Решение № 262503 от 15.11.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

262503 15.11.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5964 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С.И.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., с ЕГН **********, лично и като родители на И.С.Б., с ЕГН **********,***, с ЕИК *********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 49 и чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 19.05.2019 г., около 10.30 ч., в ****, ищецът С.Б. извел детето си И.Б. да поиграе с други деца под негов надзор в междублоковото пространство на адрес *****. При преминаване в близост до оградата на общинска спортна площадка, без ничия намеса, се отделило едното крило на вратата и падайки затиснало детето. Въпреки близостта на бащата до детето, същият не съумял да реагира и да предотврати инцидента. Вследствие на това, детето паднало под натиска на вратата върху лявата си страна, в резултат на което силно изпищяло от уплаха и болка, и заплакало. Детето веднага било откарано в ****, където било прието в спешен кабинет. Направена била рентгенография, както и необходимите изследвания, след което била извършена по спешност хирургична интервенция на ръката. Били поставени две фиксиращи игли /киршнерова игла/ в костите на лявата ръка, в долния край на лявата раменна кост близо до лакетна става. Иглите били закупени от родителите, като същите били на стойност от общо 72 лева, а за престоя в болничното заведение били заплатили сумата от 75 лева. Цялата лява ръка на детето била обездвижена и гипсирана за период от 35 дни. В края на имобилизационния период на детето била извършена нова операция за премахване на фиксиращи игли, свързано отново с престой в болницата.

Инцидентът с падналата върху детето врата, нанесената му травма и целия болничен и извън болничен период, се отразили изключително негативно на семейството, предизвиквайки силен стрес, притеснения, напрежение у родителите, болка, дискомфорт и страдания у детето.

Поддържа се, че ответникът следва да понесе отговорност за настъпилите вследствие на инцидента неимуществени вреди, които оценява на сумата от по 5000 лева за всеки един от ищците, ведно с направените разходи по лечението в общ размер на 147 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Пловдив е подал отговор на исковата молба. Счита подадената искова молба за неоснователна и необоснована.

Оспорва така изложените фактически обстоятелства относно настъпилия инцидент, неговият механизъм, както и твърдението, че щетите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Липсвало конкретно описание на местоположението на спортната площадка. Поддържа, че ответника не носи отговорност за причинените вреди. Липсвало данни за дефект, произтичащ от свойствата на вещта. Не било налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на ответника и/или с действие/бездействие на нейни служители. Недоказана е пряката и непосредствена причинна връзка. Било налице вредоносно поведение на трети лица във връзка с извършеното посегателство, за което било образувано ДП по сигнал, по описа на Трето РПУ на МВР.

Твърди, че е налице съпричиняване на увреждането, тъй като падането се дължало на занижена бдителност на ищеца спрямо детето.

Счита, че размерът на претендираното обезщетение е необосновано завишено, както и че не е съобразено с характера и степента на твърдените увреждания, възстановителния период, вкл.с факта на съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорва обстоятелствата около твърдените в исковата молба увреждания, както и извършеното лечение на пострадалия.

Възразява срещу размера на ищцовите претенции. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от третото лице- помагач на страната на ответника – „Корект Фактор“ ЕООД, ЕИК *********, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че по силата на договор за осъществяване на ремонтни дейности на спортни площадки, находящи се на територията на **** е извършило ремонт на процесната спортна площадка, находяща се на ****“. Ремонтът на тази площадка бил извършен няколко месеца преди окончателното приключване на изпълнението по договора. Цялостното изпълнение по договора било прието с приемо - предавателен протокол от 04.04.2019 г., като изрично било записано, че строително-монтажните работи били изпълнени качествено и без недостатъци на същите.

Счита предявените искове за неоснователни и недоказани по основание и размер. Липсвали доказателства за пряка и непосредствена връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца вреди. Не се твърдяло вещта да имала дефект. Приложените към исковата молба документи за образувана преписка по сигнал в Трето

РПУ на МВР, сочили към евентуално престъпно поведение на трети лица, довело до увреждане на общинското имущество. Поддържа наличие на съпричиняване на увреждането, вследствие на занижена бдителност от страна на родителя, който придружавал детето. Оспорва размера на претендираните от ищците претенции, като счита същите за значително завишени. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищците следва да докажат в кумулативност положителните факти, от които извличат благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установят пълно и главно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания начин, неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен, както и твърдените имуществени такива /разходи за лечение/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размерите на претендираните обезщетения. Ищците следва да установят и, че спортната площадка, в която е настъпила процесният инцидент се е стопанисвала от ответника. Вината на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира следното:

От събраните гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата ищецът И.С.Б. е претърпял сочения инцидент – при преминаване в близост до оградата на общинска спортна площадка, находяща се на ****, без ничия намеса, се отделило едното крило на вратата, която паднала и затиснала детето, което паднало под натиска на вратата върху лявата си страна /впоследствие с установено счупване на лявата ръка/.

Настъпването на събитието се потвърждава от съвкупната преценка на свидетелските показания, медицинските документи, съставени непосредствено след случилото се, както и от заключенията на приетите по делото съдебно – медицинска експертиза, съдебно – техническа експертиза, допълнителна съдебно – техническа експертиза и комплексна съдебно техническа и експертиза.

Свидетелят Е.К.Х./без родство и очевидец/ възпроизвежда фактическата обстановка, като сочи, че на процесната дата, детето И. се засилило към свидетелката и сина й, в който момент, без никакъв досег с процесната врата, последната се стоварила върху детето И..

Свидетелката сочи, че вратата представлява метална рамка с метална мрежа.

