Решение № 4844 от 13.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4844 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20241100108781 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен от А. К. Г. против Е. К. Й. и А. Н. Д. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба от 25.07.2024г., обективиран в НА № 128, том I, рег. № 1461, н.д.№ 119/2024г., на недвижим имот в с.Казичене, Район Панчарево, Столична община, ул.********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ 88.79 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна-баня и входно антре, заедно с дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ 767 кв.м. и съставляващо УПИ с идентификатор ***.

Ищецът излага, че закупил имота през 2005г. и го ипотекирал в полза на „Банка ДСК“ ЕАД в обезпечение на кредит. Поради неизпълнение договора за кредит банката се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист с образувано изп.д.№ 20097810400101, по което изпълнението насочено върху имота с осъществена публична продан. С влязло в сила на 23.08.2017г. постановление на ЧСИ имотът бил възложен на първия ответник Е. Й., а владението предадено на 31.10.2023 г. с протокол за въвод. Твърди в периода от влизане в сила на постановлението за възлагане на 23.08.2017г. до въвода във владение от 31.10.2023г. да е живял в имота със семейството си, където през м. 09.2022 г. чрез наета фирма излял бетонна плоча в двора с намерение да изгради детска площадка, за което заплатил сумата 14 892 лв., а през м. 09. и м. 10.2022 г. извършил ремонт на първия етаж, за което заплатил сумата 15 500лв. Поддържа тези суми да съставляват необходими и полезни разноски, направени в качеството му на държател, и поискал заплащането им от първия ответник, но след последвал от последния отказ поддържа да има парично вземане към него за заплащане на тези подобрения. Първият ответник се разпоредил с имота с договор за покупко-продажба от 25.07.2024г. в полза на втория ответник, с твърдение 1 тази сделка да уврежда интересите му на кредитор, обуславящо правния интерес от прогласяване относителната й недействителност спрямо него по чл. 135 ЗЗД.

Ответниците оспорват иска с доводи, че ищецът не е извършил посочените в исковата молба подобрения и необходими разноски, респ. СМР да са незаконни като извършени без необходимите строителни книжа, а ищецът действал недобросъвестно при знание за отчуждаване на имота. Всеки от тях оспорва знанието за увреждане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно, че ищецът е бил собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.Казичене, Столична община, район Панчарево, ул. ********, състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна-баня и входно антре, със застроена част от 90 кв. м., заедно с дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ по скица от 740 кв.м. и съставляващо парцел XVI-1010, в кв. 64 по плана на гр. София, местност с. Казичене, при граници по скица: улица, УПИ XVII-1009, УПИ XI-1000, УПИ XV1011, придобит чрез покупко-продажба на 19.08.2005г., обективиран в представения НА № 191, том II, рег.№ 4431, дело № 257/2005г.

Върху имота била вписана ипотека в полза на „Банка“ ДСК“ ЕАД в обезпечение на изтеглен от ищеца кредит. Поради неизпълнение банката се снабдила с изпълнителен лист и образувано изп.д.№ 20097810400101 по описа на ЧСИ Г.Д., с насочване изпълнението върху имота чрез изнасянето му на публична продан.

С постановление 07.08.2017г., влязло в сила на 23.08.2017г., на основание чл.496 ГПК имотът бил възложен на ответника Е. К. Й., а на 31.10.2023г. по реда на чл.522 ГПК въведен във владение.

С договор за покупко-продажба от 01.11.2023г., обективиран в нотариален акт № 153, том I, рег. № 1764, дело № 131/2023 г., В.В.С. прехвърлила на Е. Й. правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот, придобит по възмезден начин /публичната продан/ по време на брака между тях в режим на съпружеска имуществена общност и прекратена с развод.

С последващ договор за покупко-продажба от 25.07.2024г., обективиран в нотариален акт № 128, том I, рег. № 1461, дело № 119/2024г., Е. Й. прехвърлил на А.

Н. Д. правото на собственост върху имота.

От фактическа страна не е спорно, че до въвода във владение през 2023г. ищецът живял в имота със семейството си.

По делото се прадставени фактура № 11/05.09.2022г., издадена от „Евро Трейд 28“ ЕООД за сумата от 14892лв. с ДДС, с основание полагане на бетон, както и фактура № 2/24.08.2023г., издадена от „Антън Транс 2008“ ЕООД за сумата от 15500лв., с основание основен ремонт на етаж 1 от жилищна сграда и подмяна на инсталация, и двете с получател А. Г..

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.С. и Я.И. се установява, че ищецът и първият ответник се познават отдавна. Е. Й. работел като шофьор при А.

Г., който имал магазин за дрехи. Освен колегиални, отношенията им постепенно прераснали и в приятелски. Свидетелката С. сочи, че Е. Й. участвал в публичната продавач, като средствата за плащането на цената били осигурени от ищеца с уговорка между тях след проданта Й. да прехвърли обратно имота на ищеца и съпругата му, което не станало поради влошаване отношенията им. Сочи, че през цялото време ищецът ползвал имота като свой, а след публичната продан извършил ремонтни 2 дейности и подобрения . В двора били изградени площадка, клетки за кучета, гараж и ограда с бетонни блокчета, за които първият ответник е знаел, защото е присъствал при извършването им.

