Решение № 10370 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10370 гр. С., 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110164163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 вр чл. 626 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. В. Д., чрез адв. Г., срещу ФИРМА, с която е предявен по реда на чл. 626 ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. “б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за заплащане на сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от 15.11.2020 г. с номер FR1731 по направление С. (България) – Лондон (Англия), по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна лихва за периода от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че със закупуването на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който последният се задължил на 15.11.2020 г. в 19:35 ч. да изпълни полет с номер FR1731 по направление С. (България) – Лондон (Англия). Поддържа, че ответникът не изпълнил договорните си задължения и полетът бил ненавременно отменен. Твърди, че се опитал извънсъдебно да уреди отношенията си с ответника, като отправил на 07.10.2022 г. искане до авиокомпанията за заплащане на дължимото обезщетение, но плащане не последвало. Поддържа, че на 18.04.2023 г. подал молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу ответника, по която било образувано ч.гр.д. № 4559/2023 г. по описа на СГС, I-1 състав. Въз основа на подадената молба съдът издал европейска заповед за плащане, срещу която ответникът възразил, поради което съдът указал на заявителя да довнесе дължимата държавна такса и препратил служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд съгласно чл. 626 ГПК. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 400 евро, ведно със 1 законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Т., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение било недължимо, тъй като причината за отмяна на процесния полет била извън контрола на Р. – същата била свързана с промени и ограничения в работното време на летище Лондон (Станстед) и по – точно – затварянето на летището в определен времеви интервал, през който излитането и кацането на самолети не било позволено. Твърди още, че посоченото затваряне било свързано със специфичната ситуация през 2020 г. – наличието на Ковид-19 пандемия, която засегнала въздушния трафик, както и функционирането на летищата, самолетните оператори и авиоиндустрията в целия свят. В този смисъл се позовава на настъпили извънредни обстоятелства, които не могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 626 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).

Исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в срок възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по Гл. ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случая.

Препращането в посочения регламент е към процесуална аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет. Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен и факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе (в този смисъл е Решение № 129 от 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т. о., ТК).

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият Регламент (ЕО) № 261/2004, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че ФИРМА е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, 2 юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните по делото е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 15.11.2020 г. да изпълни полет с номер FR1731 от летище С. (България) – Лондон (Англия), който следвало да се осъществи по разписание в 19:35 часа на 15.11.2020 г., с разстояние над 1500 км.; 2/ отмяна на посочения полет.

Ищецът е подал молба за издаване на европейска заповед за плащане, по която е образувано ч. гр. д. № 4559/23 г., на СГС, I-1 състав. Ответникът е подал възражение срещу издадената европейска заповед за плащане, поради което е предявен настоящият осъдителeн иск за сумата от 400 евро.

Спорът между страните се свежда до това дали са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи опериращия въздушен превозвач от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че такива обстоятелства в случая били свързани с промени и ограничения в работното време на летище Лондон (Станстед) и по – точно – затварянето на летището в определен времеви интервал, през който излитането и кацането на самолети не било позволено. Твърди още, че посоченото затваряне било свързано със специфичната ситуация през 2020 г. – наличието на Ковид-19 пандемия, която засегнала въздушния трафик, както и функционирането на летищата, самолетните оператори и авиоиндустрията в целия свят. В този смисъл се позовава на настъпили извънредни обстоятелства, които не могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.

Според нормата на чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е обаче граница на това изключение (забрана за прилагане на ограничението на отговорността), като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламента следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

3

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia Linee Aeree Italiane) е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл.

5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

В Решение на СЕС по дело С-28/20, е прието, че с понятието "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.

В Решение на СЕС по дело № С-315/15, е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент - да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.

Следователно в тежест на ответника по делото е да установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на полета от 15.11.2020 г. с № FR1731 от С., България, до Лондон, Великобритания, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в 4 момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за него - чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство. В този смисъл с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 29.03.2024г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 23.05.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът изрично е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл. 5, § 3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му контрол.