание, като посочва, че не оспорва размер на предявените претенции. Оспорват ответника да е собственик, вещен ползвател или потребител на ТЕ в имота. Посочва, че договорната ипотека върху имота не е доказателство за притежаване от страна на ипотекарния длъжник на вещно право върху имота. Посочва, че ищецът в исковата молба признавал неизгодния за него факт, че е открил партида на друго лице, различно от ответника – Г.Ч., като навежда, че при индивидуален ползвател на имота той, а не собственика или ползвателя на имота са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва претендираните суми за лихва за лихва за забава, с твърденията, че няма доказателства за датите на публикуване на дължимите суми в сайта на ищцовото дружество. Оспорва претендираните суми за дялово разпределение, тъй като според твърденията в исковата молба дяловото разпределение в топлоснабдената сграда се извършвало от „Б.“ ООД, поради което оспорва, че е налице правно основание за претендиране на суми от ищцовото дружество.

Релевира възражение за давност за част от претендираните суми, тъй като вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишна давност.

Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

3

Претендира разноски, в това число възнаграждение за адвоката на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. въз основа на договор за безплатна адвокатска защита.

Моли съдът да не назначава исканите съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи, тъй като на няколко места посочва, че не оспорва размера на сумите, а единствено наличието на основание за начисляването им.

По искането за привличане на трето лице помагач от страна на ответника:

Ответникът прави искане да бъде привлечено като помагач ФДР „Б.“ ООД, с ЕИК ***.

Съдът намира искането на ответника за основателно и допустимо, поради което следва да се допусне участието на третото лице-помагач, тъй като според твърденията на ищеца това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Между страните е безспорно, че ответниците в процесния период са били ипотекарни длъжници за недвижим имот, находящ се в гр. София, ***, ***. Страните не спорят и че до имота реално е доставяна топлинна енергия в начисленото от ищеца количество като стойността на топлинната енергия, на услугата дялово разпределение и на обезщетението за забава са изчислени и остойностени правилно.

Доколкото размерите на процесните суми и правилното им начисляване не се оспорва, а давността е правен въпрос, липсва основание за допускане на експертизи.

Следва да бъдат изискани по реда на чл. 190 ГПК документите от третото лице-помагач.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск на този етап е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 от ГПК ФДР „Б.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

4

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира права от доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект – апартамент 18, находящ се в гр.

София, ***, ж.к. ***, за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. и обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение.

- правна квалификация – предявените искове за сумите за доставена ТЕ и за дялово разпределение са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ, а исковете за обезщетения за забава – с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Д.

К. и Ц. К. са били ипотекарни длъжници по ипотека, наложена върху процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в , ***, ***, аб.№ 324548.

Страните не спорят и че до имота реално е доставяна топлинна енергия в начисленото от ищеца количество като стойността на топлинната енергия, на услугата дялово разпределение и на обезщетението за забава са изчислени и остойностени правилно.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

По исковете за доставена ТЕ и за дялово разпределение:

В тежест на ищеца по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.