Решение № 242 от 26.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Перник, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора Албена Г. Терзийска като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500290 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 257/14.08.2025 г., постановено по гр. дело № 529/2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд са оставени изцяло без уважение исковете, предявени от Е. Д. М. с ЕГН:********** срещу Софийски районен съд с Булстат:831462482 за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: 1) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 16372/2022 г. по описа на СРС, проведено на 10.05.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 2) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 16372/2022 г. по описа на СРС, проведено на 05.07.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 3) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 24126/2022 г. по описа на СРС, проведено на 1

20.10.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 4) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 61787/2022 г. по описа на СРС, проведено на 06.07.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 5) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 61787/2022 г. по описа на СРС, проведено на 23.11.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 6) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 44846/2022 г. по описа на СРС, проведено на 26.09.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 7) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 24126/2021 г. по описа на СРС, проведено на 24.11.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 8) Сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 54984/2022 г. по описа на СРС, проведено на 04.07.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 9) Сумата от 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че в открито съдебно заседание по гр.д. № 3197/2022 г. по описа на СРС, проведено на 02.06.2023 г. е бил изтезаван с белезници на краката; 10) Сумата от 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на ЕС, а именно: За това, че е постановен отказ да му бъде предоставена правна помощ по гр.д. № 3197/2022 г. по описа на СРС. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника за всеки от отхвърлените искове разноски в размер на по 100 лв., или общо разноски в размер на 1 000 лв.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от Е. Д. М. с вх. на Районен съд – Костинброд № 5177/12.09.2025 г. и № 5178/12.09.2025 г., както и от адвокат И.

Ю. – назначен за служебен процесуален представител на ищеца, с № 5494/30.09.2025 г.

В жалбите на Е. Д. М. се поддържа, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно; постановено при неправилна преценка на събраните доказателства; в противоречие с материалния и процесуалния закон; съдът е постановил акта си при непълно и неправилно изясняване на фактите; не са отчетени всички релевантни обстоятелства по спора.

Изрично се поддържа, че жалбоподателят е изправна страна (посочва се, че е „100% 2 редовен и доказан“ – по смисъл: изпълнил задълженията си) и че направените от съда изводи са необосновани и в противоречие с доказателствата.

Въз основа на изложеното, жалбоподателят прави искане към въззивния съд да отмени обжалваното решение и уважи изцяло исковите претенции.

В жалбата на адвокат И. Ю. се правят оплаквания срещу решението, което се счита за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Поддържа се, че съдът не е обсъдил релевантно право на ЕС, а именно: Директива (ЕС) 2016/343, относно презумпцията за невиновност. Акцентира се, че съгласно т. 20 от преамбюла, представянето на обвиняем като виновен чрез физически ограничителни мерки (белезници, клетки и др.) е допустимо само при конкретна необходимост, а в случая не е доказано наличие на нито едно от изключенията, оправдаващи подобни мерки (сигурност, риск от укриване, контакт със свидетели и др.). Оттук се извеждат изводи, че е налице нарушение на презумпцията за невиновност и че първоинстанционният съд не е обсъдил съществен правен аргумент, което води до порок на решението.

Прави се искане към въззивния съд за отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло исковете на ищеца и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Софийският районен съд чрез пълномощника си Т. Д. е подал отговор, с който въззивните жалби се оспорват като неоснователни, необосновани и недоказани, поради което се прави искане към въззивния съд да ги остави без уважение, да потвърди първоинстанционното решение и да присъди в полза на СРС разноски за процесуално представителство (юрисконсултско възнаграждение).

Излагат се възражения срещу оплакванията по жалбата, както следва: Относно доводите за нарушение на правото на ЕС (Директива 2016/343) се посочва, че това е единственият конкретен довод, развит от адв. Ю., но същият се квалифицира като неотносим към предмета на спора. Относно правния статус на ищеца, СРС подчертава, че по делата, свързани с процесния спор, Е. М. не е имал качеството на обвиняем или заподозрян и че в рамките на релевантното производство той е бил лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, с определен режим на конвоиране („особено опасен за бягство“).

