Определение № 2792 от 09.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2792 гр. София, 09.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605514 по описа за 2025 година

Производството е инициирано с въззивна жалба вх. № 271181 oт 11.08.2025г. по регистъра на Софийски районен съд, депозирана от защитника на обв. Я. В. В., адв. А.К. – САК срещу Определение от 09.07.2025г. по ЧНД № 9922/2025г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав. С обжалваното Определение съдът е разрешил принудително извършване на полицейска регистрация, включваща дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК проби, съгласно чл. 68, ал.3, т.2 и т.3 от ЗМВР на Я. В. В. по досъдебно производство № 1107/2024г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 16951/2024г. по описа на СРП.

С жалбата се иска отмяната на обжалваното определение и постановяването на ново, с което да се отхвърли искането на полицейския орган за извършване на полицейска регистрация. Моли се да се приеме, че обжалваното определение се явява при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и е необосновано, при пълна липса на мотиви. По отношение на допустимостта на обжалването се излагат аргументи, че настоящата жалба е допустима съгласно чл.6 § 1 и чл. 13 от ЕСПЧ, които са пряко приложими на основание чл.5, ал.4 от Конституцията и се прилагат с предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. По отношение на основателността на жалба се изтъква, че обжалваното определение е в нарушение на чл. 34 и чл. 56 от Конституцията, чл. 5 и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и правото на ЕС. Посочва се, че с оглед изискването на чл. 6 от ЕКПЧ обвиняемият следва да бъде страна в процеса по разрешаване на принудително снемане на полицейска регистрация съгласно чл. 68 от ЗМВР, както и че снемането на същата следва да пропорционално на обвинението, характера и тежестта на твърдяното деяние, обществената опасност, съдебното минало и събраните по делото доказателства. Изтъква се, че в случая така преценка въобще не е била извършвана. Според жалбоподателя в обжалвания акт не са 1 изложени мотиви, основани на събраните по досъдебното производство доказателства и дори се посочва, че такива не са били обсъдени. Акцентира се, че от мотивите на обжалваното определение не става ясно с какво събирането на поисканите за регистрация лични данни би способствало за извършването на процесуално-следствени действия по разкриване или наказателно преследване на подзащитния му. Защитата допуска, че подобна обосновка не е била налице и в искането на полицейския орган, което не им е било предявено. Застъпва се тезата, че са налице основанията за разглеждане на правния спор в открито заседание при условията на състезателност, с участието на обвиняемия и защитника му, като се излагат подробни правни аргументи в тази насока. Намира, че следва да се отчете и задължителната практика на Съда на ЕС по дело С-205/2021г., а от гледна точка на оправдаността от намеса в личната сфера и правата на засегнатия следва да се отчете, че обвинението е за лека телесна повреда. По отношение на личността на обвиняемия се изтъква, че същият е с висше образование, със семейство с две деца и е бил излязъл на пазар за семейството. Изтъква се, че твърдението, че е нанесъл телесна повреда на повече от едно лице, не се твърди от самите полицаи-свидетели. Намира, че всичко това би било обсъдено от районния съд, ако е било изискано досъдебното производство и е било извършено запознаване с него, в условията на осигурено участие на защитата на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав на Софийски градски съд, след като обсъди жалбата намира, че същата е НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата е процесуално средство, даващо възможност на участниците (обвиняем, пострадал или неговите наследници), когато делото е в досъдебна фаза или страните в съдебната фаза на процеса (подсъдим, частен обвинител/граждански ищец и граждански ответник, защитник и повереник) да предизвикат съдебен контрол пред съд или пред погорестояща съдебна инстанция, касателно законосъобразността и обосноваността на акт на прокурор или правилността на съдебен акт.

В наказателния процес е установено правилото, че правото на обжалване (правото на жалба) е пряко свързано и се обуславя от обжалваемия акт-ако няма подлежащ на обжалване акт, подадената жалба се явява недопустима. Този извод на съда следва както от разпоредбата на чл.341,ал.3 от НПК, така и от ТР 5/2018г. по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК на ВКС.

Предмет на настоящата жалба е първоинстанционно определение от 09.07.2025г. по ЧНД № 9922/2025г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, постановена по реда на чл. 68, ал.5 от ЗМВР. Тъй като не е предвиден законов ред за обжалване на процесния съдебен акт пред въззивен съд, то жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Въззивният съдебен състав се запозна с приложеното Определение по ВНЧД № 5124/2024г. по описа на СГС, НО, 5-ти състав, с което е прието за допустима друга жалба срещу разпореждане на СРС, постановено отново по реда на чл. 68, ал.5, вр. ал.3, т.2 от ЗМВР, но 2 не е съгласен с приетите от него основания за допускането на разглеждане на жалбата по същество.

За да допусне разглеждането на жалбата по същество 5-ти въззивен състав при СГС, НО се е позовал на чл. 13 от ЕКЗПЧ.

Съгласно чл.13 от ЕКЗПЧ всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

Процесната разпоредба задължава държавата да осигури ефикасно вътрешноправно средство за защита на правата и свободите, залегнали в ЕКПЧ. Това означава, че всяка държава, страна по Конвенцията, следва да предвиди в националното си законодателство ефективно правно средство, което да обезпечава спазването на гарантираните от Конвенцията права и свободи, така че нарушаването им да не води до непоправими последици (дело М.А. срещу Кипър). Процесната норма не предвижда прякото й приложение във вътрешното законодателство под формата на право на жалба на всеки, който счита, че неговите права и свободи по Конвенцията са нарушени с действия или актове на орган на изпълнителната власт или съдебен орган, когато липсва вътрешноправна възможност за обжалване, нито създава задължение за инкорпориране на Конвенцията във вътрешната правна система, включително и не създава право на оспорване пред национална инстанция на вътрешните закони, които противоречат на Конвенцията (дело Обзървър и Гардиън срещу Обединеното кралство).

Необходимостта и законосъобразността от полицейска регистрация на обвиняемия по чл.68 от ЗМВР, изразяваща се в събирането на данни по чл.68,ал.3 от ЗМВР за последния, може да бъде проверена в съдебната фаза на наказателния процес, чрез анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, където в пълнота ще намерят приложение гаранциите на чл.6 от ЕКЗПЧ за справедлив процес.

Именно в съдебната фаза на процеса може да се провери и дали събраните биометрични и генетични данни за обвиняемия в досъдебната фаза на процеса са били необходими за постигане на една от целите по член 8, § 2 от ЕКЗПЧ, а именно за разкриване на престъпление, което в едно демократично общество се явява в интерес на обществената сигурност.

Така мотивиран, СГС, НО, XIV въззивен състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, депозирана от обв. Я. В. В., чрез адв. А.К. – САК срещу Определение от 09.07.2025г. по ЧНД № 9922/2025г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4