Решение № 5272 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5272 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110116549 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. К. А., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника й адв. А. А., със съдебен адрес в гр. София, ул.

“Хан Аспарух” № 60, ет.3 против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седА.ще и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т..

Твърди се в исковата молба, че на 08.03.2006г. между Р. А. и “Юробанк България” АД е сключен договор за кредит. На 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който ответникът е придобил вземането по договора за кредитна карта. На 02.04.2024 г. ищецът е получил от “ЕОС Матрикс” ЕООД удостоверение за непогасени задължение с изх.№ МА00004134 от 02.04.2024г., съгласно което задълженията му възлизат на сумата от 3 810,73 лева. Заедно с удостоверението ищецът е получил и уведомление за сключения договор за цесия. На 04.04.2024 г. Р. А. е подал заявление до ответното дружество с искане гореописаното задължение да бъде изтрито като погасено по давност. “ЕОС Матрикс” ЕООД е отказало да зА.чи задължението с аргумент, че установяването на настъпването на последиците на погасителната давност е от компетентността на съда.

Ищецът претендира, че задълженията му към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като частен правоприемник на „Юробанк България“ АД са погасени по давност, тъй като е изтекъл петгодишен, респ. тригодишен срока относно вземането за главница, респ. вземането за лихви. Сочи, че давността е била прекъсната само със сключването на договора за цесия и от този момент до датата на подаване на исковата молба са изтекли погасителните давностни срокове.

Като излага горните фактически твърдения, ищецът моли да бъде призната за установена недължимостта на задължението към ответното дружество в размер на сумата от 3 810,73 лева (три хиляди осемстотин и десет лева и седемдесет и три стотинки).

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Моли допълнително за събирането 1 на писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, с който оспорва предявения отрицателен установителен иск като недопустим и неоснователен. Твърди се в отговора, че за ищеца не е нА.це правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като ответното дружество не е предприело каквито и да било действия за принудително събиране на отричаното от ищеца парично вземане. Предоставянето на информация в Централния кредитен регистър към БНБ за задълженията на Р. А. е нормативно установено задължение за кредитора – ответното дружество и не обосновава правния интерес на ищеца от воденето на настоящето производство. По същество, процесуалният представител на ответника оспорва иска като не основателен. Излага подробни съображения, че изтичането на погасителни давностен срок, препятства възможността за принудително изпълнение, но не погасява задължението.

Ответникът не прави доказателствени искания.

За датите на откритите съдебни заседания процесуалният представител на ответното дружество депозира писмени становища, с които заявява, че поддържа възраженията направени в отговора на исковата молба. Не ангажира доказателства.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2006 г. между ищеца и „Юробанк България“ АД е сключен договор за издаване на кредитна карта. Падежът на последната вноска по кредита е настъпил на 09.03.2008 г. На ищеца не е обявявана предсрочна изискуемост.

На 18.01.2016 г е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който ответникът е придобил вземането по договора за кредитна карта. На 02.04.2024 г ищецът е получил от „ЕОС Матрикс“ ЕООД удостоверение за непогасено задължение с изх. № МА00004134 от 02.04.2024г, съгласно което задълженията му възлизат на сумата от 3 810,73 лева, като ответника го кани в 5 дневен срок, считано от датата на получаването на удостоверението да заплати посочените суми, ведно с него е получено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания чрез цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

На 04.04.2024 г ищецът Р. А. е подал заявление до ответното дружество с искане гореописаното задължение да бъде изтрито, като погасено по давност. От страна на ответника е подадено писмено становище, с което отказват да бъде уважено искането им за премахване, както и за прекратяване обработката на лични данни.

Не се установи по делото след крайния падеж на задълженията по договора за издаване на кредитна карта – 09.03.2008 г. спрямо ищеца да са предприемани действия за събиране на вземането по съдебен ред и/или чрез принудително изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание: чл. 124 ГПК и чл. 110 и чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. и насрещен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 118 от ЗЗД.

Исковата претенция е допустима. За ищеца е нА.це правен интерес за установяването на недължимостта на процесното парично вземане спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в полза на която чрез цесия е изкупено вземането по договор за кредитна карта, длъжник по който е Р. А.. На първо място, ищецът твърди, че има кредитно задължение, което е отразено в ЦКР, като ответникът е заявил, че това вземане му е цедирано от „Юробанк България“ АД и произтича от договор за кредит, сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД – л. 88 от делото.

