Протокол № 129 от 07.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 129 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова и прокурора Св. М. Л.

Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20225000500205 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

Жалбоподател Г. Г. СТ., редовно призован, за него се явяват адвокатите Т.Е..

Жалбоподател П. на РБ, редовно призована, представлява се от апелативния прокурор С.Л..

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв.Е.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Постъпила е въззивна жалба вх. № 7568/21.05.2022 г. от П. на РБ против Решение № 272/04.03.2022 г. , постановено по г. д. № 2410/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е осъдена Прокуратурата да заплати на Г. Г.

СТ. сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение 1 в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012г. на РП - Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 20.05.2020 г. до окончателното плащане. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и да отхвърли иска.

С нея не са направени доказателствени искания.

По тази жалба не е постъпил писмен отговор.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8993/04.04.2022 г. от Г. Г. СТ. против Решение № 272/04.03.2022 г. , постановено по г. д. № 2410/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата да заплати сумата над присъдения размер от 5 000.00 лева до пълния предявен размер от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление, както и в частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на 1 800.00 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК по ДП № 1084/2012 г. по описа на ОД на МВР - Р., пр. пр. № 2933/2012 г. на РП Р., производството за което е прекратено поради липса на данни деянието да съставлява престъпление. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части и да уважи претенциите в пълен размер.

Претендира разноски. С нея са направени доказателствени искания: да бъде назначена съдебно-психологична експертиза със задача, формулирана във въззивната жалба. Не е формулирана ясна аргументация за допустимостта на това доказателствено средство във въззивното производство. Налице е хипотезата на чл. 267, ал. 1, изречение второ от ГПК.

По тази жалба не е постъпил писмен отговор.

По доказателствените искания съдът ще се произнесе след изслушване становищата на страните.

2

Адв. Е.: Поддържам жалбата на доверителя ми, оспорвам въззивната жалба на Прокуратурата.

Нямам възражения по доклада.

Поддържам и доказателственото искане направено във въззивната жалба за допускане на съдебнопсихологична експертиза с поставените в нея въпроси. Това доказателствено искане е направено своевременно с исковата молба за установяване на претърпените неимуществени вреди, но не е допуснато от първоинстанционния съд. Считам, че същото е от значение за изясняване на правния спор, както и за определяне на справедлив размер на неимуществените вреди, които се претендират от доверителя ми.

Същественото нарушение на процесуалните правила допуснати от първоинстанционния съд е, че не е допуснал събиране на доказателства, с които да се установят твърдения на ищеца изложени в исковата молба, за установяване на които не е имало други способи, доколкото разпитаните свидетели не разполагат със специални знания.

Според мен формулировката на задача по исковата молба и по въззивната жалба се припокриват и имат едно и също съдържание.

Прокурорът: Поддържам жалбата на Прокуратурата и оспорвам тази на ищеца. Считам, че искането е безпредметно и правилно не е допусната тази експертиза. По отношение на самите болести посочени във въззивната жалба на ОП Пловдив е посочено, че здравословните проблеми датират много преди повдигане на обвинението. Моля да го оставите без уважение.

По направеното доказателствено искане съдът намира следното:

В исковата молба задачата за психологическата експертиза е формулирана както следва: експертът да даде заключение за вида, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца морални вреди.

Действително първоинстанционният съд не е допуснал тази експертиза като доказателство по делото.

Във въззивната жалба задачата е формулирана както следва: как се е отразило на ищеца в психоемоционален аспект воденото срещу него досъдебно производство; в случай, че то е провокираво психоемоционален стрес, да бъдат определени неговите нива, въз основа на Скалата за измерване 3 на психологическия стрес – PSM 25 (Lemyr-Tessier-Fillion) и/или други подходящи психологични методи за измерване на нивата на стреса; повлияло ли е производството на личния, на социалния и на професионалния му живот?

При сравняване на съдържанието на двете задачи е очевидно, че формулировките на едната и другата коренно се различават. На практика няма идентитет между въпросите по задачата формулирана в исковата молба и тези формулирани във въззивната жалба.

При това положение няма как първоинстанционния съд да е допуснал процесуално нарушение с недопускане на задачата по въззивната жалба, тъй като такава не е била формулирана в първоинстанционното производство.

Всъщност пред въззивния съд за първи път се поставя задачата със съдържанието както беше описано по-горе. И по тази причина е налице преклузията на чл.266, ал. 3 от ГПК, поради което искането за допускане на задачата формулирана във въззивната жалба е недопустимо.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на психологична експертиза по въпросите както са формулирани във въззивната жалба.

Адв. Е.: Нямам други доказателствени искания.

Прокурорът: Нямам други доказателствени искания.

С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход по същество и затова,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната ни жалба, като отмените решението и постановите ново решение, с което да уважите претенцииите на доверителя ми в пълен размер. Моля да бъдат присъдени разноските по списък, който ви представям. Моля за срок за писмени бележки

4

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата на ищеца без уважение.

Поддържам въззивната жалба на ОП Пловдив, като моля да отмените решението на ОС Пловдив. Очевидна е недоказаност на причинноследствената връзка между причинените неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение.

Заявявам и възнаграждение. възражение за прекомерност на адвокатското

Съдът определя седмичен срок за писмени бележки.

Обяви, че ще се произнесе с решение до 06.07.2022 г.

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието се закри в 14,22 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________