Решение № 1035 от 11.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. гр. Хасково, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102414 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от малолетния М А. Р., действащ чрез своята майка и законен представител С. Г. И., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен пряк иск на увреден от деликт за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ за сумата от 5000 лв. – неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, причинени от ПТП, осъществено на 06.08.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2024г. датата на исковата молба до изплащане на сумата.

Ищецът твърди на 06.08.2022г. да е настъпило ПТП на ***********, при което ищецът – малолетния М А. Р. да е блъснат от лек автомобил ************* с peг. № **********, управляван от лицето Х. Ф. М. като от удара ищецът да е изхвърлен от пътното платно и да е получил разкъсноконтузни рани в областта на лявото бедро и ръка. Твърди ищецът и неговата баба да са пресичали улицата и да не са забелязали движещ се автомобил, бабата на ищеца да е вървяла отпред и да е държала за ръка детето, а водачът на автомобила да е възприел детето и баба му, но да е заявил, че детето внезапно е изскочило на платното. Сочи водачът на л.а. ************* с peг.

№ ********** след като е възприел детето не е предприел необходимото според закона и съдебната практика поведение за предотвратяване на евентуално произшествие, което обуславя вината му за настъпилото ПТП.

Твърди произшествието да е било посетено от полицейски органи и да 1 е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който да е посочено че отговорността на водача е застрахована при ответното дружествозастраховател. По сигнал на ищеца е извършена предварителна проверка от РП-Ивайловград, която е завършила с отказ за образуване на наказателно производство, потвърден от ОП-Хасково.

Твърди вследствие на инцидента ищецът да е получил травматични увреждания и наранявания: разкъсно - контузни рани по крайниците, охлузвания по лицето и тялото, контузия на корема, които макар и квалифицирани като лека телесна повреда, да са причинили на пострадалия много болки и страдания през продължителен период от време. Твърди ищецът да е преживял и психични травми.

С уточняваща молба от 10.02.2025г. твърди да е подал молба до застрахователя за доброволно уреждане на спора, по която да не е налице отговор към момента.

Ищецът претендира от ответника сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и психически стрес в резултат на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска и поддържа да не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му.

По допустимостта сочи, че преди образуване на делото в предвидения срок ищецът не е изпратил покана до застрахователя за доброволно уреждане на спора. По основателността оспорва вредоносното събитие да е настъпило по вина на застрахования при ответника водач. Оспорва Констативния протокол за ПТП. Твърди отговорност за настъпване на събитието да има майката на детето, която да не е осигурила достатъчен надзор на детето и възпитание за спазване на изискванията на ЗДвП. Твърди съпричиняване от страна на ищеца на 50 % – твърди ищецът да е изскочил внезапно от място с ограничена видимост поради паркирани автомобили и да е направил удара непредвидим за водача, който да е направил всичко възможно за предотвратяване на потежки последици; в близост да е имало пешеходна пътека, по която бабата и внучето да са можели да безопасно да пресекат. Твърди ищецът и законният му представител да имат принос за по-продължителния период на възстановяване, поради неправилно и несвоевременно проведено лечение и неспазване на медицински предписания. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между процесното събитие и твърдените неблагоприятни последици за ищеца, в т.ч. твърдените такива върху психиката му. Оспорва твърдението ищецът да е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Оспорва като прекомерен размера на претендираното обезщетение. Оспорва също и претенцията за лихва – поддържа, че застрахователят изпада в забава едва след уведомяването му, 2 представяне на всички документи и посочване на банкова сметка за заплащане на застрахователно обезщетение, като законът му е дал 3-месечен срок за произнасяне. Твърди в случая да не е дал повод за завеждане на делото и да не е отказал заплащане на обезщетение, а сам ищецът да е изпаднал в забава, тъй като не е представил банкова сметка за заплащане на такова. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, включително е изискана преписката от ОДМВР за проверка по настъпилото ПТП, изслушани са заключения на вещи лица по съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) и съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), събрани са гласни доказателства на свидетелите: Х. Ф. М. (водача на автомобила, с който е извършено процесното ПТП, очевидец), С. Д. И. (баба на ищеца, очевидец), Е.А.М. (баба на ищеца), Г.