Свидетелят И. познава ищеца и първия ответник и знае за имота. В показанията си сочи, че състоянието на първия етаж от къщата било годно за живеене, но за ремонт, поради което през 2023г. А. Г. извършил основен ремонт на този етаж, сменил мебелите в него, а в двора била изкопана шахта. По негово нареждане свидетелят съставял и подписвал фактури от името на „Евро Трейд 28“ ЕООД и „Антън Транс 2008“ ЕООД. Заявява, че по представените по делото фактури не били извършвани плащания. Сочи, че ежедневно влизал в двора на къщата, но други подобрения, освен изкопаната шахта, не били извършени.

Въз основа тези обстоятелства съдът обоснова от правна страна следното:

С иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативното право да обяви за относително недействителни спрямо него разпоредителни сделки или действия на длъжника, с които намалява или обременява имуществото си по начин възпрепятстващ възможността да се удовлетвори. Правото възниква, когато сделката /възмездна или безвъзмездна/ или действието са увреждащи, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането /чл.135, ал.1 ЗЗД/, както и когато увреждащата сделка или действие са извършени преди възникване на вземането, но са били предназначени от длъжника и третото лице да увредят кредитора /чл.135, ал.3 ЗЗД/. Искът е конститутивен и уважаването му има за правна последица непротивопоставимост спрямо кредитора на сделката или действието между длъжника и третото лице.

Предпоставките са ищецът да е кредитор; отчуждаване от ответникадлъжник на собствено имущество или осъществяването на правни и/или фактически действия, с които намалява имуществото си; знание от длъжника, че по този начин уврежда интересите на кредитора, а при разпореждане по възмезден начин наличие на знание за увреждането и от приобретателя.

Според ТР № 2/2019г. по тълк.д.№ 2/2017г., ОСГТК на ВКС за качеството кредитор на ищеца е достатъчно твърдението за наличие на действително вземане, без необходимостта то да се доказва главно и пълно или да е ликвидно и изискуемо, тъй като предмет на иска по чл.135 ЗЗД е не вземането, а потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.

По делото не е спорно, че след придобиване правото на собственост по възлагателното постановление по чл.496 ГПК през 2017г. от първия ответник, за времето до въвода му във владение през 2023г. ищецът продължил да живее в имота и упражнявал фактическа власт върху него. Събраните доказателства установят в този период да е извършил ремонт на първия етаж на къщата, за което заплатил 15 500 лв. според представената фактура. За извършени в дворното място дейности доказателствата са противоречиви, доколкото св.С. говори за гараж, 3 оргада, клетки за кучета, площадка и др., а св.Илиев сочи само за шахта, при положените, че твърдението в исковата молба се свежда до излят бетон за изграждане на детска площадка.

Независимо от липсата на проведено главно доказване, установените обстоятелства са достатъчни за извод, че като държател ищецът направил подобрения и разноски в собствения на първия ответник имот, за които би имал правото на обезщетение /ТР № 85/02.12.1968г./ и в този смисъл кредитор на парично вземане. Какви точно са тези разноски и подобрения, тяхната законност или не и на каква стойност е без значение за настоящия иск. Без значение е и изнесеното от св.С. за участие на първия ответник в публичната продан като подставено лице на ищеца-длъжник в изпълнителното производство и уговорката им за последващо прехвърляне на имота, което има отношение към действителността на публичната продан по чл.496, ал.3 вр. чл.490 ГПК.

Ответникът Е. Й. прехвърлил имота чрез покупко-продажба в полза на втория ответник през 2024г., по време след възникване вземането на ищеца и при знанието за извършените от него подобрения и разноски. Поради това съдът намира, че е налице разпореждане с имущество при знанието за увреждане.

Доколкото разпоредителната сделка е възмездна чл.135, ал.1 ЗЗД изисква лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането.

Съдебната практика приема, че това законово условие е изпълнено, когато на третото лице-приобретател са били известни обстоятелствата, от които обективно произтича вземането на кредитора, т. е. знание, че прехвърлителят му има задължение и че с извършената сделка уврежда кредитора си. Съгласно чл.135, ал.3 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Приобретателят А. Д., за когото се твърди да е племенник на прехвърлителя, не е всред лицата посочени в чл.135, ал.3 ЗЗД, поради което е неприложима презумпцията по ал.1. Тази родствена връзка не е доказана, но дори и при наличието на такава, ищецът не е ангажирал доказателства за знанието му за увреждане в посочения смисъл.

По изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен, поради следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото право на разноски имат ответниците с направено изявление, че не претендират такива.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. Г., ЕГН **********, с адрес с.Казичене, район Панчарево, ул.********, против Е. К. Й., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

********4, и А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Перник, ул. ********, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба от 25.07.2024 г., обективиран в НА № 128, том I, рег. № 1461, н.д. № 119/2024г., на недвижим имот в с.Казичене, Район Панчарево, Столична община, ул.********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ 88.79 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна-баня и входно антре, заедно с дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ 767 кв.м. и съставляващо УПИ с идентификатор ***.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5