Решение № 129 от 30.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Стара Загора, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Атанасов

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500278 по описа за 2025 година

Производството се води по реда на чл.435, ал.1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Й. К. М., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, срещу постановление на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ от 17.02.2025 г. по изп.д.№ 47/2025 г. по описа от съдебно-изпълнителната служба /СИС/ на Районен съд – Стара Загора.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнението, респ. за събиране, адвокатското възнаграждение в размер на 350 лв. и държавна такса за образуване на делото в размер на 24 лв.

Жалбоподателката излага оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно, т.к. счита, че с поведението си не е дала повод за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че не е допуснала неизпълнение на съдебното решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното производство срещу нея.

Възразява за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, като счита че то следва да бъде намалено до размера от 100 лв., т.к. единствено е образувано изпълнително дело, без да са извършвани никакви действия.

Претендира за отмяната на обжалваното постановление.

1

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят И. Т. И., действащ чрез адв. С.

Т., е подал възражение, с което е оспорил жалбата като неоснователна.

Изложил е доводи за законосъобразността на постановлението на разноските, т.к. същите били направени във връзка с образуваното изпълнително дело, а образуването на същото било законосъобразно и се налагало, т.к. жалбоподателката не изпълнявала доброволно определеният му по съдебен ред режим на лични отношения със сина му Мартин И. И.. Като неоснователно оспорва и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което било в минимален размер и се дължало освен за образуване на делото, така и за воденето му, предвид твърденията на взискателя за липса на доброволно изпълнение.

Претендира за оставяне на жалбата без уважение, ведно със законните последици.

В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ от СИС при Районен съд – Стара Загора изразява становище за неоснователност на жалбата, т.к. счита, че взискателят е направил признатите му с обжалваното постановление разноски във връзка с образуваното изпълнително производство, за което длъжницата е дала повод, т.к. не е изпълнявала доброволно определеният режим на лични отношения на И. Т. И. със сина му Мартин И. И..

Съдът, след като обсъди изложените в жалбата и възражението твърдения на страните и провери обжалваното действие на ДСИ по изп.д.№ 47/2025 г. по описа на СИС на Районен съд – Стара Загора, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано на 14.02.2025 г. по молба на И. Т. И. срещу Й. К. М., въз основа на изпълнителен лист № 18/08.01.2025 г., издаден на основание подлежащото на изпълнение решение № 437/16.05.2024 г. по гр.д.№ 85/2023 г. на Районен съд – Стара Загора, с което на И. Т. И. е определен режим на лични отношения със сина му Мартин И. И., съгласно който той има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до 18:00 ч., без преспИ.е. След навършване на двегодишна възраст на детето бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., с преспИ.е, както и две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

В молбата си взискателят е заявил, че Й. К. М. не спазва определеният му режим на лични контакти и не предава детето в адреса по местоживеенето му, и е поискал съдействието на съдебният изпълнител във връзка с упражняването на режима на лични отношения. Направил е и искане за събиране на направените в производството разноски.

Към молбата са представени договор за правна защита и съдействие и разписка, и двата документа от 24.01.2025 г., от които са установява, че за 2 образуване и водене на делото И. Т. И. е договорил и заплатил на пълномощника си –адв. С. Т. възнаграждение в размер на 350 лв., а от представената разписка от 27.01.2025 г. е видно, че при образуване на делото е заплатил държавна такса в размер на 25 лв.

С разпореждането си за образуване на делото от 14.12.2025 г. съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнението заплатените от взискателя суми от 24 лв. за държавна такса и 350 лв. за адвокатско възнаграждение и е разпоредил уведомяването на длъжницата за това с поканата за доброволно изпълнение.

Съдебният изпълнител е връчил на 18.02.2025 г. на длъжницата покана за доброволно изпълнение с указание, че следва да предава детето на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до 18:00 ч., без преспИ.е. След навършване на двегодишна възраст на детето бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч., с преспИ.е, както и две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като мястото на доброволно предаване е нейният адрес, и първите дати, на които следва да предава детето са 01. и 02. Февруари 2025 г. и на 15. и 16 февруари 2025 г., на 01. и 02. март 2025 г. и на 15. и 16 март 2025 г.

С поканата я е уведомил и за приетите от него за събиране разноски по изпълнението.

С молба от 18.02.2025 г. Й. К. М. е заявила, че изпълнява стриктно решението по отношение на режима на контакти на детето и е отказала само веднъж да ден, извън определеният режим.

На 19.02.2025 г. Й. К. М. е подала жалбата, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съдът намира, че жалбата на Й. К. М. е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок от страна в изпълнителното производство, която има процесуално право на жалба срещу действието на съдебният изпълнител, представляващо постановление за разноските.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато : 1/ делото се прекрати по чл.433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; 3/ разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая хипотезите, при които Й. К. М. е няма да дължи разноските по изпълнението, изразяващи се в заплатените от взискателя И. Т. И. суми от 24 лв. за държавна такса за образуване на делото и 350 лв. за адвокатско 3 възнаграждение за процесуално представителство, са ако изпълнителното дело бъде прекратено на някое от основанията по чл.433 от ГПК, които са приложими за изпълнението на непарични притезания – искане на взискателя; обезсилване на изпълнителният лист; отмяна с влязъл в сила съдебен акт на актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;не са заплатени дължимите авансови такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 от ГПК; взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Видно от материалите по делото изпълнителното производство не е прекратено на нито едно от посочените по-горе приложими основания, предвидени в чл.433 от ГПК.

От своя страна разпоредбите на чл.528 и чл.529 от ГПК, регламентиращи принудителното изпълнение на задължение за предаване на дете, не съдържат специални правила относно основанията за прекратяване на тези изпълнителни производства и разноските по изпълнението.

Хипотезите на чл.79, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, уреждащи недължимостта на разноските по изпълнението от длъжника, са неприложими при изпълнението на непарични притезания, в т.ч. и на задължението за предаване на дете.

Анализът на цитираната правна уредба обуславя изводът, че при наличието на образувано и непрекратено изпълнително дело, чийто предмет е принудително изпълнение на задължение за предаване на дете, длъжникът дължи по силата на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението, които са направени от взискателя.

В производството по изп.д.№ 47/2025 г. по описа на СИС на Районен съд – Стара Загора взискателят е удостоверил надлежно, че е направил разноски в общ размер от 374 лв. за платени държавна такса за образуване на дело и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е признал тази сума за разноски по изпълнението, която се дължи от длъжника.

Възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се обсъжда по същество в настоящото производство, т.к. компетентен да се произнесе по това възражение е съдебният изпълнител, а неговият акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.435 от ГПК и сл.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските:

Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК 4

Окръжен съд – Стара Загора

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й. К. М., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, срещу постановление за разноските на държавен съдебен изпълнител от 17.02.2025 г. по изп.д.№ 47/2025 г. по описа от съдебноизпълнителната служба на Районен съд – Стара Загора.

Решенето не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5