Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 26.11.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 244/2025
Вид
Решение № 382
Подписан
26.11.2025
В сила
05.01.2026
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. С., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

З. Ст. Шопова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500244 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №501/30.12.2024г по гр.д. №1142/2023г районен съд –С. е признал за установено по отношение на М. Б. Х., ЕГН **********, че не е собственик на 20/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор*** с площ 109 кв.м., трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи: ************* и ************ (бивш имот с пл.

№53, кв.4по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед № РД1962/30.12.1987г.)

Със същото решение е признал за установено по отношение на М. Б.

Х., ЕГН **********, че собственици на 20/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** с площ 109 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи:************* и ************ (бивш имот с пл.

№53, кв.4 по плана нас.Б., Община С., одобрен със Заповед № РД1962/30.12.1987г.) са наследниците на А. С. Х. (Х. Д. Б.) с ЕГН********** и наследниците на Н. Д. Б. с ЕГН **********,а именно: 1. 1. С. Б. Б. с ЕГН ********** - 4/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от Н. Д. Б., 2. К. Н.Б. с ЕГН ********** - 8/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от Н. Д. Б.и А. С. Х. (Х. Д. Б.) 3. Д. Г. Д. с ЕГН ********** - 6/24 идеални части от правото на собственост, по наследство от Н. Д. Б.и А. С. Х. (Х. Д. Б.) 4. С. М.Д. с ЕГН ********** - 2/24 идеални части 1 от правото на собственост, по наследство от А. С. Х. (Х. Д. Б.).Със същото решение е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 9, том V,рег. № 8740, дело №750/2022г. на нотариус рег.№613 по регистъра на Нот.камара в частта му относно 20/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ с площ 109кв.м. по КККР на с.Б., Община С., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до10м), при граници и съседи: ************* и ************ (бивш имот с пл.№53, кв.4 по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед № РД1962/30.12.1987г.); и е осъдил М. Б. Х., да предаде владението върху 20/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ с площ 109 кв.м. по КККР на с.Б., Община С., с трайно предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м), при граници и съседи: ************* и ************ (бивш имот с пл. №53, кв.4по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед № РД1962/30.12.1987г.), на 1. На С. Б. Б. - 4/24 идеални части 2.

На К. Н. Б. - 8/24 идеални части, 3. На Д. Г. Д. - 6/24 идеални части и 4. На С.

М.Д. - 2/24 идеални части.Със същото решение е осъдил М. Б. Х. да заплати на С. Б. Б. , К. Н. Б. , Д. Г. Д. и С. М. Д. , направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№621/21.01.2025г от М. Б. Х., чрез адв.Д. Н. К. против решение № 501/30.12.2024 г. постановено по гр.д. № 1142/2023 г.по описа на районен съд –С.,който намира ,че същото следва да бъде отменено изцяло .Счита така постановеното решение за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 146, ал. 1, т. 2, 4 и 5, ал.2 и ал.4 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК и нарушение на материалния закон - чл.79, ал.1 от ЗС. Намира , че е налице неправилен подход при оценка на събраните доказателства, които са довели до неистински фактически констатации, а оттам и до погрешни правни изводи.Счита ,че мотивите на съда не отразяват направените от страна на ответника възражения, доводи и твърдения, изложени в отговора на исковата молба и депозираната писмена защита, с които изцяло се оборва първоначалната искова претенция по отрицателния установителен иск ,която е недопустима и неоснователна по същество. Счита ,че в обжалвания съдебен акт районния съд не е обсъдил всички изложени доводи по повод допустимостта на исковата претенция.За да докажат правния си интерес ищците твърдят, че Н.

