Решение № 845 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. В., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500390 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Р., К. К. К., П.

К. К., Т. П. О. и М. П. Л. против Решение № 454/28.12.2025 г. по гр.д. № 1717/2024 г. по описа на ПРС IV състав, с което е отхвърлен искът им с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Г. П. Г. и Д. В. С. за приемане за установено, че ответниците не са собственици на УПИ № IV-94 в кв. 17 по плана на с. А., община Д. одобрен със заповед № 129/23.05.1934г., с площ от 3 325 кв.м., при граници на имота: улица, улица, УПИ № VI-94, УПИ № II-93 и УПИ № III- 94.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Неправилен е извода на първоинстанционния съд относно легитимиращия ефект на КНА. Релевира се, че ответниците не установяват по безспорен начин, че са собственици по давност на процесния имот. Отправя се искане за отмяна на обжалваното 1 решение като неправилно и вместо него постановено друго, с което предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде изцяло уважен. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемите Г. П. Г. и Д. В. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на ВРС не страда от твъдяните в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Д. Д. Р., К. К. К., П. К.

К., Т. П. О. и М. П. Л. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против Г. П. Г. и Д. В. С. за приемане за установено, че последните не са собственици на УПИ № IV-94 в кв. 17 по плана на с. А., община Д. одобрен със заповед № 129/23.05.1934г., с площ от 3 325 кв.м., при граници на имота: улица, улица, УПИ № VI-94, УПИ № II-93 и УПИ № III- 94.

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците Г. П. Г. и Д. В. С., с които оспорват иска с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и отправят искане за неговото отхвърляне.

При извършената от съда служебна проверка относно допустимостта и редовността на производството, въззивният състав констатира, че подадената искова молба е нередовна като неотговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК, поради което e оставена без движение. На 18.03.2026 г. в предоставения от съда срок ищците депозират молба, с която уточняват, че са собственици при равни квоти /по 1/5 ид.ч. за всеки/ на УПИ № IV-94 в кв. 17 по плана на с.

А., община Д. по давност чрез владение, упражнявано в периода от 28.06.1965 г. до м. април 2024 г. с присъединеното владение на К. Г.П., упражнявано в периода от 1922 г. до датата на смъртта му - 28.06.1965 г.

Констатирани са нередовности и в отговорите на исковата молба, поради което са дадени указания по чл. 101, ал. 1 от ГПК на ответниците да отстранят нередовностите им. На 06.03.2026 г. в предоставения от съда срок ответниците депозират молба, с която уточняват, че са собственици на процесния имот по давност чрез владение, упражнявано в периода от м. февруари 2004 г. до 20.02.2024 г., с присъединеното владение на П. Г. П. и М. Ж. П., упражнявано 2 в периода от м. януари 1970 г. до м. февруари 2004 г., с присъединеното владение на СТ.Г.Т., упражнявано в периода от м. май 1934 г. до м. януари 1970 г.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като ищцата се позовава на самостоятелни собственически права върху имота /придобивна давност/, наличие на титул за собственост у ответниците /КНА № 76/20.02.2024 г./ и упражнявана фактическа власт върху недвижимостта към момента на предявяване на иска, а и към настоящия.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, от което се установява следното: за територията на с. А. действа КП и РП с одобрена улична регулация със Заповед № 129/23.5.1934г. и одобрена дворищна регулация със Заповед № 2054/4.6.1934г. Територията на ПИ 94, включена в УПИ IV-94, кв. 17 е с площ от 3424 кв.м. Територията на УПИ IV-94, кв. 17 по оцифрено графично копие е 3923 кв.м. В територията на УПИ IV-94, кв. 17 са вкючени: територия от ПИ 94 с площ от 3424 кв.м.; територия от ПИ 93 с площ от 146 кв.м.; територия от ПИ 90 с площ от 129 3 кв.м.; територия от улица с площ от 353 кв.м. От огледът се установява, че южната граница на процесният имот представялва ограда от бетонни колове с оградна мрежа и плет; източната граница е материализирана с плет и бетонни колове с оградна хмрежа; западната граница не е материализирана с ограда, като при момента на огледа е посочена от ответника на място различно от заснетото, а северната граница е посочена на различно място и от ответника и от ищеца.