Т. С. (съставил констативния протокол за ПТП) и Н. Т. Г..

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се твърди и не се установява от писмените доказателства ищецът да е отправил пред застрахователя преди завеждане на делото претенция за доброволно плащане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това, съдът приема, че претенцията за плащане е направена с връчване на исковата молба на ответника на 19.09.2024г. Оттогава до приключване на устните състезания по делото несъмнено е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Следователно, налице е специалната процесуална предпоставки за допустимост на исковото производство, предвидена в чл. 380, ал. 1 КЗ и възражението на ответника в противния смисъл е неоснователно (в т.см. определение № 477/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 646/2009 г. на ВКС, IV г.о.).

Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя ответник към момента на увреждането по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери и вина на извършителя, която се предполага до доказване на противното (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Ответникът следва да докаже възраженията си за липса на вина у делинквента, съпричиняване, прекомерност на претендираното обезщетение.

Не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства, че към датата на процесното ПТП - 06.08.2022 г. отговорността на водача на лек автомобил ************* с peг. № ********** е застрахована при ответника на основание застрахователна полица с № BG/22/122000664154, 3 валидна до 01.03.2023г. Не се оспорва валидността на сключената полица. При това положение, съдът приема, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на отговорността на водача на лекия автомобил със застрахователя – ответник.

По механизма на процесното ПТП:

От събираните доказателства се установява, че за настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП с пострадали лица №1 с дата 06.08.2022г. от Г. Т. С.

– дежурен ПТП при РУ-Ивайловград. В протокола за ПТП е посочено, че на 06.08.2022г., около 17:45 ч. на ул. ********* е настъпило ПТП, при което лек автомобил ************* с peг. № **********, управлявано от Х. Ф. М. е ударил пешеходеца М А. Р., като го поваля на земята, при което са причинена контузно-разкъсни рани на лява ръка и ляво бедро и охлузване на лицето на пешеходеца, а на автомобила - счупен преден ляв фар и пътепоказател.

Посочено е, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и при избиране на скоростта на превозното средство не се е съобразил с пресичащия М А. Р.. Протоколът е подписан само от съставилия го.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление (в т.см. решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д.

№ 768/ 2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО; решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО).

В случая, протоколът за ПТП е съставен от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП след настъпването му, т.е. съставилият го не е възприел непосредствено самото настъпване на ПТП.

Съставителят е удостоверил пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като място на настъпване, участници в ПТП, характерът и вида на нанесените щети и настъпилите вреди. Съгласно установената съдебна практика, която настоящия състав споделя, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Вписаните в протокола за ПТП обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с 4 увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица (като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални знания, които съдът не притежава (в т.см. решение № 85/28.05.2009г. по т.д. № 768/2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО.; решение № 73/22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/25.06.2012г. по т.д. № 750/2011г. на ВКС, II ТО; решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО; решение № 211 от 14.12.2015 г. по т. д. № 2782 / 2014 г. на ВКС, I ТО; решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343 / 2016г. на ВКС,II ГО; решение № 37 от 12.03.2024 г. по т. д. № 36 / 2023 г. на ВКС, I ТО). В тази връзка, констатациите на съставителя, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и при избиране на скоростта на превозното средство не се е съобразил с пресичащия М А. Р. не се обхващат от доказателствената сила на протокола за ПТП и подлежат на доказване.

В случая, доказателствената стойност на протокола се свежда до датата, времето и мястото на настъпилото ПТП, участниците, причинените щети и нанесени видими вреди на пострадалия. Тези отразени в протокола за ПТП обстоятелства се установяват и от събраните гласни доказателства на свидетелите Х. Ф. М., С. Д.а И., Г. Т. С. и Н. Т. Г..