Д. Б. и Х. Д. Б. /А. С. Х. - удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №ГРА0003485/20.09.2023 г., издадено от Община С./, са придобили правото на собственост на основание упражнявано владение, продължило повече от 10 години през периода 1975 г. до1987 г. върху имота с пл.№53 кв.4 по плана на с.Б., Община С., одобрен със Заповед от 30.12.1987 г., който е нанесен в действащата кадастрална карта на с.Б. като имот с идентификатор *** с площ от 109 кв.м.По делото се представя извлечение от разписен лист към плана, видно от който имота с №53 двор е записан на Х. Б. и Н. Б.. V за Озеленяване,като районния съд е разсъждавал,че записванията по по плана нямат характер на писмени доказателства, установяващи правото на 2 собственост, но са индиция за начало на упражнявано владение. “Намира ,че този извод на съда е неправилен и в противоречие с твърденията на ищците и задължителните разяснения дадени с ТР № 8/20102 год. на ОСГТК на ВКС.

Счита ,че в случая за ищците липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като те не представят доказателства за собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Б., общ. С. или поземлен имот с пл. №53, кв.4 по регулационния план на с.Б., община С..

Счита ,че не се установява и твърдението за осъществявано от наследодателите на ищците владение върху имота до 1987 г., тъй като този имот е нанесен в плана на с.Б., Община С. със Заповед от 30.12.1987 г., т.е едва след тази дата е налице индиция за начало на упражнявано владение.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че районния съд се е произнесъл по нередовна искова молба. С отговора на исковата молба и с писмената защита е направено възражение, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, тъй като липсва идентификация на сочения като собствен на ищците имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б., община С. по местност, граници и площ на имота, т.е. липсва припокриване на пространствените параметри между имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б. и процесния поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на с. Б., с площ 109 кв.м.Това възражение не е посочено в доклада по делото и по него врешението не са изложени мотиви.Счита ,че в исковата молба липсват твърдения и писмени доказателства за площта и регулационния статут на имот с пл. №53, кв.4 по плана на с.Б., а тези обстоятелства не са установени и в хода на производството по делото. Счита ,че от доказателствата по делото се установява, че липсва съвпадение между западната и южната граница на двата имота, т.е не е налице идентичност на имотите. Видно от представеното с отговора на исковата молба удостоверение за регулационно положение №1544/11.07.2005 г. процесният имот е съседен на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Б. ,собственост на М. Х. и регулационното му предвиждане е УПИ V - За озеленяване, а не двор. Освен това ,счита ,че в нарушение на чл.146, ал.4 ГПК районния съд не е се е произнесъл по искането на ищците за назначаване на съдебно-техническа експертиза.Счита ,че неправилно районен съд –С. е определил предмета на делото- спорното право. Твърди ,че ответницата М. Б. Х. никога не е заявявала собственически претенции по отношение на имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на с. Б., общ. С..Счита ,че ищците не доказват твърденията, с които обосновават правния си интерес и наличието на предпоставките по предявения иск по чл.108 от ЗС.По делото не са събрани доказателства кога, при какви обстоятелства и на какво основание Х. Д. Б. и Н.

Д. Б. са установили фактическата власт/владение върху процесния имот.