Установява се още, че заснетата южна граница на процесният имот се владее по южната регулационна граница на УПИ IV-94, кв. 17; заснетата на място западна граница, посочена от ответника не съотвества на западната per. граница на УПИ IV-94, кв. 17; заснетата на място източна материализирана граница с ограда е идентична с източната per. граница на УПИ IV-94, кв. 17; заснетата северна граница на място, посочена от ответника съответсва на северната per. граница на УПИ IV-94, кв. 17, като отклонението и в посока юг спрямо per. граница достига до 1,6м.; територията между заснетата ограда на място, посочена от ищеца и северната per. граница на УПИ IV-94, кв. 17 е с площ от 45 кв.м.; територията между посочената от ищеца ограда и изградената дървена ограда в северната част на УПИ IV-94, кв. 17 е с площ от 367 кв.м.; територията между изградената дървена ограда в северната част на имота; източната материализирана граница с ограда на място; южната материализирана граница с ограда на място и заснетата на запад граница, посочена от ответника е с площ от 2102 кв.м.; в територията от 2102 кв.м. са включени 308 кв.м. от ПИ 90 и от територия за улица и територията от ПИ 94, включена в УПИ IV-94, кв. 17, която е западно от посочената от ответника и заснета на място граница, е с площ от 1216 кв.м. В разписните листи към действащият КП и РП за собственик на ПИ 94 са записани: К. Г., собственик на територията от ПИ 94, за която са отредени УПИ Ш-94 и УПИ IV-94, кв. 17 без записан док. за собственост; впоследствие К. Г. е заличен като собственик на територията на ПИ 94, включена в УПИ 111-94, кв. 17 и са вписани: Д. Р.; К.

К.; П. К.; Т. О. и М. Л. за собственици на УПИ Ш-94, кв. 17 с площ от 2070 кв.м. с Н.А. № 171, дело № 526/2024г.; за територията на ПИ 94, включена в УПИ 1V-94, кв. 17 остава записан К. Г..

От огледът на място е видно, че южната граница на процесния имот представялва ограда от бетонни колове с оградна мрежа и плет; източната граница е материализирана с плет и бетонни колове с оградна мрежа;

4 западната граница не е материализирана с ограда, като при момента на огледа е посочена от ответника на място различно от заснетото, а северната граница беше посочена на различно място и от ответника и от ищеца. Посочена на място граница от ответника, в западната си част представлява ограда от бетонни колове с оградна мрежа, а в източната си част не е материализирана.

Южно от нея е изгредена дървената ограда, като по този начин собственика на УПИ VI-94 ползва територия от УПИ IV-94, като в същата териротия е разположил оранжерия. В северната част на имота, територията между двете огради се ползва от собственика на УПИ VI-94, кв. 17. Под дървената ограда в северната част на имота теренът е с храсти и видимо не се обработва.

Останалата част от територията на имота, заключена межди заснетата материализирана източна и южна граница, материализирана с ограда; дървената ограда от северната част на имота и посочената нематериализирана граница от ответника на запад се обработва и в нея има овощни дървета.

Общият брой на овощните дървета е 35бр., включващ - сливови дървета; черешови дървета и ябълкови дървета. Дърветата са с приблизителна възраст между 6-8 г.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Когато ищците поддържат, че са собственици на спорния имот, какъвто е настоящия случай, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес те са в съС.ие сами да определят обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничат до отричане със сила на пресъдено нещо правото на ответниците, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищците е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищците изключват тези на ответниците върху същия имот /Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, Решение № 159/03.11.2023 г. по к.гр.д. № 4263/2022 г. по описа на ВКС, I г.о., I състав/.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви 5 иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ответниците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния имот/, а едва след това ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.

Ответниците твърдят, че са собственици на УПИ № IV-94 в кв. 17 по плана на с. А., община Д. одобрен със заповед № 129/23.05.1934 г., при граници на имота: улица, улица, УПИ № VI-94, УПИ № II-93 и УПИ № III- 94 по давност чрез владение, упражнявано в периода от м. февруари 2004 г. до 20.02.2024 г., с присъединеното владение на П. Г. П. и М. Ж. П., упражнявано в периода от м. януари 1970 г. до м. февруари 2004 г., с присъединеното владение на СТ.Г.Т., упражнявано в периода от м. май 1934 г. до м. януари 1970 г.

От заключението на вещото лице по допусната и приета от настоящата инстанция СТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че за територията на с. А. действа КП и РП с одобрена улична регулация със Заповед № 129/23.5.1934 г. и одобрена дворищна регулация със Заповед № 2054/4.6.1934г. Територията на ПИ 94, включена в УПИ IV-94, кв.