Решение № 226 от 29.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1456/2023
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 17.12.2024
- Състав
- Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева, Нася Иванова Япаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Бургас, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Т. Русева Маркова
Членове:
Елеонора С. Кралева
Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501456 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Армеец, ЕИК 121076907, подадена чрез пълномощник юрк.Надя Кисьова, против решение № 247 от 31.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 892/2022 г. по описа на РС – Несебър, с което са отхвърлени исковете на ЗАД „Армеец“ против П. С. Н. с адрес с.К., общ.Н., ул.“Ч. м.“ № *, за приемане за установено съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от 16 000 лв. – главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № А5945ММ, нанесени вследствие на настъпило ПТП на 01.12.2016 г.; сумата от 10 лв. – ликвидационни разходи; и сумата от 4878.99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.05.2019 г. до 09.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 217/16.05.2022 г. по ч.гр.д. № 529/2022 г. по описа на РС-Несебър.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивника счита за неправилен и противоречащ на материалния закон извода на съда за липса на 1 доказателства по делото, че ответникът е собственик и/или лице, упражняващо надзор над товарното животно – кон и не носи деликтна отговорност за неправомерното му преминаване през пътната отсечка, предназначена за движение на МПС. В тази връзка се сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства за основателност на исковата претенция и установяващи, че конят, станал причина за процесното ПТП, е бил собственост или под надзор на ответника, поради което е налице хипотезата на чл.50 ЗЗД, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковите претенции. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. С.
Н., подаден чрез пълномощника адв.Кристина Иванова, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Не се правят искания по доказателствата.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Направените в тази връзка възражения от въззиваемата страна за просрочие на жалбата са неоснователни.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.3 КЗ, вр. чл.50 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД претендира от съда да приеме за установено, че ответникът П. С. Н. му дължи сумата от 16010 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, и сумата от 4878.99 лв., представлявяща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.05.2019 г. до 09.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното плащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед по чл.410 ГПК с № 217/16.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 1529/2022 г. по описа на РС-Несебър.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука“ на лек автомобил марка „Фолксваген Кадди“ с рег.№ А 5945 ММ, по полица № **********, със срок на действие от 09.06.2014 г. до 08.06.2018 г. Твърди се, че на 01.12.2016 г., около 23.00 ч., на пътна отсечка от к.к.“Слънчев бряг“, в посока с.Кошарица, срещу комплекс „Съни Холм“, лекият автомобил бил ударен в движение от внезапно изскочил на пътното платно кон, собственост на ответника С., който е оставил животното без 2 надзор и това причинило произшествието, от което на автомобила били нанесени значителни имуществени вреди. За произшествието бил съставен протокол за ПТП, а н а ответника като собственик на домашно животно било съставено Наказателно постановление, което влязло в сила. За нанесените по автомобила вреди било подадено при застраховатното дружество уведомление за щета с искане за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“, за което е била заведена преписка по щета № ***, по която причинените щети били описани и оценени, като мнението на експертит е на ищеца било, че вредите представляват тотална щета на стойност 18516 лв., но собственикът на автомобила уведомил застрахователя, че желае автомобилът да бъде възстановен, като представил фактура с обща цена за ремонт в размер на 16000 лв., която била изплатена на 08.06.2017 г. Твърди се, че с плащане на застрахователното обезщетение в размер на 16000 лв., представляващо стойността на подменените части, ремонтирането на автомобила и калкулирания труд, застрахователя е встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на вредата и има право на регресен иск за платената сума, вкл. и за направените ликвидационни разноски в размер на 10 лв. За тези вземания ответникът бил неколкократно уведомяван с отправени до него регресни покани да заплати доброволно задължението, но това не било сторено.
Поради което, ищецът предявил вземането си по реда на чл.410 ГПК, като в негова полза била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 529/2022 г. по описа на РСКарнобат и предвид депозираното от ответника писмено възражение срещу заповедта, в срок е предявен и настоящия иск по чл.422 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е бил депозиран писмен отговор от ответника. С писмена молба преди съдебното заседание, процесуалният му представител е оспорил претенцията като неоснователна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебна автотехническа експертиза, за установяване на твърденията на страните.
След анализ на доказателствата, с обжалваното решение районният съд е приел за доказано, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие, настъпване на ПТП по описания в протокола за ПТП и установен от вещото лице механизъм – в резултат на внезапно изскочило на пътното платно животно – кон, както и причинените на автомобила щети, за отремонтирането на които е изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 16 000 лв. Съдът е приел обаче, че не са налице предпоставките по чл.50 ЗЗД, тъй като по делото не са представени категорични доказателства, че именно ответника Н. е собственик на животното, респ. упражняващото надзор лице, като това не се установява от издаденото НП, тъй като отразените в него обстоятелства не са задължителни по смисъла на чл.300 ГПК за гражданския съд и подлежат на доказване.
В тази връзка е прието, че макар и св.М. да е заявил, че бил издирил собственика на животното, нея с н о е останало от къде същият черпи този извод, не е посочено 3 животното да е имало някакъв индивидуализиращ собственика знак, от който да се установи с категоричност този факт, в съставения протокол за ПТП също не било отразено участието на Н. в произшествието по какъвто и да било начин. Поради това, съдът е приел, че ищецът не е провел пълно доказване на твърдението си, че П. Н. е лицето, което е собственик на животното, нанесло вредите по автомобила, нито пък, че именно ответника е лицето, което го е оставило без надзор. А за претендираните 10 лв. ликвидационни разходи е констатирано от съда, че за тях не са ангажирани дори и косвени доказателства. По тези мотиви, НРС е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо отново да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства и същите да се описват и от въззивния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на НРС за неоснователност на предявените искове по чл.422 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.3 КЗ, вр. чл.50 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са формирани въз основа на изяснената фактическа обстановка, съобразно ангажираните от страните доказателства, като БОС намира същите за правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към 4 съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
В случая, елементите на застрахователното правоотношение са категорично установени и не се оспорват. Налице е сключена застраховка „Каско на МПС и Злополука“ между ищеца и пострадалото лице, като в срока на действието й е настъпило застрахователното събитие на 01.12.2016 г., развита е процедурата по уведомяване на застрахователя и разглеждане на претенцията, за остойностяване на вредите и за определяне на размера на обезщетението от 16000 лв. за тяхното отремонтиране, като е установено и извършеното плащане от застрахователя на сумата по сметка на ремонтния сервиз, удостоверено с представеното преводно нареждане от 08.06.2017 г.
Спорен между страните е въпросът дали ответникът Н. е лицето, спрямо което трябва да бъде предявен регресния иск на ищцовото дружество, респ. налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността му на основание чл.50 ЗЗД. Касае се за обективна и безвиновна отговорност на собственика на животното и това му качество – на собственик, респ. на упражняващо надзор лице е обуславящо за успешното провеждане на иска. В съответствие с правилата на чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, обуславящи правото му на регрес. За уважаване на иска по чл.50 ЗЗД ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки – настъпването на вредите (имуществени, неимуществени); тези вреди да са причинени от животно; да е доказано, че собственик или надзорник на животното е лицето, срещу което е предявена претенцията и да е налице причинна връзка между действието на животното и вредите. В тази връзка, въззивният съд намира, че в настоящия случай не е установено при условията на пълно и главно доказване качество на ответника П. Н. на собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, станало причина за възникване на процесното ПТП и за настъпване на имуществените вреди на застрахования при ищеца автомобил. Формираните в този смисъл изводи на районния съд са правилни и съответни на доказателствата по делото, а изложените от въззивника възражения за неоснователни.