Решение № 889 от 05.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Варна, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря С.М.И. като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110200924 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С. П. М. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, *** подадена чрез адв. М. К., против НП № ВН-38-03/10.04.2023год. на началника на РДНСК – Варна , с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на осн. чл.232, ал.2, пр.3 от ЗУТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, в частност необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че издателя на НП не разполагал с материална компетентност да издава такъв акт. Твърди, че имотът не попадал в зона със строителна забрана и не било нужно предварително съгласие на МРРБ, заявява, че преди да предприеме каквито и да било СМР в имота бил подал до кмета на район „Аспарухово“ уведомление във връзка с което уведомление районната администрация го била уведомила, че не се изисква разрешение за строеж. Оспорва констатациите на АНО, че изграденото в имота било „подпорна стена“. Навежда доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя и искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. М. К., която заявява че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка отразена в НП. Във фазата по същество моли НП да бъде отменено като препраща към основанията изложени в жалбата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

1

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила жалба по имейл за извършване на СМР на плаж „Ветеран“, спиращи свободния достъп до плажа, на 05.05.2022год. св. Й. Й. – старши инспектор в РДНС Варна и негов колега извършили проверка на място при която установили, че в ПИ с идентификатори ***, ***,

***,

***,

*** и

*** се извършват строително-монтажни работи и са изградени подпорни стени. Установено било също така, чеп имотите не са оградени и не може да се прецени местоположението на стените. Направен бил снимков материал по време на проверката.

На 12.05.2022год. същите служители на РДНС извършили повторна проверка на място при която установили, че по източната граница на ПИ *** е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина приблизително 19м., дебелина 0.30м. като терена е моделиран като височината й варира от 1м. до 1.5м.. Установено било, че в имота са премахнати храсти и едра дървесна растителност и терена е моделиран.

Отново бил направен снимков материал.

В последствие св. Й. извършил проверка на документите, налични по преписката образувана в Район „Аспарухово“ при Община Варна по отношение на ПИ *** и установил, че било представено заявление с вх.№ РД21023274АС от 09.11.2021год. до кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна за изграждане на подпорна стена с височина до 1.20м. и изкопи и насипи с височина до 1м. в посочения ПИ ***.

Изискана била информация от РД по горите – Варна дали имотът попада в обхвата на горски фонд. Получено било писмо вх.№ РА-763-02195/06.06.2022год. на РД по горите Варна, съгласно което по данни от горскостопанския план (ГСП) от 2017г. ПИ *** попада в отдел 315, подотдел „ш“, имотът е частна държавна собственост с изготвен ПУП, склопена култура от горско-дървесни видове на възраст 50 години, със специални функции, част Защитена зона по Натура 2000.

Установено било също така, че имотът попада в зона за строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС и е вписан в 2 регистъра на свлачищните райони на страна и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие по чл. 95, ал.2 от ЗУТ, също така попада и в зона „А“ по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗУЧК.

Св. Й. установил, че собственици на имота били две ФЛ едно от които въззивника. Административен акт за промяна на предназначението на имота, както и предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършване на строителни дейности в имота не били представени.

При тези факти св. Й. приел, че въззивникът като възложител (собственик) съгласно НА № 58, том LXXVІІ, рег. 29489, дело 17187/31.09.2021год., издаден от Служба по вписванията – Варна и НА № 122, т о м LXXV, рег. 27934, дело 16913/16.09.2021год., издаден от Служба по вписванията – Варна, е допуснал извършването на незаконен строеж „Подпорна стена“ находящ се в ПИ *** по КК и КР на к.з.

„Прибой“, район „Аспарухово“, общ. Варна като строежът е изпълнен без издадено предварително съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж и без влязъл в сила административен акт за промяна на предназначението на територията, по реда на Закона за горите и в противоречие с действащия ПУП, в нарушение на чл. 96, ал.3 и ал.4; чл. 137, ал.3; чл. 148 и чл. 12, ал.2 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 255, ал.2, т.2 и т.6 от същия закон.

За това нарушение на 28.11.2022год. св. Й. Й. съставил срещу въззивника АУАН № ВН-38, който АУАН му бил връчен на 07.12.2022год.

Въззивникът подписал акта вписвайки в него, че ще представи възражения в законоустановения срок. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения срещу АУАН в който посочил, че подпорна стена в имота не е била изграден, а е била изградена ограда, сочи, че имота е закупен като урбанизиран, както и че не попада в горска територия.

Възражението не било прието и на 10.04.2023год., въз основа на АУАН, началника на РДНСК Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 96, ал.3 и ал.4; чл. 137, ал.3; чл. 148 и чл. 12, ал.2 от ЗУТ като е допуснал извършването на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ с което е осъществил състава на нарушение по чл. 232, ал.2, пр.3 от ЗУТ и му наложил адм. наказание глоба в размер на 1000лв..

