Решение № 101 от 15.10.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 118/2026
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Симеон Стефанов Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. С., 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20261870200118 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава трета, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Г. Б. П. с ЕГН ********** от гр. С., срещу електронен фиш № 8505216664, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. С електронния фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал.
1 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 139, ал. 6 от същия закон.
В жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като се поддържа възражение за погасяване на административнонаказателната отговорност по давност. Жалбоподателят сочи, че е получил фиша на 15.08.2025 г., повече от три години след датата на твърдяното нарушение, както и че през този период не е променял адреса си. Позовава се на чл. 82, ал. 3 ЗАНН.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не заявява становище.
Ответникът по жалбата, чрез юрк. Г.ева излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна
Издаден е електронен фиш за това, че на 17.03.2022 г. в 10:42 часа на път II-82, км 33+460, в посока намаляващ километър, в община С., лек автомобил „Ауди Q5“, с регистрационен номер СО4941СХ и технически допустима максимална маса 2380 кг, се е движил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Според отразеното във 1 фиша нарушението е установено с устройство № 10752, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Като собственик на автомобила е посочен Г. Б. П.. На основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева. Електронният фиш е получен на 11.08.2025 г. Жалбата е подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ до Районен съд – С. на 21.08.2025 г.1 поради което е подадена в срок.
Към момента на постановяване на настоящото решение са изминали повече от четири години и шест месеца от датата на твърдяното нарушение — 17.03.2022 г., като електронният фиш не е влязъл в сила поради висящото производство по неговото обжалване.
Въз основа на горното съдът достига до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима — подадена е от лице с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване.
По силата на чл. 11 ЗАНН по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. При липсата на самостоятелна уредба на абсолютната преследвателна давност в ЗАНН субсидиарно приложение намират чл. 80 и чл. 81 НК.
Това разрешение съответства на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, съобразно което разпоредбите на Наказателния кодекс относно погасяването на наказателното преследване по давност намират приложение и в административнонаказателното производство. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК приложимият давностен срок е три години. На основание чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, преследването се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по предходния член. Следователно абсолютният давностен срок в случая е четири години и шест месеца. Началният момент на този срок се определя съобразно чл. 80, ал. 3 НК — от довършването на деянието. За конкретно описаното в електронния фиш нарушение това е датата на установеното движение на автомобила по платената пътна мрежа без заплатена дължима винетна такса — 17.03.2022 г. Срокът от четири години и шест месеца, считано от тази дата, е изтекъл на 17.09.2026 г., преди постановяването на настоящото решение и преди проведеното по делото съдебно заседание. Издаването и връчването на електронния фиш, както и предприетите действия в административнонаказателното и съдебното производство, не могат да осуетят изтичането на абсолютната давност. По изричната разпоредба на чл. 81, ал. 3 НК тя настъпва независимо от спирането или прекъсването на обикновената давност.
Обстоятелството, че абсолютният давностен срок е изтекъл в хода на съдебното производство, не променя този извод. До приключването на производството с влязъл в сила санкционен акт съдът следва да съобразява настъпилите материалноправни основания, изключващи възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.
Поради това към момента на постановяване на решението правото на държавата да реализира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното във фиша деяние е погасено.
Съгласно задължителните указания на ПВС №10 от 28.09.1973г. по н. д. №9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на давностните срокове в административнонаказателния процес. Съгласно чл.63, ал.6 от ЗАНН съдът, независимо от материалната законосъобразност на
НП, го отменя и прекратява административнонаказателното производство, в случаите предвидени в закон, един от които е изтичане на преследвателната давност по чл.34 от ЗАНН. На основание изричния текст на чл.63, ал.1 от ЗАНН това следва да стане с решение, а не с определение, който акт намира 2 приложение само при прекратяване на съдебното производство (в който случай НП влиза в сила), но не и при отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното производство. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, приемаща, че в случай на вече издаден първоинстанционен санкционен правораздавателен акт (тази роля в процесния случай изпълнява НП), ако основанията за прекратяване на наказателното производство настъпят пред въззивната инстанция (в случая тази роля се изпълнява от районния съд) или пред касационната инстанция, те се произнасят с Решение, доколкото вече издадения правораздавателен акт не може да се отмени с Определение. Изтичането на абсолютната давност се явява безусловна пречка пред продължаващата висящност на административнонаказателния процес, поради което НП следва да се отмени и административнонаказателното производство да се прекрати, без за съда да съществува възможност да разгледа материално-правния спор по същество.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ЗАНН във връзка с чл. 11 ЗАНН и чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 3 НК, Районен съд – С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № 8505216664, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на Г. Б. П. с ЕГН ********** от гр. С. на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, описано като извършено на 17.03.2022 г. в 10:42 часа на път II-82, км 33+460, поради изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство срещу Г. Б. П. за нарушението, предмет на електронен фиш № 8505216664 на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Софияобласт в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3