Решение № 4425 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4425 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113602 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. ***********, ул. „****“ №***, чрез адв. С. Н. от АК - ***********, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 699,46 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожна клауза за допълнителна услуга за разглеждане (ЛЕВ), уговорена в Раздел „Основни условия“ от Договор за паричен кредит №********/*********.

В исковата молба се твърди, че ищецът И. А. и ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД са сключили онлайн Договор за паричен кредит № ******/***** г., по силата на който ответникът е предоставил в собственост на ищеца заемни средства в размер на 3000,00 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 20,00 % и годишен процент на разходите от 56,39 %. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, като съгласно Раздел „Основни условия“ от процесния договор за паричен заем, той дължал на ответното дружество и еднократна такса за разглеждане (ЛЕВ) в размер на 699,46 лв. Сочи се, че ищецът е изплатил изцяло задълженията си към ответното дружество по процесния Договор за паричен кредит, вкл. и сумата по процесната такса за разглеждане (ЛЕВ), независимо, че не дължи плащания за същата. В тази връзка ищецът излага доводи за нищожност на клаузата за допълнителна 1 услуга такса за разглеждане (ЛЕВ). Твърди се, че така предвидената клауза заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен кредит не е посочен размера на еднократната такса за разглеждане на документи, поради което ищецът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Клаузата за допълнителна услуга такса за разглеждане (ЛЕВ) била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ГПК, противоречаща на принципа на добрите нрави и с нея се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Еднократната такса за разглеждане на документи не била включена в посочения в договора за кредит ГПР, поради което ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водила до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точния размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковата сума, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като еднократна такса за разглеждане на документи, представляващо част от компонентите на ГПР.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

В открито съдебно заседание ищецът И. А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. Н., с което поддържа предявения иск и моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай 2 че същото надхвърля минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моли да бъде намалено до тези размери.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 699,46 лв. по нищожна клауза за допълнителна услуга такса за разглеждане (ЛЕВ) по сключения между страните Договор за кредит № ********/******* г.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като установи, че процесната сума в размер на 699,46 лв. е заплатена на валидно правно основание - действителна клауза за допълнителна услуга такса за разглеждане (ЛЕВ) по действителен договор за кредит.

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за кредит № *****/***** г. (Договора) се установява, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по процесния Договор от ***** г., по силата на което ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД е предоставил на ищеца И.

А. А. сумата от 3000,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 20 % и годишен процент на разходите от 56,39 %. Погасяването на кредита се извършва на 18 анюитетни месечни вноски, съгласно приложен към Договора погасителен план, с падежна дата за внасяне на месечната погасителна вноска – 10-то число на месеца.

Съгласно клаузите на Договора кредитополучателят дължи на кредитора такса за разглеждане (ЛЕВ) в размер на 699,46 лв. в деня на подписване на Договора, като таксата следва да бъде възстановена от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план към Договора.

Договорено е между страните, че таксата за разглеждане в размер на 699,46 лв. се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на Договора по каквато и да е причина.

Размерът на таксата за разглеждане от 699,46 лв. е изрично посочен в индивидуалния договор за кредит.

По делото е приложен погасителен план към процесния Договор за кредит, видно от който в размера на всяка погасителна вноска е включена такса за разглеждане (ЛЕВ) от 38,86 лв., т.е. предвидено е оскъпяване на всяка месечна вноска по кредита със сумата от 38,86 лв. за такса за разглеждане (ЛЕВ). Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 10.08.2023 г. и на последната погасителна вноска на 10.01.2025 г. Общият размер на всички задължения по кредита е 4197,57 лв., от които: 3000,00 лв. – главница, 498,11 лв. – договорна лихва и 699,46 лв. – такса за разглеждане (ЛЕВ).

Видно от представената разписка № ****** от ****г., издадена от „Изипей“ АД, неоспорена от ответника по делото, ищецът И. А. е заплатил в полза на ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД сумата в размер на 4364,00 3 лв. Като основание за плащане е посочено „пълно погасяване кл.номер ****** И. А. И. ЕГН **********“.

Не е спорно по делото, че ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Ищецът И. А. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същият е усвоил изцяло заетата сума и е погасил всички задължения по процесния Договор за кредит (в т.ч. и таксата за разглеждане (ЛЕВ) от 699,46 лв.), като е заплатил по сметка на ответника сумата в размер на 4364,00 лв. на 09.10.2023 г. Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съдът намира, че клаузата от процесния Договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на кредита е нищожна.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпросната клауза за разглеждане (ЛЕВ) е уговорена в нарушение на ЗПК и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Същата е дължима за разглеждане на кредита в деня на подписване на Договора и платима с месечните вноски по кредита.

Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Следователно налице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК от ответника да събира такава такса. Със заплащането на задължението по процесната клауза за разглеждане (ЛЕВ) на практика се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Чрез заплащането на таксата за разглеждане (ЛЕВ) се цели единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя. Това несъмнено води до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на 4 кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което клаузата за допълнителна услуга за разглеждане (ЛЕВ) в процесния Договор за кредит, като противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е нищожна.

Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26 ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, клаузата, с която е договорена, се явява нищожна и не поражда права и задължения за страните.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В процесния случай се претендира връщане на даденото при начална липса на основание, поради нищожност на клауза в договор. С оглед констатираната по-горе нищожност на клаузата в процесния Договор за кредит, предвиждаща дължимост на такса за разглеждане в размер на 699,46 лв., съдът счита, че сумата в размер на 699,46 лв. - за допълнителна услуга за разглеждане (ЛЕВ) , заплатена от кредитополучателя – ищеца в изпълнение на задълженията по Договора за кредит, е била недължимо платена от страна на ищеца, като престирана при начална липса на основание и подлежи на връщане.