Решение № 134 от 11.05.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 102

№ 134 гр. С., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Г.ева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20241870100128 по описа за 2024 година

Е. Н. Ш.,, ЕГН:**********,с.Г.,община С.,Д. Д. Ш., ЕГН: **********, с.

Г.,община С. и Г. Д. Ш., ЕГН: **********, с.Г.,община С., чрез пълномощника им адв.Й. Д., са предявили срещу „****“ ЕООД със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.“Р.“ № 15, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК –за признаване за установено по отношение на ответника ,че ищците не дължат сумата в размер на 1 082.89 лева ,за периода от 15.04.2022 год. до 09.05.2022 год. по издадена фактура № 1011068199 /25.05.2022 год. за ВиК услуги по абонатен номер 82897,за имот, находящ се в с.Г.,Д. м..

****вата молба се твърди ,че ищците са собственици по наследство на недвижим имот ,находящ се в с.Г., ул.“О.“ № 7, представляващ поземлен имот ,масивна жилищна сграда и стопански постройки.Сочи се ,че този имот има сключен договор с доставчик на питейна вода „****“ ЕООД-гр.С. област,на името на покойния им наследодател –Д. И. Ш..

Поддържа се ,че като потребител-получател на питейна вода, доставчикът е открил партида № 116*****, като за доставената питейна вода ежемесечно са издавани съответните фактури ,които са заплащани 1 своевременно.

Ищците сочат ,че през месец О. 2023 година получили фактура за преходен период –от 15.04.2022 год. до 09.05.2022 год. ,в която е начислена доставка на 710 куб.м. питейна вода ,на стойност 1082.89 лева,без да става ясно защо е начислена тази сума.

Ищците твърдят ,че за тях получаването на процесната фактура и изключително изненадващо предвид обстоятелството ,че за периода от месец юни 2022 год. до месец О. 2023 год. ежемесечно са плащани текущи задължения за доставена питейна вода ,без каквито и да е данни за допълнително задължение в посочения във фактурата размер.

Твърди се ,че от ответното дружество не им е била предоставена допълнителна информация ,относно периода ,за който е била доставена услугата ,причината да не бъде фактурирана своевременно.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „****“ ЕООД-С. е представил отговор ,в който е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложил съображения.Оспорва обстоятелствата ,на които се основана исковата претенция.Сочи се,че изразходваното количество вода се изчислява въз основа на техническо средство за измерване –водомер № 22907.Фактура № 1011068199/25.02.2022 год. е издадена въз основа на извършен отчет на техническото средство за измерване ,като показанията от предходния отчет са били 152 куб.м., а при отчитане на водомера новите показания са били 862 куб.м. изразходена вода.Фактурата е издадена за изразходвано количество вода в размер на 710 куб.м. вода и са спазени **** законови изисквания при издаване на същата.

С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл.124,ал.1 от ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право.От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако 2 ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес.В случая по делото не е спорно обстоятелството, че ищците са получили фактура № 1011068199 за периода 1504.2022 г. – 09.05.2022 г., издадена от ответника на стойност 1 082.89 лева.С оглед безспорното начисляване от страна на ответника на процесната сума по посочената фактура, за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за нейната недължимост.

Разгледан по същество, искът е основателен, поради следните съображения:

При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищците вземания съществуват, тоест, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищците са били потребители на ****услуги, доставени от ответника, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума, респ. че е налице основание за начисляване на стойност за потребени ****услуги в претендирания размер по нормативно предвидена методика.Ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже фактите ,от които произтича вземането ,а ищците релевираните възражения за недължимост на вземането, поради което ответникът по този иск следва да докаже ,че вземането е възникнало и съществува.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.Според нормата на чл.1,ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят 3

ВиК услуги.В разпоредбата на чл. 3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти.Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.В случая страните не спорят досежно обстоятелството, че ищцовата страна е носител на вещно право върху имота като спор има само досежно обстоятелството дали правилно е начислено и определено количеството вода за абоната.

Съгласно разпоредбата на чл.30 от Наредба № 4/14.09.2004 год. изразходваното количество вода следва да се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.Това количество пак по смисъла на Наредбата се разпределя между потребителите в сграда-етажна собственост въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в разпределението се включват **** разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. По смисъла на чл.32,ал.2 от Наредбата в сградите-етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител, изразходваното количество вода следва да се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период време, като е изчерпателно посочен редът на отчитането на водомерите – извършва се като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.

Ответното дружество твърди,че приложената по делото Фактура № 1011068199/25.02.2022 год. е издадена въз основа на извършен отчет на техническото средство за измерване ,като показанията от предходния отчет са били 152 куб.м., а при отчитане на водомера новите показания са били 862 куб.м. изразходена вода.Фактурата е издадена за изразходвано количество вода в размер на 710 куб.м

4

Съдът намира за недоказан начина на изчисляване на дължимата сумата, количеството потребена ВиК услуга, както и начина на определяне на цената.По делото не е спорно, че исковият имот е бил водоснабден, както и че до датата на сезиране на съда – 05.02.2024 г. имотът е с доставяни услуги за вода.Не се доказа обаче от ответника нито стойността на услугите как е била начислена – дали по "прогнозни" данни или по реален отчет, нито пък се установи процедурата по определяне механизма на изчисляване на стойността на услугата за доставяне на водоснабдителните услуги.Ответникът не представи карнетни листове, от които да е видно, че в процесния имот е извършен реален отчет на водомера за исковия период, редовно в присъствието на потребителя, дали тези карнетни листове съдържат подпис на потребителя за да се приеме, че отразяват реален отчет на водомерите в имота, посочени ли са в тях констатирани показания и пр., нито са представени протоколи, подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел – случаите на отразен отказ от потребителя да се подпише или на неосигурен достъп до имота не са удостоверени с подпис на инкасатор, както и посочване на три имена, единен граждански номер и подпис на трето лице (свидетел) съгласно описаната в чл. 22, ал. 4 от Общите условия процедура.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период е доставял твърдяното количество ВиК услуги и основанието за начисляването им по установения ред, както и че ищците са задължени за сумата в посочения размер, доколкото не се доказа фактурираната сума да отговаря на потребеното количество вода, начислявана по партида № 116*****.

По изложените съображения отрицателният установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските.

С оглед изхода на делото на ищците Е. Н. Ш., Д. Д. Ш., и Г. Д. Ш. се дължи заплащане на разноските ,сторени в производството по делото, представляващи 25.56 евро/ 50 лева/ държавна такса, които ответникът „****“ ЕООД следва да заплати в полза на ищците.

Ищците претендират присъждане в полза на процесуалния им представител на разноски по реда на чл.38 ЗА.

По искането за присъждане на разноски по реда на чл.38А, 5 съдът намира следното.

В практиката на ВКС, обективирана в Оприделение № 319 от 09.07.2019 год. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, пред съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38,ал.1 от ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл.80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните.Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА адвокатът сам,по собствена воля,се съгласява да получи възнаграждение само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената /отхвърлена част от иска /исковете и, че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на чл.78, ал. 1-3 ГПК.Съдът е задължен да определи размера на възнаграждението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 год. по дело С438/22 на СЕС чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 от ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1 /09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на 6 преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания случай, правният спор, с който е сезиран съдът, е потребителски и по него е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика.Същевременно съдът отчита невисокият материален интерес и конкретно извършените от процесуалния представител на ищците процесуални действия ,като отчита и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ето защо, съдът определя за разумен и справедлив размер на възнаграждението сумата от 582.87 евро .