Решение № 265284 от 06.08.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № ....

Гр. София, 06.08.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. съдия : Роси Михайлова при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11085/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

114852/14.05.2019 г. на СРС, 28 с - в, по гр. д. № 63518/2016 г. е отхвърлен като неоснователен иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А.И.Д., ЕГН: ********** срещу К.К.Б., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че е собственик на помещение - стая във вътрешната двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на ул. „********на първия етаж, със застроена площ от 15, 96 кв. м., заедно със 17/100 идеални части от общите части на сградата, както и малко мазе с размери 3, 40 на 3, 50 м, плюс 2 на 120 м. и височина 2, 60 м. находящо се в двуетажна сграда „А“ към ул. „********които са построени в дворното място, съставляващо пл. № 17 в кв. 28 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Зона Б-17", при съседи: ул. „********на основание изтекла придобивна давност в периода от 18.04.1991 г. до 08.11.2016 г.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца А.И.Д., чрез представителя му с доводи, за допуснати от СРС нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост. Поддържа, че ищецът е признат за собственик на процесния имот по силата на решение от 15.07.2008 г. по гр. д. № 13168/2007 г. на СРС, 32 с - в, влязло в зила на 02.12.2008 г. Ответникът е оспорвал иска с твърдения, че е собственик на имота въз основа на констативен нотариален акт № 47, т. ІІ, рег. 10729, дело № 225/2014 г. Излагат се доводи, че за да се придобие имота по давност следва да се установи владение върху него. Поддържа се, че ответникът е допуснат от собствениците на имота да живее в него и не може да придобие качеството владелец. В производството не е установено владение на ответника, съгласно характеристиките на ЗС. Нотариалният акт, с който ответникът е признат за собственик на имота, не се ползва с материална доказателствена сила. Излагат се съображения, че за целия процесен период ищецът е владял и ползвал собствения си имот от 15, 96 кв. м. без прекъсване, като до края на 2016 г. го е отдавал под наем на свидетеля Н., което обстоятелство е потвърдено от разпита му, както и от показанията на останалите свидетели. Не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е владял имота – стая във вътрешната двуетажна къща на ул.

„********на първия етаж, спокойно, явно и непрекъснато. Според приетите СТЕ помещението може да се ползва като самостоятелен обект, има водопровод и отделено помещение за санитарен възел, поради което може да се направи извод, че то представлява жилище със самостоятелен характер. СРС неправилно е тълкувал СТЕ, като е кредитирал само показанията на свидетелите на ответника.

Необосновано съдът е приел, че процесното помещение е складово, както и че договора за наем между ищеца иВ.Н.не кореспондира с останалите доказателства по делото. Според показанията на свидетеля Н., той е ползвал под наем процесното помещение до 2016 г., докато ищецът е родителите му живеели в другата сграда, която била съборена принудително по заповед на общината. Излагат се съображения, че ищецът е упражнявал фактическа власт лично и чрез друго лице продължително време преди предявяване на иска на правно основание, поради което се явява владелец на имота и го е владял за себе си. Моли да се отмени решението и да се уважи иска по чл. 124 ГПК, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК относно собствения на ищеца имот. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ответникът К.К.Б. оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на събраните доказателства в тяхната цялост. В съответствие с тях СРС е приел, че не се доказва ищецът да е осъществил непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху процесния имот в необходимия давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Договорът за наем, на който се позовава ищеца, не е представен своевременно пред СРС и възможността да се представи по - късно е била преклудирана. Не е ясно и какъв е бил предмета на този договор. Поддържа се освен това, че договорът е частен документ, съставен изцяло за целите на процеса, няма достоверна дата и в него липсва индивидуализация на имота. Според свидетелите ищецът е живеел в голямата къща, която понастоящем е разрушена. Законосъобразни са изводите на СРС, че ищецът не е провел доказване да е осъществявал владение, с намерение за своене на процесното помещение, северната стая във вътрешната сграда на ул. „********нито лично, нито чрез друго лице. Според показанията на свидетелите,В.Н.е обитавал южната, а не северната стая във вътрешната сграда. В същото време, от свидетелските показания се установява, че ответникът обитава малката сграда от 2000 г. Свидетелката С. е дала показания, че едва през 2016 г. е видяла семейството на ищеца да ползва сградата, в която е процесния имот. Поддържа, че относно претендираното складово помещение в процеса не са ангажирани никакви доказателства за владение от страна на ищеца. Излагат се и доводи, че процесната стая не може да се придобие по давност, нито по друг способ, тъй като не се установява да е самостоятелен жилищен обект. Твърди, че претендираните от ищеца обекти, мазе и отделна стая, могат да бъдат предмет на сделка единствено ако се придават към друг самостоятелен обект. Мазето и стаята не могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост, нито могат чрез давностно владение да получат статут на самостоятелен обект. Поддържа, че искът се отнася до негодни предмети на правото на собственост. Според ответна е недопустимо да възникне право на собственост върху общите части на сградата за лице, което не притежава самостоятелен обект в нея. Излагат се доводи, че жилище представлява етажът от сградата, съгласно чл. 40 ЗУТ, но не и отделната стая и мазе, като от заключението на СТЕ не може да се направи извод, че процесното помещение може да се обособи в самостоятелен обект на собственост. Това помещение е стая, в която няма санитарен възел, няма отделен самостоятелен вход, а входа е общ с друга стая - ателие с общ коридор. За такива обекти важи правилото на чл. 98 ЗС. Сочи още, че другият обект на иска – мазе, не съществува към момента на подаване на исковата молба понеже се е намирало в сградата, която е съборена през 2016 г. Поради това се излагат съображения, че относно мазето искът е недопустим. Твърди, че искът е недопустим, а по същество и неоснователен. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за въззивното производство. Възразява срещу претендираните от ищеца разноски, поради непредставяне на списък.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно.

