Решение № 5565 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5565 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110151962 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. Ц., с ЕГН **********, адрес: гр.

С...., срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., с която е предявен иск за следното:

Да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради погасяването им по давност следните суми: 2036, 38 евро /3982, 81 лв./ - главница за периода м.01.2006 г. до м.12.2010 г., ведно със законната лихва от 10.05.2012 г.; 625, 56 евро /1223, 49 лв./ – мораторна лихва за периода от 03.03.2006 г. до 20.04.2012 г.; 104, 37 евро /204, 13 лв./ разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.07.2012 г. по гр. д. № 8954/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20148440400543 по описа на ЧСИ С Я.

Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията й, като в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощник.

Предявения иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата твърди, че през м. 04. 2023 г. е получила съобщение за образувано срещу нея изп. дело № 20148440400543 по описа на ЧСИ С Я, въз основа на изпълнителен лист за сума в общ размер на 5410,43 лв., издаден на ответника „Т“ ЕАД за доставена от дружеството топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. С..... Твърди, че през 2010 г. прехвърлила правото си на собственост върху имота на „Е“ ЕООД. След справка в кантората на съдебния изпълнител установила, че изпълнителното дело е образувано на 24.02.2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 8954/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, в полза на ответника срещу нея и 1 бившият й съпруг П Г Ц за сумите: 3982, 81 лв. – главница за периода м.01.2006 г. до м.12.2010 г., ведно със законната лихва от 10.05.2012 г. до изплащане на вземането; 1223,49 лв. – мораторна лихва за периода от 03.03.2006 г. до 20.04.2012 г.; 204,13 лв. - разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.07.2012 г. Твърди, че не дължи посочените вземания, тъй като изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и с обратна сила настъпил погасителен ефект на всички извършени спрямо нея изпълнителни действия. На второ място, посочените суми били недължими поради погасяването им по давност с изтичането на петгодишната давност. Освен това, по отношение на тях била изтекла и десетгодишната абсолютна давност, считано от образуване на изпълнителното дело. Затова моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. В Г, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че в полза на ответника срещу ищцата и П Г Ц е бил издаден процесния изпълнителен лист за посочените в исковата молба суми, както и че въз основа на него е било образувано изп. дело № 543/2014 г. по описа на ЧСИ Я. Оспорва твърдението, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Излага доводи, че в случая е приложима общата петгодишна давност, която започнала да тече след влизането в сила на крайния акт, с който било установено, че вземането съществува. Твърди, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, давността за процесните вземания била прекъсната и не е текла до 26.06.2015 г., от която дата започнала да тече нова давност. На следващо място, по изпълнителното дело били предприети редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Освен това, в случая било налице процесуална активност на взискателя по изпълнителното дело, с която била поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което счита, че същият не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител. От подаването на съответната молба, прекъсваща давността, започвала да тече нова давност, без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не конкретни изпълнителни действия във връзка със съответното искане. Твърди, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителната давност е спряла да тече на осн. ЗМДВИП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства се установи във фактическо отношение следното:

Срещу ищцата М. Г. Ц. и П Г Ц на 11.07.2012 г. по ч. гр. д. № 8954/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, е издаден изпълнителен лист за заплащане в условията на солидарност в полза на „Т“ ЕАД на следните суми: 2036, 38 евро /3982, 81 лв./ - главница за доставена топлинна енергия за периода м.01.2006 г. до м.12.2010 г., ведно със законната лихва от 10.05.2012 г. до 2 оконачателното плащане; 625, 56 евро /1223,49 лв./ – мораторна лихва за периода от 03.03.2006 г. до 20.04.2012 г.; 104, 37 евро /204,13 лв./ - разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20148440400543 по описа на ЧСИ С Я.

Същото е приложено като доказателство по делото.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Процесното вземане е установено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8954/2012г. по описа на СРС. Влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение е определила вземането по основание и размер така, както го определя и влязлото в сила решение, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която давността, в която процесното вземане се погасява е 5-годишна.

По силата на задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т. д. № 3/2020г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани изпълнителни дела преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е производството по изп. д. № 20148440400543 по описа на ЧСИ С Я, давност за тези вземания не е текла до 26.06.2015г. За вземанията, които се събират принудително отпреди 2015г., давността е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.

Давността е прекъсвана на осн. чл. 116, ал.1, б. „в“ от ЗЗД с действията на съдебния изпълнител, предприети за принудително изпълнение след 26.06.2015г. Това са: налагане на запор по вземания на длъжника М. Ц. в „Ю“ АД, считано от датата на запорното съобщение – 30.05.2018 г.; налагане на запор върху дружествените дялове на М. Ц., които тя притежава в капитала на „Ра Зенит“ ООД, считано от 07.03.2023 г.; налагане на възбрана върху 1/12 ид. ч. от УПИ, находящ се в гр. П..., считано от 29.03.2023 г. /вписана в СП на 06.04.2023г./. Тези действия по принудителното изпълнение са прекъсвали давността, тъй като съгласно т.10 на ТР № 2/2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е принудително изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /налагане на запор, на възбрана; присъединяване на кредитор; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещта; насрочването и извършването на публична продан и др./ Съгл. чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която отново е 5 – годишна, поради което към датата на исковата молба – 02.09.2024 г. давността не е изтекла.

Не е изтекла и 10-годишната давност по чл. 112, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, тъй като тази норма е нова – от ДВ бр. 102 от 2020 г., действието й е занапред и е в сила от 02.06.2021 г.

Не се установи по делото изпълнителното производство да е било прекратено на осн. чл.

3

433, ал.1, т. 8 от ГПК.

По настоящото дело не се доказа да са настъпвали обстоятелства, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /влизане в сила на заповедта за изпълнение, след 26.06.2015 г./, които прекъсват или спират давността в срокове, които погасяват процесното вземане, предмет на издадения изпълнителен лист от 11.07.2012г., поради което предявения отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 51, 13 евро /100 лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от М. Г. Ц., с ЕГН **********, адрес: гр.

С...., срещу „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., на осн. чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на „Т“ ЕАД, че М. Г. Ц. не му дължи поради погасяването им по давност следните суми: 2036, 38 евро /3982, 81 лв./ главница за периода м.01.2006 г. до м.12.2010 г., ведно със законната лихва от 10.05.2012 г.;

625, 56 евро /1223, 49 лв./ – мораторна лихва за периода от 03.03.2006 г. до 20.04.2012 г.; 104, 37 евро /204, 13 лв./ - разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.07.2012 г. по гр. д. № 8954/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20148440400543 по описа на ЧСИ С Я.

ОСЪЖДА М. Г. Ц., с ЕГН **********, адрес: гр. С...., да плати на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по делото в размер на 51, 13 евро /100 лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4