Акт от 10.07.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Русе, 10.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 189 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.В.Т., депозирана чрез адвокат-пълномощник В.В., против Реше­ние № 149 от 04.02.2020г., постановено по АНД №1830/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №17- 1085-

002919/20.12.2017г, издадено от началника на сектор ПП на ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 във от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на

700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. В касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Поддържа изложените във въззивната жалба доводи, че в досъдебната фаза на производството са допуснати съществени нарушения на чл.40 ЗАНН и чл.188 ал 1. ЗДвП. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба – Сектор ПП - Русе взема становище по жалбата в писмен отговор като я счита за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира Разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вменените му нарушения по ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. Приел е за установено ,че на 22.08.2017г, в 12.08 часа, именно касационният жалбоподател управлявал л.а. "Мерцедес" с рег.№Р2385ВХ по бул."Христо Ботев" в гр.Русе със скорост на движение 101 км/ч при разрешена такава 50км/ч., когато с мобилна камера за видеоконтрол TFR-1 № 543 с фиксиращо устройство за скорост дата и час е заснето нарушението с клип № 1994. За да достигне до извод на безспорно установено авторство съдът е анализирал гласните и писмени доказателства.

Решението на РС – Русе е правилно.

Фактическата обстановка, нарушението по ЗДвП- управление на МПС в населено място със скорост над допустимата, надвишаваща разрешената с 51 км/ч и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушенията няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано, като предвидените за него комулативни наказания са определени от закона в абсолютен размер. Обсъдил е подробно и доводите на жалбоподателя, които е приел за неоснователни. Извел е задълбочени изводи за недостоверност на показанията на бащата на касатора и неговия приятел като ги е съпоставил на първоначалното процесуално поведение на жалбоподателя при съставянето на АУАН с оглед на показанията на актосъставителя и опита още в тази фаза да се припише авторството на румънски гражданин. В тази връзка следва да се подчертае, че АУАН е подписан без възражения и презумтивната му доказателствена сила не е опровергана. Ако касатора не е бил съгласен с обвинението е разполагал с възможността да посочи още в досъдебната фаза изрично лицето, което е управлявало автомобила, което не само не е сторил надлежно, но и се е съгласил с констатациите, преглеждайки клипа.

В допълнение следва само да се посочи, че касационният жалбоподател е имал възможност в административното производство да попълни и подаде декларация по чл.188 ЗДвП в законоустановения срок, което е предвиденото в закона доказателствено средство собственика на МПС да посочи лице, което е управлявало МПС на посочената дата, което не само, че не сторил, а се е съгласил с констатациите. В този смисъл възраженията по касационната жалба са неоснователни.

Районния съд не е допуснал нарушение при анализа на доказателствата и аргументирано не е възприел за достоверни сочените от жалбоподателя свидетели, като по този начин е изложил ясни и точни съображения по фактите и доказателтвата Неоснователно е възражението по касационната жалба, че самоличността на нарушителя е можело да бъде установена с факта на установяване на нарушението, тъй като не се държи сметка, че то е заснето с мобилна камера за видеоконтрол TFR-1 № 543 с фиксиращо устройство за скорост дата и час.

Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл.40 ЗАНН. В АУАН е посочен свидетел при съставянето на акта, а нарушението е установено с клип от мобилна камера за видеоконтрол TFR-1 № 543 с фиксиращо устройство за скорост дата и час, справка за собственост, като докладната записка от обработването на клипа е от 15.11.2017г., като към тази дата не е била известна самоличността на нарушителя, а само чия собственост е заснетия автомобил.АУАН е съставен на 22.11.2017г., когато е бил извикан жалбоподателя в качеството му на собственик на заснетото МПС,с което е извършено заснетото нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от пороци, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя в размер на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Мотивиран така и на основание чл.

221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Реше­ние № 149 от 04.02.2020г., постановено по

АНД №1830/2019 г.

ОСЪЖДА С.В.Т. ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата от 80 лева

– юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: