Определение № 200 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. София, 14.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600232 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 01.03.2022г., постановено в съдебно заседание по ЧНД №40/2022г. по описа на СГС, НО, 11-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения Е. С., род. на 25.10.1972год. за условно предсрочно освобождаване от наложеното му наказание 7 години и 6 месеца лишаване от свобода по НОХД №462/2018год. по описа на РС-Русе.

Против така постановеното определение, в законоустановеният срок, е подадена частна жалба от адв.П. М. Б., договорен защитник на осъденото лице Е. С.. В частната жалба се развиват доводи, обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на закона и при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила.

Като съображения за това се изтъква следното: 1/ Констатираният риск от рецидив при постъпването му в затвора за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 7 години и 6 месеца е бил определен на 15т. Този риск е в средни стойности за обществото, но единствено заради сериозността на престъплението – чл.242 и чл.354а, ал.2 от НК. Налице са условията на чл.70 от НК, тъй като е изтърпял повече от половината от наказанието и от постъпването му в затвора е декларирал готовност за безпроблемно изтърпяване на присъдата и го изпълнява успешно 4 години по – късно, трудоустроен, завършил ограмотителен курс по български език, не е допускал нарушение на вътрешните правила и е бил награждаван няколкократно, има емоционалната и финансова подкрепа на семейството, осъзнал е грешките си. 2/ СГС не е отговорил на всички посочени аргументи при разглеждане на делото в първата инстанция: На първо място се изтъква липсата на мотиви на първоинстанционния съд относно наведените доводи за типологията на извършителя и деянието и докладите за дефицитните зони на осъдения без наличието на 1 преводач, което е довело до нарушение в изследването на когнитивните процеси свързани със словесна реч и лингвистичната бариера. На второ място, в тази група нарушения е посочено позоваването от страна на съда на заличеното наказание, което според защитата не следва да се взема дори и като характеристични данни. На трето място като процесуално нарушение се изтъква, че в процеса пред СГС е дадена първо думата на защитата, което е в нарушение на нормите на НПК, изискващи винаги защитата да се изказва последна.

В жалбата се прави доказателствено искане за представяне по делото на книжката на лишения от свобода, която се съставя съобразно Заповед №ЛС-04-139/27.01.2014год. на Министъра на правосъдието, във връзка начина на кои обстоятелства са определили риска от рецидив и дало същите могат да претърпят промени с по – нататъшно изпълнение на присъдата, тъй като рискът от рецидив на осъдения е свързан основно с престъплението и същият няма да претърпи промени. Също така се прави искане за назначаване от АС -София на съответна психологическа експертиза, която да отговори на въпроса: Влияе ли лингвистичната бариера върху резултатите от изследването на уменията за мислене, когато тя е извършена без съответния лицензиран преводач и следва ли докладите на пенитенциарните служители да се считат за достоверни.

По изложените съображения, защитата на осъденото лице - адв.П. -М. М. Б., иска от АС-София да отмени обжалваното определение като бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното наказание. Алтернативно се прави искане, АС-София с акта си да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново разглеждане от СГС.

Прави се и искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

Настоящото производство се развива по реда на чл.440, ал.2 във връзка с Глава 22 от НПК. Съгласно чл.345, ал.1 от НПК въззивният съд разглежда частната жалба в закрито заседание, по изключение и когато намери за необходимо – в съдебно заседание с призоваване на страните. В настоящия казус такава необходимост не е налице. Поисканите доказателства са несъотносими с предмета на делото и следва да бъдат оставени без уважение. В случай, че лишеният от свобода не владее български език или пък не владее същият в степен, която да му позволява да бъде правилно разбран или пък правилно да разбира казаното му, има право да поиска назначаването на преводач при провеждане на събеседванията с него, включително и при оценка на риска, каквото е било сторено при разглеждане на молбата му от СГС, въпреки че по делото е налице сертификат за завършен етап от курс по български език от 07.06.2021год. и на което обстоятелство се позовава защитата на осъдения като положително обстоятелство при преценката за УПО.

Твърдението на защитата, че всички оценки на осъдения са били извършени без извършван 2 превод от български на албански и обратно, поради което се е стигнало до неправилно определяне на риска от рецидив, касае работата на затворническата администрация.

Контролът на нейните действия се осъществява чрез пряко ръководство и контрол от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а общото ръководство и контрол върху законови дейността по изпълнение на наказанията, се извършва от МП – чл.12, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗИНЗС.

Във връзка искането да бъде приложена книжката на лишения от свобода, която се съставя съобразно Заповед №ЛС-04-139/27.01.2014год. на Министъра на правосъдието, следва да бъде отбелязано, че по делото е приложено Затворническото досие на осъдения Е.

С., съдържащо посочената информация за поведението на лишения от свобода. От друга страна определянето на риска от рецидив на осъденото лице е в правомощията на затворническата администрация, на определените в закона за това лица, които имат пряко наблюдение върху поведението на лицата лишени от свобода и са съобразно установени законови критерии, същите приети в Правила от МП –чл.154, ал.5 от ЗИНЗС.