Счита ,че няма данни този имот да е съществувал към 1975 г., както и в какви граници и с каква площ е имот с пл. №53, кв.4 по регулационния план на с.Б. от 1987 г. Не се установява Х. Д. Б. и Н. Д. Б. да са осъществявали фактически действия, в резултат от които са установили за себе си изключително господство върху имот пл. № 53, кв.4, записан сега в КК с идентификатор ************. Районния съд е приел, че от гласните доказателства се 3 установи, че в къщата в имота с №53 живели наследниците на С. Х., които се преместили в гр.С. преди около 10 години.. Но наследствената къща не е в процесния имот, а в друг имот с пл. № 118, кв.4 (ПИ с идентификатор ***********) и в тази къща А. Х. и Н. Б. са живели до 1983 г., а след това е продължила да живее майката им, според показанията на св. Н. Ю.. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че районния съд не е обсъдил показанията на другите свидетели, от които се установява, че Х. Д. Б. и Н. Д. Б. не са живеели трайно в с. Б. и не са осъществявали владелчески действия върху спорния имот. Не е съобразил, че Х. Д. Б. /А. С. Х. - И. К./ през сочения период е бил Канада, както са посочили св. Ю. и св. Ш..Св. К. дава сведения, че наследници на С. Х. - синовете му Н. и Х. са живели в къщата, която е купила М. Х.. Не сочи Х. Д. Б. и Н. Д. Б. да са обработвали или ползвали по някакъв начин градината, в който и да период от време. Заявява, че „...М. Х. ползваше само пътя, защото то е път за другата къща. Градината никой не я обработваше. Оставяха каруца и дърва на пътя, пътя е широк 2-3 метра. В градината имаше един орех точно до пътя, под къщата на С. Х. и после Н. Ю. го отряза..“ Установява, че Св. Е. Г. също не дава сведения Х. Б. и Н. Б. да са обработали мястото в периода от 1975г. до 1987 г., както и след това. Не може да каже до коя година Н. и А. са живели в селото. Според него А. Х. е живял там до 1990 г., тъй като е работил в дъскорезницата. Н. е сляп човек не работеше, последно е бил селото, когато се роди внучето му - 1991 г. или 1992 г., след това го е виждал един два пъти да идва в селото. В случая съдът е кредитирал обяснения на свидетеля Г. за ползване на спорния имот и плащане на наем, без да ги съпостави с обясненията на св. Н. Ю. и обясненията на неговия син М. Е. Г., дадени по нотариално дело № 750/2022г. по описа на Нотариус № 613 - А. Ш..Моли въззивния съд да обърне внимание доказателствата по нот. преписка и писмени обяснения на свидетелите не са обсъдени изобщо. Пред нотариуса св.М. Е. Г. е заявил ,че откакто се помни този имот се стопанисва от наследниците на М. Х. и не е чувал други лица да имат претенции към този имот и не е виждал други лица в този имот да го стопанисват, обработват освен наследниците на М. Х.“.Счита ,че в този смисъл са и обясненията на св. Н. Ю. и св. Н. Ш.. Свидетелят Ю., който е братовчед на Х. Б. и Н. Б. заявява, че спорното място граничи с къщата и имот 118. Имота 53 беше заедно с имота, където е къщата 118 и до 1990 г. той и братовчед му Р. Ю. са сеели мястото и са го ползвали. Н. Б. и А. Х. са живели в старата къща може би до 1983 г. Помни, че майка им продължи да живее там.

А. живееше в Канада, но се върна и след това дойде в С. и започна работа в ДАП и после не ги е виждал в къщата. Къщата в имот 55 е на М. Х.. До тази къща се стигаше между къщата и спорния имот. След 1991 година имот 53 /спорния имот/ го ползваше М. и съпругата му Хатидже, като дворно място.

В имота имаше орех, който пречеше, защото минаваха кабели към тяхната къща и аз го отрязах. Не знае Р. да е ползвал това място под № 53. нито неговите дъщери. Е. не е ползвал това място в 53.Намира за необоснован и в противоречие със събраните по делото доказателства извода на съда , че ответната страна- М. Б. Х., чиято е доказателствената тежест по отрицателния установителен иск, не е установила да е придобила правото на собственост 4 върху процесния имот на основание давностно владение съгласно чл.79, ал.1 от ЗС и на основание наследство от съпруга й М. А. Х., за което е съставен нотариалния акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство с№ 9, том V, рег.№8740, дело №750/2022 г... “.Счита ,че спорния имот е владян без прекъсване от ответницата и починалия и съпруг М. А. Х. повече от 25 години и това владение е постоянно, спокойно и явно.От представената с исковата молба извлечение от дворищно регулационен план на с.Б. се констатира, че спорният имот граничи с поземлен имот пл. № 55, кв.4 (ПИ с идентификатор ************). В разписната книга по плана на с. Б. от 1987 г. поземлен имот пл. № 55, кв.4 е записан на М. А..