Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 01.07.2026, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 245/2026
Вид
Решение № 119
Подписан
01.07.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Нася Иванова Япаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Поморие, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20262160100245 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие. Образувано е по молба подадена от И. Р. Р. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН упражнено спрямо нея от С. С. Я.. В молбата сочи, че на 06.05.2026г. съпруга й се напил, започнал да я „тормози“, пребил я от бой и тя се прибрала в дома на баща си. С последваща молба подадена на 16.06.2026г. иска налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН упражнено спрямо нея от С. С. Я. на 05.05.2026г. и на 16.06.2026г. Сочи, че искал насила да я прибере и я дърпал и я обиждал. Желае съдът да постанови мерки за защита, а именно да задължи ответника да се въздържа от извършване на насилие, да му забрани да я доближава, както и жилището в което живее при родителите и си. В съдебно заседание поддържа молбата за защита. Към молбата е приложена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН в която е възпроизведена описаната в молбата фактическа обстановка.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от пострадало лице по чл.8, ал.1 т1 от ЗЗДН - търсещо защита за себе си и за низходящите – деца от лице с което е било във фактическо съпружеско съжителство поради което е налице валидно сезиране на първоинстанционния съд от процесуално легитимирана страна.

Ответникът не се явява в съдебно заседание и не взема становище по молбата за защита.

Съдът като взе предвид представените доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че молителката и ответника от съвместното си съжителство имат две деца.

1

Съдът е изискал справка за съдимост на страните и се установява, че ответника е многократно осъждан. Видно от изисканата справка от ЦПЗ Бургас не е открита медицинска документация за страните. От издадената от РС Поморие справка за образувани други производства по ЗЗДН между страните се установява, че в ПРС няма образувани производства ЗЗДН срещу С. Я..

На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с молбата е приложена приложена декларация от молителката, в което като дата на извършени спрямо нея от С. С. Я. прояви на домашно насилие са посочени 05.06. и 06.06. 2026г. , а като конкретни прояви на насилие са посочени: нанасяне на побой, обиди и закани.

Настоящия състав счита, по делото не са събрани доказателства, които да оборят изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в частта в която се сочи, че молителката е обиждана и наричана пред детето „курва“, да са по-убедителни от нея или да подлагат под съмнения изложените в нея обстоятелства. В настоящия случай изложеното в молбата за защита и в приложената към нея декларация остана неопровергано от страна на ответника.

Затова и съдът счита, че при декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и при липсата на други доказателства относно тези факти следва да се издаде заповед за защита само на основание приложената декларация / чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, той като в производството по ЗЗДН в тежест на молителя е да установи осъществените актове на насилие, но тежестта на доказване е облекчена, като доказването не следва да е "отвъд съмнение", тъй като подобен висок стандарт на доказване не съответства на спецификите на домашното насилие и трудностите, които стоят пред жертвите в защита на своите основни човешки права, като в този смисъл са редица решения на Комитета на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените. Релевантните факти могат да се установят както само въз основа на декларацията на пострадалия по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, когато нейната доказателствената стойност не е оборена от останалите събрани по делото доказателства От изложеното следва, че по делото се установява, че ответникът е извършил действия, осъществяващи форми на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за в бъдеще.

При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В съдебно заседание молителката сочени конкретни мерки за защита, които иска да бъдат наложени, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие, да не я приближава, да не приближава дома и и местоработата й. Настоящия състав, счита че следва да наложи мерките по чл. 5, ал. 1 т.1 и т.3 от ЗЗДН и да се задължи С. С. Я. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Р. Р., да се забрани на ответника да доближава молителката И. Р. Р., са забрани на ответника да доближава на по малко от 100м. жилището в което молителката пребивава 2 собственост на родителите й находящо се в с. Бата, ул... и местоработата й за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита. Определения от съда срок е достатъчен за страните да положат усилия да преодолеят конфликтите помежду си и установят добри отношения.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита в полза на И. Р. Р., ЕГН ********** с адрес с.Бата, общ.Поморие,ул... срещу осъществено от страна на С. С. Я., ЕГН ********** домашно насилие като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН извършителя С. С. Я., ЕГН********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Р. Р., ЕГН**********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5,ал.1 т.3 от ЗЗДН на С. С. Я., ЕГН********** да доближава молителката И. Р. Р., да приближава на разстояние по малко от 100 метра жилището обитавано от И. Р. Р., находящо се в с.Бата, ул... и местоработата й за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

ОСЪЖДА С. С. Я., ЕГН********** да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд – гр. Поморие сумата от 12.78 евро представляваща държавна такса за производството.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. С. Я., ЕГН********** за последиците по чл. 21, ал. 2 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от датата, на която е обявено – 01.07.2026г.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3