В предвид посочените разпоредби, в рамките на които се развива настоящото производство, САС е и инстанция по същество, поради което изтъкването на липса на мотиви не води до отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция от друг състав.

Производството по делото е било образувано пред СГС с искане от осъденото лице Е.

С. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода”, наложено му с определение за одобряване на постигнато споразумение между него и РП – Русе, на осн. чл.23 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години и 6 месеца и „Глоба“ в размер на 200 000лв. за деяние по чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.4 във вр. ал.1, пр.3 и 4 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „Глоба“ в размер на 20 000лв.и по чл.242, ал.4, пр.1 във вр. ал.2, пр1, във вр. чл.18, ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години и 6 месеца и „Глоба“ в размер на 200 000лв.

Определението е влязло в законна сила на 20.07.2018год., като е бил определен и първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. На осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето през което по отношение на Е. С. е бил задържан под стража .

Към датата на произнасяне от СГС /01.03.2022год./ по подадената молба за УПО, осъденият в е изтърпял фактически 3 години, 11 месеца, 26 дни, от работа 1 година, 1 месец и 8 дни, или общо е изтърпял 5 години, 1 месец и 4 дни. Неизтърпеният остатък е в размер на 2 години, 4 месеца и 26 дни.

По време на изтърпяване на наказанието, осъденият Е. С. е бил награждаван два пъти с „Писмена похвала“ през 2019год. и с „Извънредна хранителна пратка“ през 2021год.

Същият е неосъждан. При постъпването му в затвора на 26.07.2018год., рискът от рецидив е бил определен в ниските стойности – 15 точки. При определянето на оценката на риска от 3 рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, затворническата администрация е взела в предвид следната дефицитна зона: умения за мислене - не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване, не съзнава последствията от собствените си действия. Видно от доклада рискът за обществото е среден, за персонала на затвора – нисък, за лишените от свобода – нисък, какъвто е и за него. Към настоящия момент първоначално изготвената оценка на риска от рецидив не е претърпяла промени. Все още като проблемна зона са очертани уменията за мислене – не разпознава изцяло проблемите си и не съумява да намери законосъобразно решение за тях.

Декларираната готовност за безпроблемно изтърпяване на присъдата и изпълняването успешно на 4 години от него, както и не е допускането на нарушение на вътрешните правила, е негово задължение и при неизпълнение на същото биха последвали съответните санкции, поради което не могат да се приемат като основания за извод за промяна на поведението в положителна посока, които да послужат за извод за наличие и на втората законова предпоставка на чл.70 от НПК - поправил, превъзпитал. Действително осъденият за този период от повече от четири години, е награждаван два пъти – със Заповед №456/19.12.2019год. за подчертана дисциплинираност, за съвестно и отговорно отношение към трудовите задължения с „Писмена похвала“ и със Заповед №548/09.11.2021год. за подчертана дисциплинираност, за отговорно отношение към възложените задачи, за активно участие в социално-възпитателните дейности с „Извънредна хранителна пратка“, но това на фона на очертаната проблемна зона констатирана и към настоящия момент, не може да мотивира и настоящия съдебен състав да приеме че са налице условията за УПО.

Наложеното наказание със Заповед №536/04.12.2020год. е „Писмено предупреждение“, което е било отложено за срок от три месеца и което е било заличено с изтичане на срока, не е било взето в предвид от СГС при решаването му като отегчаващо обстоятелство по същество, а само като характеристични данни, които биха могли да се ценят като оценка на цялостното поведение на осъдения и дали е налице едно трайно поправяне в положителна посока, а от тук и за приложението на института на УПО.

Изложените съображения относно това, че Е. С. е осъден за деяние, което с оглед на неговата типология и тази на дееца касае т.нар. „случайна престъпност“, е послужило като основание за сключване на споразумение с прокуратурата и в последствие за постановяване на определението с което е одобрено постигнатото споразумение между страните и размера на наказанието и не е предмет на обсъждане във връзка с въпросите по чл.70 от НК.

По отношение на оплакването, че като е дадена първо думата на защитата на осъдения, е допуснато процесуално нарушение, САС намира че същото макар и основателно, не е довело до такова съществено нарушение на процесуалните правила, уредени в разпоредбата на чл.439, ал.5 НПК, които да са довели до нарушено право на защита и опорочаване на процеса по условно предсрочно освобождаване, тъй като след пледоарията на държавното обвинение, съществува възможност защитата на осъденият, както и самият осъден да се изкажат чрез предоставянето им на право на реплика. В случая не са налице доказателства такава да им е отказана, за което свидетелства протоколът от проведеното съдебно 4 заседание от 01.02.2022год. Видно от последния, именно лишеният от свобода е пледирал последен.

Гореизложените факти не налагат извода за наличие на всички изискуеми в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване. Настоящият въззивен състав намира, че не е налице първата предпоставка, а именно поправянето на осъденото лице. От доказателствата по делото не може да бъде изведена категорична констатация, че осъденият Е. С. е коригирал своето поведение.