Съдът намира, че решението е и процесуално допустимо, доколкото СРС се е произнесъл по предявения в производството положителен установителен иск за собственост на процесните обекти, както е било заявено в исковата молба по чл. 124, ал. 1 ГПК въз основа на давностно владение. Правният интерес за ищеца от иска произтича от оспорване на правата му върху процесните обекти от ответника, който се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност за цялата двуетажна сграда.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, като ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.

С решение по гр. д. № 13168/2007 г. по описа на СРС за 2007 г., влязло в законна сила на 02.12.2008 г. срещу И.П.Д. (баща на ищеца), П.Г.Д.(майка на ищеца) и С.С.Б., ищецът А.И.Д. е признат за собственик на помещение - стая във вътрешната двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на ул. „********на първия етаж, със застроена площ от 15, 96 кв. м., заедно със 17/100 идеални части от общите части на сградата, както и малко мазе с размери 3, 40 на 3, 50 м, плюс 2 на 120 м. и височина 2, 60 м., находящо се в двуетажна сграда „А“ към ул. „********които са построени в дворното място, съставляващо пл. № 17 в кв. 28 по плана на гр.

София, местност „ГГЦ - Зона Б -17“, при съседи : ул. ********.

Както е приел и СРС, по арг. от чл. 298, ал. 1 ГПК, това решение има обвързваща сила, само между страните в приключилото производство, но няма СПН по отношение на ответника, който не е бил страна в това производство.

Съдът намира за обоснован и в съответствие с процесуалния закон направения от СРС извод, че ищецът А.И.Д. не може да се позовава на силата на присъдено нещо на посоченото решение срещу настоящият ответник, които не е участвал в производството и не е обвързан от решението. При оспорване правото на собственост от ответника, изцяло в тежест на ищеца, по положителния установителен иск, е било да докаже пълно и главно в настоящото производство основанието на което твърди, че е собственик на процесните обекти – в случая въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79 ЗС.

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 47, том II, peг. № 10729, дело № 225 от 2014 г. на нотариус П.П., с peг. № 157 по регистъра на НК, с район на действие PC София - град, ответникът К.К.Б. е признат за собственик на основание давностно владение на жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, с идентификатор ***, със застроена площ от 54 кв. м., без строителни книжа, състояща се на първи етаж от три стаи и тоалетна и на втори етаж от три стаи, баня и тоалетна и таван, построена в западната част на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с 1/2 идеална част от поземления имот, целият с площ от 288 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизиран и начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи - имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор 68134.513. 350 имот с идентификатор ***, имот с имот с идентификатор ***, който имот по предходен план представлява УПИ Х-17 от кв. 24 по плана на гр. София, местност „ГГЦ Зона Б - 17“, при съседи: УПИ IX - 16, УПИ XI - 18, УПИ ІІІ - 4 и ул. „Кресна“.

От приложеното копие от Решение № 1-50-99/07.12.2015 г. по гр. д. № 56033 по описа на СРС за 2012 г., 50 с-в е видно, че владението върху II етаж и северна стая от I етаж от вътрешната къща е било отнето от К.Б. от трети за производството лица. Това решение също няма сила на присъдено нещо относно ищеца, който не е бил страна по съдебното производство.

От приетите пред СРС заключения на основна и допълнителна СТЕ, които не са оспорени от страните е съдът намира за обективни се установява, че процесното помещение - северна стая, с площ от 15.

96 кв. м. е частично идентично с имота, описан в Нотариален акт за собственост № 47, том II, peг. № 10729, дело № 225 от 2014 г., в полза на К.Б. и представлява част от сграда с ***, построена в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, идентичен на УПИ Х - 17, кв. 24, по регулационния план на местност „ГГЦ-Зона Б-17“.

Според допълнителното заключение, северното помещения на първия етаж от западната сграда в имота на ул. „********с идентификатор *** по ККР има вход след входното антре на сградата. Вещото лице е констатирало, че в помещението има обособена сервизна част, която се намира в лошо състояние и се нуждае от спешен ремонт.