Решение № 167 от 24.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Кюстендил, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.ова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Татяна Хр. К.ова Въззивно гражданско дело № 20231500500069 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от К. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, чрез пълномощника адв. Е. Д., със съдебен адрес: гр. Дупница, ул. ***, срещу Решение № 531/22.11.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №188/2022 г. по описа на същия съд.

Постановеният от РС Дупница съдебен акт се обжалва в частта, в която съдът е осъдил К. М. С. да заплати на ищеца К. В. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нанесена на последния телесна повреда от побой, в размер на 10 000 лева.

Недоволен от размера на присъденото обезщетение ищецът К. С. обжалва решението на районния съд в осъдителната му част, излагайки съображения за неговата неправилност. Акцентът във въззивната жалба се свежда до неправилна преценка от съда на относимите към спора обстоятелства и съответно неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Присъдената сума се приема за крайно недостатъчна да репарира в цялост претърпените от ищеца тежки телесни и психически травми. Въззивникът счита, че събраните в хода на производството доказателства безспорно установяват присъждане на обезщетение в по-висок размер. Приема, че делото е останало неизяснено относно значимите за изясняване на спора обстоятелства, а именно доколко са увредени здравето и психиката на ищеца и неговото семейство. Искането е 1 за отмяна решението на РС Дупница в обжалваната част и присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева, до която сума искът е бил изменен в хода на производството пред районния съд, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта – 06.01.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна – ответникът К. М. С., който не се е възползвал от правото да подаде отговор. В срок подава въззивна жалба срещу решението на районния съд в осъдителната му част. Релевира доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Счита, че е постановен при липса на задълбочен и подробен анализ на релевантните за спора факти и обстоятелства. Отделно приема присъдения размер обезщетение за прекомерно завишен. Изразява виждане за нищожност на постановеното от РС Дупница решение. Искането е за неговото обезсилване, алтернативно отмяната му и присъждане на обезщетение в по-малък размер.

В съдебно заседание въззивникът К. С. чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и претендира разноските по делото.

Въззивникът К. С. чрез процесуалния си представител адв. Р. по съображения, подробно изложени във въззивната жалба, моли за отмяна на решението като нищожно, постановено в незаконен състав с оглед изменение на цената на иска, който съдът е допуснал, доколкото районният съд не е родово подсъден да разгледа процесния спор. Претендира присъждане на разноски при условията на чл. 38 от ЗАдв.

Съдът след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивните жалби са процесуално допустими, доколкото изхождат от страна в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. № 188/2022 г. по описа на Районен съд Дупница е образувано по постъпила искова молба от К. В. С. чрез пълномощника адв.

Е. Д. против К. М. С., с която е предявен иск за обезщетение на нанесени неимуществени вреди - болки и страдания, от престъпление, в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

По искане на процесуалния представител на ищеца, в о.с.з. от 07.06.2022 г., на основание чл. 214 от ГПК в хода на разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска, изразяващо се в увеличаването на размера на същия с още 15 000 лева и следва да се счита предявен за сумата от 30 000 лева.

С обжалваното Решение № 531/22.11.2022 г., постановено по гр. д. № 2

188/2022 г., Дупнишкият районен съд е осъдил К. М. С. да заплати на К. В. С. обезщетение за неимуществени вреди за нанесена средна телесна повреда от побой в размер на 10 000 лева, като искът до 15 000 лева е отхвърлил като неоснователен, ведно със законната лихва от 06.01.2021 г Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо. Съображения:

Изхождайки от уредбата в чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има задължението служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Подсъдността е една от предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което и с оглед посочената норма на чл. 7 ГПК съдът следва да направи проверка относно допустимостта на висящото пред него производство. Тази проверка касае единствено родовата подсъдност и тази по чл. 109 ГПК, доколкото същите представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняването правото на иск. Тази преценка може да бъде направена до приключване на производството във втората /въззивната/ инстанция – чл. 119, ал. 1 от ГПК. С оглед на това за родовата подсъдност служебно следи както първоинстанционният, така и въззивният съд, а според разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта на решението в обжалваната му част.

При изпълнение на това си задължение, съдът констатира, че първоинстанционният съд в случая се е произнесъл в нарушение на правилата за родова подсъдност. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

В настоящия казус с протоколно определение от о.с.з., проведено на 07.06.2022 г., ДнРС е допуснал увеличение на иска с 15 000 лева до размер на сумата 30 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 4 от ГПК при тази цена на иска делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. Като е разгледал претенцията в нарушение на правилата на родовата подсъдност, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. В този случай и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да го обезсили.

Възникналата хипотеза обосновава необходимост след обезсилването му делото да се изпрати на компетентния съд – Окръжен съд – Кюстендил за разглеждането му като първа инстанция. При този изход на служебната преценка по чл. 269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението.

По разноските: Съгласно изхода на спора въззивният съд намира, че разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като производството по делото не е приключило със съдебен акт по съществото на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл. 78 от ГПК относно разноските.

След обезсилване като недопустимо на обжалваното решение на Районен съд - Дупница, делото се изпраща по подсъдност на Кюстендилски окръжен съд за разглеждане като първа инстанция, като при новото разглеждане на делото 3 пред ОС - Кюстендил ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето въззивно производство и с оглед крайния резултат ще бъдат присъдени направените от страните разноски.

Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК Решение № 531/22.11.2022 г., постановено по гр. д. № 188/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 69/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, исковата молба да се докладва незабавно на административния ръководител за образуване на първоинстанционно производство пред Окръжен съд - Кюстендил по предявените искове.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4