Решение № 18170 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18170 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от Б. СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110121762 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по подадена от „АС - СТРОЙ“ ЕООД срещу „ЗЕНИТ МК“ ЕООД искова молба /първоначално депозирана пред РС-Русе/, с която са предявени за разглеждане установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:

1/ Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5987,02 евро /11709,60 лв./, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за изработка и монтаж на метални съоръжения, съгласно Оферта № 429/04.08.2025 г., за която сума е издадена Фактура № **********/20.11.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /10.03.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането; както и 2/ Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 185,77 евро /363,33 лева/, представляваща мораторно обезщетение върху горната главница в размер на законната лихва за забава от датата на падежа на процесната фактура /27.11.2025 г./ до 10.03.2026 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 407/10.03.2026 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 434/2026 г. по описа на РС – Кубрат, I състав.

Ищецът твърди, че по възлагане на ответника, се съгласил да изработи и монтира метални съоръжения, описани в изготвената от ищеца и приета от ответника Оферта № 429/04.08.2025 г.

Сочи, че извършил възложената работа качествено и в срок, като същата била приета от ответника без възражения, съгласно подписан Приемо – 1 предавателен протокол от 20.11.2025 г.

Сочи, че стойността на изработените изделия възлиза на сумата от 5987.02 евро, за която сума ищецът издал Фактура № **********/20.11.2025 г. с падеж на плащане 27.11.2025 г.

Твърди, че въпреки многократно отправяните покани до ответника да заплати дължимата сума, същият не е погасил задълженията си, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил.

Сочи, че доколкото ответникът е следвало да заплати дължимото възнаграждение до посочения във фактурата падеж – 27.11.2025 г., ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на мораторната лихва за забава за периода от 27.11.2025 г. до 10.03.2026 г.

Отправя искане към съда да уважи предявените от него искове, като установи съществуването на вземанията, за които е издадена заповед по чл.

410 ГПК.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ЗЕНИТ МК“ ЕООД, с който заявява, че не оспорва предявения главен иск.

Не оспорва, че претендираното от ищеца вземане съществува на соченото от него основание, а именно извършена изработка и монтаж на метални съоръжения, като уточнява, че неизпълнението от негова страна се дължи на финансови затруднения на ответното дружество, а не на отказ за изпълнение.

Моли да бъде намален размерът на мораторната лихва, доколкото намира, че вредите на ищеца от неизпълнението се покриват от претендираната от него лихва за забава след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Релевира възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Моли съдът да постанови решение при съобразяване доводите в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективни кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца по главния иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действително правоотношение между страните за изработка и монтаж на метални съоръжения от 04.08.2025 г., както и правата и задълженията, включени в предмета на така възникналото правоотношение; пълно, качествено и срочно изпълнение на задълженията си по правоотношението чрез извършване на уговорената услуга; настъпване на изискуемостта на вземането, както и неговия размер.

2

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по правоотношението за заплащане на процесната сума.

В конкретния случай, с оглед твърденията в подадения отговор на исковата молба, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е възникнало твърдяното облигационно отношение по силата на сключен неформален договор за доставка и монтаж на метални съоръжения, по който договор ищецът – изпълнител е изправна страна.

Така сключеният между страните по спора неформален договор разкрива характеристиките на договор за изработка.

Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение.

Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна или нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на физически, така и на интелектуални усилия.

По своята правна същност договорът за изработка представлява неформален, консенсуален, двустранен, възмезден договор, със сключването на който за изпълнителя възниква задължение да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок, без отклонение и без недостатъци и да я предаде на възложителя, а за възложителя – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя /арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ/.

При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или предоставя извършваната услуга на възложителя.

От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно.

Доколкото наличието на обосновани възражения срещу качественото изпълнение са основание за пораждане на права на възложителя срещу изпълнителя, отправените от възложителя възраженията следва да бъдат адресирани и да достигнат знанието именно на изпълнителя.

Веднъж приел работата, възложителят прави признание за съответствие.

В конкретния случай, безспорно е между страните, че ищецът е доставил и монтирал в срок поръчаните от ответника – възложител изделия, като работата е била надлежно приета, видно от представения по делото приемо-предавателен протокол /л. 8/, носещ подписа на двете страни по сделката.

