Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 31.07.2020, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 159/2020
Вид
Решение № 261
Подписан
31.07.2020
В сила
27.08.2020
Състав
ГАЛИНА ВАСКОВА ГЕРАСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37, ал. 2, пр. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261 гр. Враца, 31.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА исково адм. дело № 159 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от Л.Г. ***, против Областна дирекция на МВР - Враца, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва:

- иск за присъждане на сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед рег. № 334зз-5/10.02.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - Роман, отменена с влязло в сила решение № 127/15.04.2016 г. по адм.дело № 80/2016 г. по описа на Административен съд – Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- иск за присъждане на сумата в размер на 300,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на НП № 88/28.09.2018г., издадено от Началник на РУ – Роман към ОД на МВР - Враца, за което е образувано АНД № 539/2018г. по описа на Районен съд – Мездра, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Ответникът - Областна

Дирекция на МВР – Враца, чрез процесуалния представител * Д. М., ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Изразява мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

По делото са представени писмени доказателства. Изискани и приложени са адм. дело № 80 по описа за 2016 г. на АдмС – Враца, предмет на разглеждане по което е била Заповед за задържане рег. № 334зз-5/10.02.2016г. на Полицейски орган при РУ – Роман, както и АНД № 539 по описа за 2018 г. на Районен съд – Мездра, предмет на разглеждане по което е било НП № 88/28.09.2018г., издадено от Началник на РУ – Роман към ОД на МВР – Враца.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че от Полицейски орган при РУ – Роман е издадена Заповед рег. № 334зз-5/10.02.2016г. за задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на лицето Л.Г.Г. – ищец по настоящото производство.

Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Враца, където е образувано адм. дело № 80/2016г. по описа на същия съд. С решение № 127 от 15.04.2016 г. съдът е отменил издадената заповед като незаконосъобразна. Решението е влязло в законна сила на 07.05.2016г.

Видно от отбелязването в заповедта за задържане, ищецът е задържан на **.**.2016г. в 13:00 часа и е освободен на **.**.2016г. в 11:23 часа.

Представени са и са приложени по делото заверени копия на материалите по досъдебно производство № 160/2015г. по описа на РУ – Роман, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

От приетите писмени доказателства се установява, че с НП № 88/28.09.2018г., издадено от Началник на РУ – Роман към ОД на МВР - Враца, на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

С влязло в сила решение

№ 19 от 30.01.2019 г., постановено по АНД

№ 539/2018 г. по описа на Районен съд – Мездра е отменено цитираното по-горе НП.

В производството пред районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. /л. 13 от АНД № 539/2018 г./, с договорено и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца, намира от правна страна следното:

По иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед рег. № 334зз-5/10.02.2016г., издадена от полицейски орган при РУ – Роман:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на осъществено спрямо него задържане въз основа на незаконосъобразно постановена Заповед за задържане на лице рег. № 334зз-5/10.02.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - Роман, срещу Областна дирекция на МВР – Враца

/юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административния акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Враца, е доказан по основание, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищеца Заповед за задържане на лице рег. № 334зз-5/10.02.2016г. по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия.

В този смисъл като властнически акт издаден от административен орган /полицейски орган по см. на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна дейност, заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че със Заповед за задържане на лице рег. № 334зз-5/10.02.2016г., издадена от Мл ПИ при РУ - Роман, в качеството му на полицейски орган, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок до 24 часа на лицето Л.Г.Г. в помещение за временно задържане на РУ - ***, считано от 13:00 часа на **.**.2016г. до 11:23 часа на **.**.2016г. т.е било е ограничено правото му на свободно придвижване, както и са били извършени всички съпътстващи задържането фактически и правни действия във връзка с изпълнението на заповедта. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 127 от 15.04.2016 г. по адм. дело № 80/ 2016г. по описа на Административен съд – Враца. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издадената заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Враца по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните съображения:

В случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното достойнство и на доброто име в обществото, претърпени в резултат на незаконосъобразното задържане.

Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях /чл. 4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. По силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

На основание чл. 5 от

Европейската конвенция за правата на човека, приложима пряко по силата на чл.

5, ал. 4 от Конституцията на Република България, всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение. Неизбежно всеки задържан търпи обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка със задържането. Самият факт на лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага негативно отражение върху психическото му състояние. Когато се твърдят болки и страдания извън обичайните, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда, начин на живот, обществено положение, здравословно състояние и др., те подлежат на доказване от ищеца.

В настоящия казус ищецът не е ангажирал никакви доказателства за претърпени неимуществени вреди извън обичайните в причинна връзка с незаконосъобразното задържане. Ищецът не доказа как задържането се е отразило с оглед личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, здравословно състояние, продължителност на претърпените страдания и неудобства. Несъмнено за времето на задържане /22 часа и 23 мин./ лицето е било лишено от редица човешки права, като правото на свобода, правото на личен живот и неприкосновеност, правото на свободно придвижване, правото на труд. Вредите конкретно се изразяват в психически страдания и редица ограничения, които ищецът, задържан на незаконно правно основание, неминуемо е търпял и които според законовия критерий за справедливост, следва да бъдат обезщетени. Доколкото ищецът не е представил доказателства, от които да се направи преценка на засегнатите блага конкретно за неговата личност, размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на общовалидни критерии и преценка на останалите установени по делото факти.