Определение № 5271 от 02.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5271 гр. София, 02.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110160413 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 22231/24.01.2024 г. /идентична с молба вх.№ 22354/24.01.2024 г./ от ответната страна „ДЕ ЛОГИСТИКА” ООД, за изменение на Решение № 21177/21.12.2023 г. по гр.д.№ 60413/2022 г. на СРС, 141 с-в, с искане да бъде отменено в частта, относно присъдените разноски на ответника за адвокатски хонорар в обезпечителното производство в размер на 300 лв., предвид уваженото възражение за прекомерност.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна е постъпило становище за неоснователност на искането. Поддържа, че е доказано извършването на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като посочва, че сумата е била платена в брой.

Противопоставя се на искането за изменение на решението.

Молбата е подадена от ответната страна в срока за обжалване, поради което е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

Ищцовата страна е представила по делото списък на разноските по чл.80 ГПК, но това обстоятелство е ирелевантно за обема на отговорността спрямо противната страна за направените от нея разноски. В този случай непредставянето на списък на разноските не лишава страната от правото да иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени на противната страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважена.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е доказано извършването на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство. От мотивите на Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, гр.София, 6 ноември 2013 г. е видно, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е 1 договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2022 г. /л.125 от делото/ за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск и извършване на процесуално представителство от името на клиента в производство по обезпечение на бъдещ иск пред СРС против „ДЕ ЛОГИСТИКА” ООД за заплащане на суми по извършени транспортни услуги, страните са договорили възнаграждение в размер на 500 лв., като в договора изрично е отбелязано, че сумата е платена на адвоката. Поради това съдът намира, че е доказано реалното извършване на разноските, поради което не следва да се изменя решението в частта за разноските, досежно дължимия адвокатски хонорар в обезпечителното производство. Посочването на начина на плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде реализирано по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде доказано извършването на тези разноски. Затова в случаите когато плащането задължително следва да се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и съдействие трябва да се представят съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случаите когато плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в брой.

С оглед на това договорът за правна защита и съдействие удостоверява заплащането им на адвоката.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 22231/24.01.2024 г. от ответната страна „ДЕ ЛОГИСТИКА” ООД, за изменение на Решение № 21177/21.12.2023 г. по гр.д.№ 60413/2022 г. на СРС, 141 с-в.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2