В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя Й. Й., който в показанията си сочи, че във връзка с постъпила жалба е направил проверка в ПИ *** по КК и КР на к.з „Прибой“ при която установил незаконен строеж в зона със строителна забрана. Сочи, че строителството е било извършено без строителни книжа, че било подпорна стена и след като извършил проверка установил, че няма издадено разрешение за строеж. Заявява, че е направил снимки на място, че искал информация от 3

РД по горите Варна и установил, че имота попада в горския фонд. Сочи, че от работници на обекта установил собствениците му – две физически лица, на които бил съставил и АУАН.

Като писмени доказателства към АНП са приложени възражение срещу АУАН, Констативен акт по реда на чл. 225 от ЗУТ № 9/29.08.2022год., констативен протокол от 05.02.2022год.; констативен протокол от 12.05.2022год.; 8бр. снимки; Писмо от Директора на РД по горите Варна адресирано до РДНС Варна от 06.06.2022год. с приложена към него извадка от горска карта и таксационно описание на отдел 315, подотдел „ш“; констативен протокол от 15.11.2022год.; Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997год. на министъра на ТРС и приложения към нея; заявление от С.В.С. и С. П. М. до кмета на район

„Аспарухово“

Община

Варна рег.№

РД21023274АС/09.11.2021год.; писмо от кмета на Район „Аспарухово“ до С.В.С. и С. П. М.; Заповед № РД-13-298/27.09.2023год. на началника на ДНСК.

Допълнително като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са Писмо от Изпълнителна агенция по горите до С. М. и С. С.ов ИАГ-8968/12.04.2023г.; Писмо от ТП „Държавно горско стопанство“ - Варна до С. С.ов и С. М. , Писмо от ТП „Държавно горско стопанство“ - Варна до Д.А.Н., Писмо до Д.А.Н. и С.Т., Служебна бележка от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Варна, Решение №2162/02.07.2007 на ВРС по гр. д.

7254/2006г., Заключение на инж. Вучков по гр.д. 7254/2006г. и скица на поземлен имот; както и препис от НА № 159 т.ІІ, рег.№ 4631 дело № 269/2021год. на нотариус И. О. и скица към протокол за трасиране.

В хода на съдебното следствие по искане на защитата е била назначена СТЕ изготвена от вещото лице инж. А. Р. П.. От заключението на същата се установява, че изпълнените строежи в ПИ *** по югозападната и югоизточната граница на имота представляват ограда и в имота няма друго строителство. Сочи се, че поради денивелацията на терена, височината на изпълнената плътна част на оградата по югозападната граница в отделните участъци е измерена от средно прилежащия терен за всеки участък и варира от 0,21м до 0,93м. ( 0,21м - 0,59м - 0,66м - 0,78м - 0,86м - 0,93м -0,80м - 0,85м 090м -089м). Изпълнената стена представлява част от ограда и не изпълнява функциите на подпорна стена поради плитко разположената основа. Оградата разположена по югоизточната граница е със средна височина на плътната част, измерена от средно прилежащия терен за всеки участък 0,80м - 0,58м 0,36м - 0,17м. Изпълнената стом.бетонова стена представлява част от ограда и не може да се определи като подпорна стена или съоръжение за геозащита и брегоукрепване.

При наличие на плътна част от оградата по-голяма от 0,60м на стъпаловидните участъци вещото лице е приело, че оградата по югоизточна и югозападната граница на ПИ е строеж от 6-та категория съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ - строеж попадащ в допустимите за изграждане строежи по реда на 4 чл. 147, ал.1, т.7 ЗУТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът прие, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица.

В същото време обаче констатира, че в обстоятелствените части на АУАН липсва описание в достатъчна степен на вмененото на въззивника нарушение, а именно липсва яснота по отношение на датата на извършване на нарушението, както и факти свързани с конкретно осъществени от въззивника действия на определена дата.

В акта формално е посочено, че нарушението е било извършено в периода от м. ноември 2021год. до момента. Липсва както начален, така и краен период. И ако началото на периода може да се предположи като се обвърже с началото на месец ноември – 01.11.2021год., то крайния период е напълно неясен – до кой момент – момента на съставяне на АУАН (28.11.2022год.), момента на съставяне на КП от 29.08.2022год. (когато се сочи, че било установено) или друг момент не е ясно. На следващо място както бе посочено по-горе в мотивите в обстоятелствените части АУАН и НП липсват каквито и да било факти свързани с някакво поведение на въззивника (или на други лица доколкото е повдигнато фактическо обвинение за допустителство) както през месец ноември, така и на по-късен етап (до момента, както е посочено в АУАН и НП - който и да е този момент).

Подобен дефицит на факти и неяснота досежно датата на нарушението е налице и в НП като посочването и там, че нарушението е извършено в периода от месец ноември 2021год. до момента в още по-голяма степен задълбочава неяснотата във волята на контролния и наказващия орган доколкото дава възможност за край на периода да бъде приета датата на съставяне на НП. В края на краищата кога е извършено нарушението за което е привлечен към адм.наказателна отговорност въззивника и при какви приети за установени факти може само да се гадае.