Решение № 480 от 25.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Благоевград, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500850 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Н. П.

З., ЕГН **********, срещу решение № 8324/ 15.07.2021 г., постановено по гражданско дело № 1271/ 2019 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен иска, предявен от Н. П. З., ЕГН **********, против „Макроадванс“ АД, ЕИК ******************** със седалище и адрес на управление гр.

София, ул.Г.С.Раковски № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, да бъде признато за установено, че Н. П. З., ЕГН ********** не дължи на „Макроадванс“ АД, ЕИК ******************** поради погасяването им по давност сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2086/24.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 828/2010 г. на РС- Гоце Делчев, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 24.06.2010 г., а именно: 15 108.70 лева - главница по договор за кредит;

14331.97 лева - законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2010 г. до 08.10.2019 г.; 638.40 лева-договорна лихва за периода от 30.10.2009 г. до 14.03.2010 г.; 3.65 лева - държавна такса; 300 лева - адвокатско възнаграждение.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни 1 съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че съдът е направил неправилен извод, че извършените доброволни плащания не прекъсват давността. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установява, че З. е извършвала доброволни частични плащания, за които от приетите по делото доказателства е видно, че като основание е посочвано вноска по договор за кредит. Молбата от взискателя по изпълнителното дело до ЧСИ, касаеща осчетоводяването на постъпилите суми не променя основанието, на което плащанията са извършени от длъжника, до колкото същата не изхожда от длъжника, а от кредитора. Поддържа се, че фактът на извършването на частично плащане сам по себе си не съставлява признание по см. на чл. 116, б. ”а” ЗЗД относно непогасената част от дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля относно тази част на вземането на кредитора. При изложеното прави довод, че извършваните от З. частични плащания не са прекъснали давността за остатъка от процесиите задължения.

Сочи се, че изпълнително дело № 451/ 2010 г. на ЧСИ Г.Ц. се е прекратило по силата на закона на 18.04.2014 г., тъй като за периода от 18.04.2012 г. до 13.03.2017 г. по и.д.№ 451/ 2010 г. на ЧСИ Цеклеов не са предприемани изпълнителни действия.

Оспорва се извода на съда като неправилен, че с плащанията по сметка на ответното дружество са погасявани задълженията, предмет на изпълнителното дело. Поддържа се, че основанието на всяко едно от плащанията по сметка на ответното дружество е вноска по кредит на Н.З. ЕГН 8605070111. Прави се извод, че дори и да се приеме, че с посочените плащания се погасява задължението, предмет на изпълнителното дело, то доброволните плащания, извършени от З., не препятстват настъпването на перемпция по пронесното изпълнително дело. В разпоредбата на чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК не се говори за интерес на взискателя да предприема или да не предприема изпълнителни действия. Разпоредбата изисква по изпълнителното дело да не са искани и предприемани изпълнителни действия в продължение на 2 години. Причината за това не е елемент от фактическия състав на прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Да се изследва причината за бездействието на взискателя, означава бездействието му да се диференцира и в едни случаи бездействието да води до прекратяване на изпълнителното дело, а в други не. Такова тълкуване на закона е недопустимо, до колкото предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 2годишен срок е преклузивен и същият не може да бъде удължаван, а с диференцирането на причината за бездействието се постигна именно такова удължаване на преклузивен срок, което противоречи на закона.

На следващо място, видно е, че перемпцията настъпва, ако не са искани или предприемани изпълнителни действия. От самото понятие следва, че законът има предвид само действия, извършени в рамките на изпълнителното 2 производство. Плащанията по сметка на взискателя извън изпълнителния процес не представляват изпълнителни действия, годни да препятстват настъпването на перемпция по изпълнително дело.

Сочи се, че съдебната практика приема, че дори делото да е спряно по искане на взискателя, на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК това не препятства настъпването на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като в противен случай би се дала възможност на взискателя да поддържа безкрайно висящността на процеса.