Няма спор между страните, че цената на изработените изделия /спортни съоръжения, описани в оферта № 429/04.08.2025 г./ възлиза общо на 3 сумата от 19516.00 лева, от които ответникът е заплатил единствено авансова вноска в размер на 9758.00 лева, а дължими са останали 11709.60 лева, за които е издадена процесната фактура № **********.

Няма спор, а и се установява от представената по делото фактура, че същата е издадена на 20.11.2025 г., като страните са договорили падеж на задължението една седмица по късно, а именно – на 27.11.2025 г.

Признава се от ответника, че задължението не е платено в срок, като наличието на погасително плащане не се установява и до приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск се явява изцяло основателен като доказан по основание и размер, поради което подлежи на уважаване в пълния му заявен размер от 5987.02 евро /11709.60 лева/.

Върху главницата следва да се присъди и претендираната от ищеца законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.03.2026 г./ до окончателното плащане на сумите.

По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва /чийто размер се определя от Министерски съвет/ от деня на забавата, като за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

В този смисъл, доколкото по силата на закона всяко неизпълнение на парично задължение на падежа е виновно, като размерът на обичайните вреди е нормативно уреден, изцяло неоснователно се явява възражението на ответника за недължимост на сумите с доводи за незаконосъобразно санкциониране на ответника.

В тежест на ищеца по така предявената акцесорна искова претенция е да докаже възникването на главен дълг, настъпването на падежа на задължението /доколкото се твърди същото да е срочно/, както и продължителността на забавеното изпълнение.

В конкретния случай, горните обстоятелства са безспорни между страните, а и се установяват от представените по делото документи, видно от които падежът на задължението /т.е. последният ден, в който същото е могло да бъде своевременно изпълнено/ е уговорен за 27.11.2025 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че считано от деня, следващ уговорения падеж, а именно – от 28.11.2025 г., ответникът е изпаднал в забава, като предявеният иск се явява доказан по основание за периода от 28.11.2025 г. до 09.03.2026 г. /денят, предхождащ подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент страната има право и е претендирала заплащането на законна лихва/.

Независимо от частичната неоснователност на иска за дните 27.11.2025 г. и 10.03.2026 г. обаче, предявеният иск следва да бъде изцяло уважен в пълния му заявен размер от 185.77 евро, доколкото посочената от ищеца цена 4 на исковата претенция е по-малка от размера на законната лихва, дължима върху главницата в рамките на приетия от съда за основателен исков период /изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор/.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът, като съдът дължи произнасяне и по отговорността за сторените от страните разноски в заповедното производство.

Ищецът е доказал извършването на разноски в исковото производство в размер на 132.52 евро – държавна такса и 850 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение за исковото производство;

В заповедното производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер на сумата от 104.94 евро – държавна такса и 795 евро – заплатено в брой адвокатско възнаграждение

Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал.

5 ГПК, което съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора, броя и цената на предявените искове, извършената от процесуалния представител дейност, обстоятелството, че възнаграждение е договорено и заплатено в момент, в който процесуалното поведение на ответника не би могло да е известно на страната, намира същото за неоснователно по отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Същото обаче се явява основателно по отношение на размера на претендираното възнаграждение за заповедното производство, като, съобразявайки горните обстоятелства, както и спецификата на производството по чл. 410 и сл. ГПК, съдът намира, че същото следва да бъде намалено до сумата от 462 евро /изчислена по реда на чл. 7, ал. 7 от Наредба 1/09.07.2004 г., чиито размери съдът приема за ориентир в цените на адвокатските услуги/.

В останалата им част разноските следва да се понесат от ответника, доколкото съдът намира, че с извънпроцесуалното си поведение, а именно – липса на своевременно плащане в цялост на парично задължение и подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК, същият е станал повод за завеждане на делото, а наличието на финансови затруднения по отношение на дружеството не може да бъде прието като екскулпиращо обстоятелство.

Предвид изложеното, в тежест на ответника следва да се присъди сумата от общо 566.94 евро – разноски в заповедното производство и от общо 982.52 евро – разноски в исковото производство.