Бащата на детето бил на около два метра зад него, като впоследствие реагирал, след като вратата вече го била затиснала. Детето не понесло леко инцидента – веднага изпищяло и започнало да вика: „Тате, боли ме, боли ме!“. Баща му вдигнал вратата, измъкнал детето и хукнал веднага към болница. В този момент, майката на детето си била вкъщи, като по път, баща му й се обадил да слезе веднага. Свидетелката сочи, че бащата на детето не бил спокоен – много се притеснил, сменил изражението си и цвета на лицето си. Свидетелката твърди още, че майката на детето й се обадила веднага, след като в болницата станало ясно какво се е случило с детето. Бащата се върнал вечерта да вземе багаж за болницата, бил много притеснен, че го чакат операции, не спирал да плаче в болницата, имал изтормозен вид. Майката се притеснявала най-много за операциите, които предстоят на детето. Свидетелката твърди също, че ищците се завърнали у тях след около 10 дни. Детето било обездвижено. По принцип било много активно, палаво, будно и енергично дете. Случилото се, повлияло на цялостното му състояние, тъй като се пазело, не искало да общува с децата, плашило се, бил много чувствителен, плачело от много неща. След инцидента, детето станало предпазливо – спряло да кара колело. Според свидетелката, инцидентът се отразил на неговите емоции - до преди случилото се, детето никога не било реагирало остро нито на други деца, нито на хора, които са го закачали, но след инцидента детето започнало, обаче да реагирала по този начин. Със собствените му дядо и баби, дори, започнало да се държи различно. Родителите му спрели да го пускат при децата, а детето не било в състояние да играе. Свидетелката твърди, че родителите са грижовни родители и винаги са се грижили детето да е добре, както здравословно, така и са поемали грижата за всичко останало, като изцяло те се грижили за детето. Свидетелката сочи, че тъй като живеят в близост до процесната площадка, преди инцидента всеки ден били там, а след него – никой не ходил там. Твърди още, че площадката е в плачевно състояние. В средата на площадката имало маса за тенис, бетонна, наклонена. Цялата настилка била напукана, навсякъде излизали корени, тревата през лятото била по-висока от децата. Свидетелката сочи също, че месец преди инцидента правили ремонт на площадката. Входната врата била в цялост към датата на инцидента, която буквално паднала върху детето. В средата на вратата имало метална рамка, която била върху детето. След инцидента, детето не е играло на площадката, като не желаело да влиза в нея.

Съдът кредитира показанията като ясни, конкретни, непосредствени, последователни, подробни и непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства.

Обстоятелството, че инцидентът се е случил, както твърдят ищците, се потвърждава и от събраните писмени доказателства, които обективират последващи предприети действия – медицински прегледи, консултации, операция.

Според заключението на съдебно – медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от наличните медицински документи, се установява, че на процесната дата, по време на игра, част от метална врата събаря детето И.Б. на земята. Поради силни болки в ляв лакът е откаран по спешност в Спешното отделение на *****, където след преглед от ортопед – травматолог и направени рентгенови снимки се установило закрито счупване в долния край на лява раменна кост в областта на лакътната става с разместване. След направена предоперативна подготовка и консултации с педиатър и анестизиолог под обща упойка е извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с две Киршнерови игли. Поставила се е и гипсова имобилизация.

Детето е изписано на **** г. с указание за носене на гипсова имобилизация 35 дни и два контролни прегледа, които са извършени с две контролни рентгенови снимки на 27.05. и на ****. Детето е постъпило в същата болница на **** г. за изваждане на металните тела, като е опериран на **** г. и изписан на *** г., с указание за провеждане на ЛФК. Вещото лице сочи, че детето, падайки върху лявата си ръка по индиректен (хиперекстензионен) механизъм се получава закрито, разместено счупване на лява раменна кост в областта на кондилите над лакътната става. Получената травма, в областта на лявата лакътна става е довела до трайно ограничаване на движенията на ляв горен крайник за период от 50-60 дни. Вещото лице сочи, че травматичното увреждане на лакътната става на детето е настъпило напълно по начина, описан в исковата молба, като по време и начин се е получило, така, както се съобщава в предварителните сведения, т.е. има причинно – следствена връзка между извършените действия и установените травматични увреждани. В открито съдебно заседание, проведено на 08.12.2020 г., вещото лице поддържа, че увреждането е по огъвачен механизъм – падането на вратата нарушава равновесието на детето, вследствие на което то пада, получава се свръхизвиване на лакътната става назад и прекършване на това място. Вещото лице установява още, че е била причинена болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето, като болковият синдром е бил най-силен в първите дни след операциите и началото на рехабилитацията. Били извършени два контролни прегледа с две рентгенови снимки. Вещото лице сочи, че при децата разместените фрактури в тази област се лекуват, чрез закрито или открито наместване на дислуцираните фрагменти и единствения начин за тяхното задържане в наместеното положение е фиксираните им с Киршнерови игли под рентгенов контрол, тъй като при децата все още съществуват растежни фуги в тези части на костите и фиксирането им с друг вид метални тела, както е при възрастните би довело до нарушение на костта в тази област, т.е. този вид оперативна техника е обичайна (стандартна), а не специфична, конкретна за лицето. Вещото лице установява също, че детето не е имало придружаващи заболявания, които да са оказали влияние върху увреждането, лечението и периода на възстановяване. По време на лечението и оздравителния процес е осъществен пълния алгоритъм при лечението на такъв вид травми, характерен за добрите медицински практики, т.е. то е проведено напълно правилно като е спазен напълно предписания режим на лечение и възстановяване, като периода на оздравителния процес е 50-60 дни. Сочи още, че при всяка травма, необходимият курс за рехабилитация и физиотерапия с цел възстановяване се провежда до тогова, докато се получи напълно раздвижване на засегнатите стави и крайници. Като провеждането им в специализирани заведения е препоръчителен, а не задължителен.