В процесния случай дори няма искане за спиране на делото. Поради това се прави довод, че по аргумент на по-силното основание, не може да се приеме, че доброволните плащания на длъжника , извършени извън изпълнителното производство, направо на взискателя, препятстват настъпването на перемпцията. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че в периода от 18.04.2012 г. до 13.03.2017 г. по и. д. № 451/ 2010 г. на ЧСИ Г.Ц. не са извършвани изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по силата на закона. Сочи се извод, че към момента на предявяване на настоящите искове - 10.10.2019г., давността за процесиите задължения е била изтекла, тъй като искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение от 13.03.2017 г. не е прекъснало давността, защото процесното изпълнително дело се е прекратило по силата на закона на 18.04.2014 г. Към момента на искането за налагане на запор - 13.03.2017 г., не е имало висящо изпълнително дело, по което същият да бъде наложен.

Поддържа се, че че поисканият запор дори не е наложен. Само искането за извършване на изпълнително действие, без последното да е предприето, не е годно да прекъсне давността за вземанията, до колкото в чл. 116 от ЗЗД, като основание за прекъсване на давността законодателят е посочил предприемането на действия по принудително изпълнение.

Сочи се, че искането за налагане на запор от 13.03.2017 г. не е прекъснало давността за процесиите вземания. Навежда се, че Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и за изпълнителни дела, образувани преди постановяването, тъй като тълкувателните решения „поясняват“ закона, а не правосъздават - т.е. тълкувателното решение казва какъв е бил законът винаги, няма тълкувателни решения с действия занапред. Изразява становище, че цитираната съдебна практика е неправилна, тъй като в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. 2/ 2013 на ОСГТК на ВКС, изрично е посочен моментът, в който ППВС No 3/80г. е изгубило действието си. Записано е „Приетите в съдебната практика преди 1991 г.разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/ 1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае 3 изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

При действието на Конституцията от 1991 г., бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече.

Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, зашото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд No 3/1980г. следва да счита изгубило сила.“

Поддържа се, че Върховният касационен съд изрично посочва момента, в който новото правило започва да действа - приемането на Конституцията през 1991 г. Ето защо, се оспорва тезата, че давността започва да тече от приемането на тълкувателното решение.

Поддържа се, че цитираното в първоинстанционното решение такова решение на ВКС, съставлява изолирана съдебна практика, която противоречи на другата практика на ВКС, която приема че ПП на ВС № 3/ 1980 е изгубило действието си. Теоретично, няма как ВКС да е приело, че вземанията са погасени по давност, ако давността започва да тече от приемането на Тълкувателно решение No 2 от 26.06.2015 г. по т.д. 2/ 2013 на ОСГТК, тъй като изтичането на 3-годишният, респективно 5- годишният давностен срок, би станало най-рано на 26.06.2018 г. или 26.06.2020 г., т.е. все дати в бъдещето след постановяване на горепосочените съдебни актове.

Ако тълкувателните решения на ВКС се прилагаха само занапред, то нямаше да има необходимост висящите пред ВКС дела, по които се разглеждат въпроси, предмет на висящо тълкувателно дело, да бъдат спирани, тъй като приетите впоследствие ТР обективно не би могло да бъде приложимо по отношение на заварените случаи.

4

Поддържа се, че разпоредбата на чл. 50 от ЗНА изрично постановява, че тълкувателният акт има действие от момента на влизане в сила на акта, който се тълкува. Като изключение е предвидена възможността тълкуването да има действие само занапред, но за това трябва да има изрична воля. В процесния случай такава не е изразена, поради което се прави довод, че процесното Тълкувателно решение се прилага с обратно действие.

При евентуалност, ако се приеме, че процесното Тълкувателно решение се прилага занапред, се прави довод, че от представените по делото доказателства, и.д.№ 451/2010 г. на ЧСИ Г.Ц. се е прекратило по силата на закона на 18.04.2014 г. След като изпълнителното производство е прекратено, не е имало висящо изпълнително дело, респ. давността за вземанията не е била спряна и същата е започнала да тече най-късно от 18.04.2014 г. и към момента на предявяване на настоящия иск е била изтекла.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8324/ 15.07.2021 г., постановено по гражданско дело № 1271/ 2019 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев, като бъдат уважени предявените искове като основателни.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството.