Решение № 53 от 06.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Велико Търново, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря А. П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100276 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът М. М. К. чрез пълномощника си – адвокат А. П. от САК твърди , че срещу него е образувано изпълнително дело № 1114/2020 г. по описа на ЧСИ В. Г. , с рег. № ..., с район на действие ВТОС въз основа на изпълнителен лист , издаден на 06.01.2010 г. съгласно гражданската част на присъда № 74/14.07.2006 г. по НОХД .... г. на ВТОС на името на С.Г.Г. - майка и законен представител на ответника Г. К. В. , отразяващ диспозитива на присъдата в гражданската й част, включваща осъждане на първия да заплати сумата 50 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от престъплението, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане . Отрича годността на присъденото главно вземане за обезщетение и свързаните с него правни последици/ лихва за забава и разноски / да бъдат осъществявани по реда на принудителното изпълнение/ негодността е именувана недължимост/. Изпълнителният лист е опорочен до невалидност и не е могъл да послужи като основание за пристъпване към изпълнение по причина , че в него като титуляр / носител/ на правото на обезщетение за неимуществени вреди е посочен не ответника, който е действителния му носител , а майка му , макар и тогава да е била негов законен представител. Вземането е погасено с изтичане на абсолютната 10 годишната давност по чл.112 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника , че не дължи сумата 50 000 лева , заедно с начислените към нея лихви за забава , такси и разноски по изпълнителното дело/ общо 101 238,67 лева , от които 92 521,79 лева мораторни лихви- уточняваща молба от 23.08.2022 г. с приложена справка / . Адвокатът му претендира присъждане на възнаграждение , определено на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът чрез пълномощника си – адвокат Б. Я. от САК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с доводи за несъществуване на двете му основания, с присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи :

1

Няма друга възможност за правно квалифициране на иска освен позоваването на реда на чл.439, ал.1, вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.

Фактите – предмет на изложените по- горе твърдения/ заведеното изпълнително дело и издадения изпълнителен лист въз основа на осъдителен диспозитив в гражданската част на присъда/ са официално документирани и безспорни

Изпълнителният лист като официален съдебен документ , удостоверяващ и разрешаващ право на принудително изпълнение на съдебно признатото материално право не може да бъде оспорван с иск по чл.439, ал.1 ГПК относно съдържанието и годността му да послужи като основание за предприемане на фактическото му упражняване по реда на чл.423 и сл. ГПК по въпроса дали лицето заявило себе си за взискател е действителния носител на правото на принудително изпълнение съгласно листа . Това е така , защото обстоятелствата на които искът може да се основава са само такива от материалноправно естество / юридически факти/, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , по което е издаден изпълнителния титул / решение , определение и т.н./ с погасяващо или изключващо действие за изпълняемото право / притезание /- чл.439, ал.2 ГПК. Доколкото изпълнителният лист дословно трябва да пресъздава диспозитива на решението , защитата на длъжника срещу несъответствието му с него може да се осъществи по реда на чл.406, ал. 4 , вр. с чл.247, ал.1 и чл.407 , ал.1 ГПК и при успешен резултат – да се прекрати започналото изпълнително производство – чл.433, ал.1, т.3 ГПК, тъй-като несъответствието може да се отнася до правен субект, комуто не принадлежи изпълняемото право . Ако изпълнителният лист точно пресъздава диспозитива на съдебното решение, но същият е опорочен от очевидна фактическа грешка, отстраняването й по реда на чл.247, ал.1 ГПК ще доведе до обезсилването на листа и издаване на нов съгласно поправката. Ако няма очевидна фактическа грешка , а всъщност е налице съзнателна „грешка“/ материалноправна незаконосъобразност/ в правораздавателната воля, на обжалване подлежи решението – чл. 258 ГПК.

Разглежданият случай не разкрива нито една от горните примерни хипотези.

Смисълът на формулировката, включена в осъдителния диспозитив на гражданската част от присъдата: „ … да заплати на С.Г.Г. като майка и законен представител на малолетния си син Г. К. В. сумата 50 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от престъплението…“ е съвсем очевиден логически показател за действителната правораздавателна воля на съда, а той / смисълът/ е , че носител на правото е синът , а не майката, която действа единствено от негово име и за негова сметка в производството и поради малолетието му може и трябва да получи плащането – чл. 3 от ЗЛС, чл. 16, ал.2 ГПК-отм./, чл. 68, ал.1 СК/отм./. Да се мисли противното/ както настоява ищецът / би значело да се обезсмисли израза: „като майка и законен представител“, т.е. да се лиши употребата му от всякакъв здрав правен разум.

Въведеното основание на предявения иск , изразяващо се в настъпил нов юридически факт в законодателно регулираната материя на погасителната давност – приемането на разпоредбите на чл.112 , ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЗД / обн. ДВ. бр. 102/2020 г. / в сила от 02.06.2021 г. подлежи на казуистично отрицание.

Нормата на чл.112, ал.1 ЗЗД „заварва“ задължението за парично погасяване на задължението произхождащо от престъпен деликт .

Вземането обаче не подлежи на погасяване чрез позоваване на последиците на новата 10 годишна давност/ наречена теоретично „абсолютна“/, т.е. тя не се прилага за него – чл.112, ал.2, т.2 ЗЗД , а дори и да подлежеше , позоваването би могло да има действие чак на 02.06.2031 г. , тъй-като началото й ще е поставено в деня на влизане в сила на закона/ аргумент от чл.5, ал.5 КРБ, вж. в тази връзка Решение № 4 от 20.04.2021 г. по КД № 1 от 2021 г. с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на пар.2 от ПЗР на ЗЗД/ По изложените съображения искът търпи санкция на отхвърляне като лишен от действително основание.

При този изход на спора ищецът дължи на ответника сумата 1200 лева , представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско 2 възнаграждение/ с включен ДДС/ и следва да бъде осъден да му я заплати , тъй-като вторият чрез пълномощника си е упражнил това процесуално право с материалноправни последицичл.78, ал.3 ГПК. Разноските са документално установен факт.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. М. К. , с ЕГН: ********** против Г. К. В. , с ЕГН:

********** , иск да бъде прието за установено , че не му дължи сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – предмет на изпълнителен лист , издаден на 06.01.2010 г. съгласно гражданската част на Присъда № 74/14.07.2006 г. по НОХД .... г. на ВТОС въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1114/2020 г. по описа на ЧСИ В. Г. , с рег. № ..., с район на действие ВТОС , заедно с лихвата за забава начислена към 18.08.2022 г. в размер на 92 521,79 лева , поради невалидност на изпълнителния лист и изтекла абсолютна погасителна давност за вземането по ч.112 ЗЗД , като неоснователен .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК М. М. К. , с ЕГН: ********** да заплати на Г. К. В. , с ЕГН: ********** сумата 1200/ хиляда и двеста/ лева, представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение .

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3