С подаване на информация в Централен кредитен регистър, дружеството е 2 декларирало в публичното пространство кредитна задлъжнялост на ищеца, при което същият се обективира като ненадлежен платец и с това се накърнява неговият кредитен авторитет.

Тъй като с действията си кредиторът го е компроментирал като неизряден платец, ищеца има правен интерес да установи, че задължението, което фигурира в официален регистър е погасено по давност и което задължение произтича от Договор за кредитна карта.

Второ, ищеца има правен интерес от воденето на иск независимо дА. ответникът е предприел съдебни действия по принудително събиране на вземането, защото ответникът нито е опростил задължението, нито се е разпоредил с него, нито пък извънсъдебно е признал, че задължението е погасено по давност при което да подаде съответната информация към ЦКР, като съществуването на тази информация засяга отрицателно законните права и интереси на ищеца, тъй като последният изрично е заявил, че няма да заплати задължението тъй като е погасено по давност, с оглед на което и бездействието на кредитора - ответник по делото да подаде съответната информация към ЦКР представлява законно основание за защита интереса на длъжника от съдебно признание на факта, че задължението е погасено по давност.

По силата на чл. 10, ал. 1 от Наредба №22/16. 07. 2009 г. за Централния кредитен регистър, всяка кредитна институция е длъжна да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Тоест всяко едно погасяване на задължението представлява изменение по кредита, за което се дължи подаването на информация в ЦКР. Следователно ищецът има правен интерес от предявяване на иска за установяване настъпилото погасяване на вземането, доколкото с това се обосновава настъпилото изменение по кредита. Въпросът с отбелязване на погасените по давност задължения в ЦКР не е законово уреден, като е оставен на преценка на кредитора дА. да ги заяви като отписани. Длъжникът има право на защита срещу тази преценка и последиците от нея, доколкото правата и законните му интереси зависят изцяло от поведението на кредитора, който може едновременно да не предприема принудително изпълнение и да не заявява за отписване задължението в ЦКР (фигурата на т.нар. "вечен длъжник").

Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно предвид факта, че процесните задължения все още не са зА.чени в ЦКР при БНБ, въпреки отправеното от ищеца към ответника извънпроцесуално искане в тази насока.

От значение за допустимостта на иска е и обстоятелството, че за да настъпят последиците на твърдяната от ищеца погасителна давност, той следва да се позове на нея по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че за ищеца е нА.це правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.

Ответникът в хода на производството не установява каквито и да било действия, попадащи в хипотезите на чл. 116 от ЗЗД, а дори изрично заявява в отговора на исковата молба, че такива не са осъществявани, респ. не се установява дА. е спряна или прекъсната давността от принудителни действия, предприети от цедента.

Отделно от това с уважаването на иска ще се осигури защита за ищеца срещу бъдещи действия по принудително събиране на процесното вземане и ще се препятства смущаването на правната му сфера от извънсъдебно поведение на кредитора.

Погасителната давносте сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е денят, от който вземането е станало изискуемо – в случая 09.03.2008 г.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.

3

Следователно, 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, с който се погасява задължението е изтекъл на 09.03.2013 г. Ответникът не е ангажирал доказателства за спирането или прекъсването на давностния срок, от което следва, че оспореното задължение се явява погасено по давност.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че предявения иск се явява основателен и следва да е уважен изцяло.

По разноските: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на общо 763 лв, представляващи разноски в производството пред районен съд, за държавна такса – 153 лева, 10 лева – представляваща държавна такса за преписи и 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът счита за неоснователно направеното с отговора на исковата молба възражение, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Ищецът изрично е поискал зА.чаването на задължението в ЦКР като погасено по давност, но това му е било отказано. Освен това, ответникът извънсъдебно е претендирал от ищеца заплащане на процесното вземане.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 ГПК, че Р. К. А. Р.

К. А., ЕГН **********, с адрес в ... не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седА.ще и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.Т., сумата в размер на 3810,73 лева, представляваща главница и лихви по договор за кредитна карта от 08.03.2006 г., сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД, което вземане се претендира от ответника въз основа на договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД -ответника и „Юробанк България“ АД, поради погасяването на вземането по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седА.ще и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М., да заплати на Р. К. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 763 лева /седемстотин шестдесет и три лева/ или евровата им равностойност – 390.11 € /триста и деветдесет евро и единадесет цента/, представляващи разноски по производството.