Оттук се извежда, че презумпцията за невиновност е неприложима в твърдения от жалбоподателя контекст. Относно твърденията за неправомерно третиране, според СРС от доказателствата не се установява нечовешко или унизително отношение; не е налице отказ от правна помощ и действията спрямо ищеца са били съобразени с неговия статут и режима на сигурност. Относно правилността на първоинстанционното решение се подчертава, че РС – Костинброд е извършил пълен и задълбочен анализ на твърденията на страните; събраните доказателства и приложимото право, при което е достигнал до законосъобразни, правилни и обосновани изводи.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят – лично и чрез адвокат И. Ю.

3

– поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, защото районният съд не е разгледал иска през релевантната призма на чл. 2в ЗОДОВ и правото на ЕС, а неправилно е акцентирал върху вътрешен подзаконов акт относно конвоирането. Основният акцент е върху твърдяното нарушение, изразяващо се в държането на Е. М. с белезници на краката в открито съдебно заседание без конкретна необходимост. Въззиваемият СРС не е изпратил представител, с писмена молба поддържа отговора си и претендира разноски, а прокуратурата чрез прокурор А. Т. счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на решението.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира всяка една от жалбите за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.

1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество, приема следното:

Производството пред Районен съд – Костинброд е образувано по предявени от ищеца Е. Д. М., понастоящем лишен от свобода, искове против Софийски районен съд, с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от нарушения на правото на Европейския съюз, както и на основни права, гарантирани от международни актове, при разглеждане на граждански дела пред Софийския районен съд.

Предмет на делото са обективно съединени искове, основани на твърденията на ищеца, че в различни открити съдебни заседания пред Софийския районен съд е бил държан с белезници на краката, без да е налице конкретна необходимост от такава мярка, без установено негово опасно или девиантно поведение и без съдът, ръководещ съответното съдебно заседание, да разпореди премахването на белезниците. Според ищеца това поведение е довело до накърняване на човешкото му достойнство, причиняване на физически болки, психически страдания, унижение, страх, безпомощност, безнадеждност и отчаяние, поради което съставлява нечовешко и унизително третиране, респективно изтезание по смисъла, вложен от него в исковите молби.

Първоначално производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. против Софийски районен съд, с която е предявен иск за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от твърдяното му държане с белезници на краката в открито съдебно заседание по гр. д. № 16372/2022 г. по описа на СРС, проведено на 10.05.2023 г. Претендират се още законна лихва и разноски.

В хода на производството към делото са присъединени и други идентични по характер претенции на ищеца срещу същия ответник, по които първоначално са били образувани отделни производства.

По гр. д. № 705/2023 г. е предявен иск срещу Софийски районен съд за заплащане на сумата 20 000 лв. за неимуществени вреди, твърдяно причинени от държането на ищеца с белезници на краката в открито съдебно заседание по гр. д. № 16372/2022 г. по описа на 4

СРС, проведено на 05.07.2023 г. Исковата молба е подадена на 06.07.2023 г., като е претендирана и законна лихва.

По гр. д. № 907/2023 г. е предявен иск за сумата 20 000 лв. за неимуществени вреди, твърдяно причинени в открито съдебно заседание по гр. д. № 24126/2022 г. по описа на СРС, проведено на 20.10.2023 г. Исковата молба е подадена пред Районен съд – Костинброд на 25.10.2023 г.

По гр. д. № 790/2023 г. е предявен иск за сумата 20 000 лв. за неимуществени вреди, основан на твърдения за държане на ищеца с белезници на краката в открито съдебно заседание по гр. д. № 61787/2022 г. по описа на СРС, проведено на 06.07.2023 г. В съдебни актове и в доклада производството пред СРС е било обозначено като гр. д. № 61687/2022 г., но от приложените материали се установява, че се касае за гр. д. № 61787/2022 г. Исковата молба е подадена в Софийски районен съд на 15.08.2023 г.