Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2617 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1021/2025
Вид
Определение № 2617
Подписан
05.06.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Галина Чавдарова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2617 гр. Варна, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 32046/08.04.2025г. „Кредисимо" ЕАД, ЕИК175330437, представлявано от изпълнителния директор Ивелин Камбуров, чрез юрисконсулт В.Т. срещу Определение № 3970 от 25.03.2025 г., постановено по гр. дело № 14370/2023 г. по описа на PC – Варна.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на първоинстанционното определение. Счита се, че съдът неправилно се е съобразил изцяло с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че параметрите, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, са предвидени в чл. 36, ал. 2 от ЗА, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като посоченото правило следва да се прилага не само при договорно определените адвокатски хонорари, но и при присъждането на адвокатски възнаграждения от съда при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В тази насока се навеждат твърдения за ниска правна сложност на изготвените от процесуалния представител на насрещната страна документи, ниската фактическа сложност на спора и наличието на многобройна и константна съдебна практика по идентични дела, а в рамките на проведените по делото съдебни заседания процесуалният представител на ищеца не е присъствал. На последно място излага съображения и относно актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.Отправя искане на основание задължителния характер на практиката на СЕС, изключваща задължителния характер на НМРАВ, за отмяна на постановеното по делото Определение № 3970 от 25.03.2025 г., с което първоинстанционният съдебен състав е отказал да измени постановеното съдебно решение в частта с разноските и да бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА на процесуалния представител на ищеца - адв.

Н., съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от С. Б. Д., ЕГН **********, чрез адв. П. Й. Н., в който определят частната жалба за неоснователна. Сочи се, че размера на адвокатския хонорар трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа, императивен минимум. Твърди се, че са налице са всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА, както и това, че посоченото тълкуване не изключва дефинитивно приложението на Наредба №1/09.07.2004 г., а съгласно 1 преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че по делото има проведени три съдебни заседания, както и това, че от значение е извършената от процесуалния представител работа не само в количествено, но и в качествено отношение, което следва да бъде съобразено.

Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, като вместо това Определение № 3970/25.03.2025 г. по гр. дело №14370/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу Решение, което попада в предметния обхват на чл. 274 от ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения.

С решение № 402/06.02.2025г. постановено по гр.д. № 14370/2023г по описа на Районен съд- Варна, съда е прогласил за недействителен, по иска на С. Б. Д. срещу „КРЕДИСИМО" ЕАД, Договор за потребителски кредит №***********. „Credissimo до заплата" на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, ал. 1, т. 10, вр с чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, като е осъдил С. Б. Д., да заплати на „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437 сумата от 404.90 лева, представляваща дължим и незаплатен остатък от чистата стойност на задължението му по Договор за потребителски кредит №***********. „Credissimo до заплата", ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск -19.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и е отхвърлил насрещния иск за разликата до пълния предявен размер от 600 лева. „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437 са осъдени да заплати на адв. П.

Й. Н., ВАК, рег. № ******** сумата от 439.33 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК .

С молба молба вх. № 17455/25.02.2025 г., ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк.

В.Т. е поискал, изменение на Решение № 402/06.02.2025 г., постановено по гр. д. № 14370/2023 г. в частта за разноските, с което да бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца в размер от 150лв., съобразно практиката на СЕС, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.

С определение по реда на чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение молба с вх. № 17455/25.02.2025 г., подадената от ответника молба за изменение на Решение № 402/06.02.2025 г., в частта за разноските, като е отчел извършените в производството действия по защитата на ищеца.

За да достигане на своя краен правен извод съдът съобразява следните конкретни обстоятелства :

По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен между С. Б.

Д. и адв. П. Н. от САК, с предмет на договора Процесуално представителство. В т.3 от Договора е уговорено, че Договора е безвъзмезден и е сключен на осн.чл.38,ал.1,т. 2 ЗА.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към чл. 36, ал. 2 ЗА, изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер, за съответния вид работа.Със задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, обаче, се прие, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като 2

Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази Наредба минимални размери, отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Т.е въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително повисок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес, представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Или, както е прието и в Определение № 50015/16.02.2024 год. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Съгласно преобладаващата съдебна практика при служебното определяне на възнаграждения, преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В настоящият случай е налице процесуално представителство по иск с правно основания чл.26,ал.1 ЗЗД, с цена на иска 600 лв., както и такова по насрещно подаден иск. Процесуалният представител е извършил процесуални действия свързани с изготвяне и подадена искова молба, вкл. запознаване с делото, както и действия свързани с изготвяне отговор по насрещен иск.При съобразяване на всички тези фактори, както и разпоредбата на чл.7 и чл.9 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че така определеното от първоинстанционният съд адвокатското възнаграждение е справедливо и обосновано, съответстващо на извършената работа, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3970 от 25.03.2025 г., постановено по гр. дело № 14370/2023 г. по описа на PC – Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3