Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 6953 от 16.11.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
5897/2026
Подписан
16.11.2026
В сила
16.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77 · Закон за устройство на територията
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6953 гр. София, 16.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Валерия Банкова

Членове:Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100505897 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2939 от 16.02.2026г., постановено по гр.д. № 21266/2023г. по описа на СРС, 162-ри състав, е осъдена Столична община да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 1 834,79 лв. (хиляда осемстотин тридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) – 938,11 евро (деветстотин тридесет и осем евро и единадесет евроцента), представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.01.2022 г. в гр. София, при движение по ул. „Николай Ракитин“ към улица „Река Осъм“, при което лека автомобил марка и модел „Мазда СХ-5“ с рег.№ ****, застрахован при ищеца, в следствие на заледена пътна настилка удря паркирания лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 125,89 лв. (сто двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки) – 64,37 евро (шестдесет и четири евро и тридесет и седем евроцента) върху главницата за периода от 03.09.2022 г. до 23.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 24.04.2023 г., до плащането. С решението предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 1834,79 лева до пълния претендиран размер от 2163,67 лева, а предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 125,89 лева до пълния претендиран рамер от 140,04 лева. С решението Столична община е осъдена да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 916,76 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца ЗД „Евроинс“ АД, в която са развити съображения за неговата неправилност в обжалваната част. Жалбоподателят сочи, че всички фактически и правни изводи на първоинстанционния съд били правилни с изключение на тези по размера на исковата претенция. В тази насока счита за неправилен изводът на съда, че застрахователното обезщетение следвало да се определи по средни пазарни цени, тъй като към датата на настъпване на ПТП застрахованият автомобил бил в гаранция. Това се установявало от представената в първоинстанционното производство 1 фактура, от която било видно, че в продажната цена на автомобила била включена удължена гаранция от 3 + 2 години, т.е. общият гаранционен срок бил петгодишен. От приетия договор за покупко-продажба на автомобила било видно, че цената е платена. С оглед на това счита, че автомобилът следвало да се ремонтира в оторизирания сервиз на марката и следвало да се възприеме стойността по издадената фактура. В този смисъл моли съда да присъди допълнително разликата до пълния размер на платеното застрахователно обезщетение/ Моли съда да преизчисли съответно и законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна поддържа, че първоинстанционният съд бил преценил правилно приетите и неоспорени доказателста и доказателствени средства по делото. Ако било налице удължено гаранционно покритие, следвало да се установи какво е неговото съдържание – дали се касае за брой години или за определени километри, в която насока не били ангажирани доказателства. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претедндира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински път); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; платено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, изискуемост на вземането си.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и погасяването на вземането.

Не е налице спор и от приетия двустранен констативен протокол за ПТП, който се подкрепя напълно от показанията на свидетелите К.А. и Г.Т., както и от приетото експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 22.01.2022г. около 09,00 ч. в гр. София, лек автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № ****, се движи по ул. „Николай Ракитин“ и на кръстовището с ул. „Река Осъм“ водачът предприема маневра завой надясно и поради заледена пътна настилка губи контрол над превозното средство, вследствие на което реализира ПТП с паркирания на ул. „Река Осъм“ лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ****. С категоричност се установява, че причина за произшествието е непочистеното заледено пътно платно на улицата.

Също така е безспорно и от експертното заключение по САТЕ се установява, че в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието са нанесени следните щети по л.а. „Мазда ЦХ 5“ – повреди по предна броня, решетка и преден капак. Видно от приетото свидетелство за регистрация на МПС част II, собственик на л.а. „Мазда ЦХ 5“ с рег. № **** е свидетелят К.Д.А., а от приетата застрахователна полица по застраховка КАСКО на МПС № 00500100440151 от 12.11.2021г. се установява, че посоченият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ за периода от 19.11.2021г. до 18.11.2022г. при жалбоподателя ЗД „Евроинс“ АД Видно от застрахователната преписка, по искане на св. А. е образувана щета № ********** от 26.01.2022г., по която е извършен оглед и оценка на щетите. С възлагателно писмо от 27.01.2022г. отстраняването на щетите по 2 автомобила е възложено на автосервиз „Стар Моторс“, С приемо-предавателен протокол от 08.03.2022г. „Стар Моторс“ ЕООД е предал на свидетеля А. ремонтирания автомобил, след което е издадена фактура № ********** от 11.03.2022г. от „Стар Моторс“ ЕООД на ЗД „Евроинс“ АД за сумата от 2163,67 лева с ДДС, представляваща стойност на ремонта на процесния автомобил. Размерът на застрахователното обезщетение е одобрен и изплатен от жалбоподателя на автосервиза на 18.04.2022г. На 23.02.2022г. жалбоподателят е връчил на въззиваемата страна-ответник регресна покана за плащане на застрахователното обезщетение, на която не е получил отговор.

На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата, включително зимното й почистване, е именно въззиваемият-ответник Столична община.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху размера на дължимото застрахователно обезщетение. В тази насока съдът намира следното.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № **** е 1819,79 лева.

В проведеното на 12.11.2024г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е уточнило, че ако превозното средство е в гаранционен период, то е наложително отремонтиране в сервиза на официалния представител и издадените разходни документи от „Стар моторс“, а именно фактура за ремонт, напълно отговаря на пазарните цени на официалния представител към момента на настъпване на произшествието.

Следователно ако превозното средство е било в гаранционен период и се отремонтира в сервиза на официалния представител, то стойността необходима за възстановяване би била 2163,67 лева.

От приетия в първоинстанционното производство предварителен договор за продажба на употребяван автомобил, поръчка 551/19 от 06.11.2019г. се установява, че „Мазда ЦХ 5“ с рег. № **** е с дата на първоначална регистрация 13.10.2017г., с пробег от 29 000 км и със стандартна гаранция от три години или 100 000 километра, което събитие настъпи първо от датата на първата регистрация. В договора обаче е уговорено заплащане на удължена гаранция „3+2 години“ на стойност 806 лева, която сума е включена в общата продажба цена от 54 000 лева. Видно от представения договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 14.11.2019г., уговорената продажна цена от 54 000 лева е изцяло заплатена, следователно е заплатено и включената в него цена на удължената гаранция за период от общо 5 години.

Следователно считано от датата на първоначалната му регистрация – 13.10.2017г. – гаранцията му се е разпростирала до 13.10.2022г. при условие, че не е достигнал 100 000 километра, каквото обстоятелство не се установява по делото. Налага се изводът, че към датата на процесното ПТП – 22.01.2022г. – процесният увреден автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № ****, е бил в гаранция и според извода на вещото лице е следвало да бъде ремонтирано в оторизиран сервиз на марката. Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.

Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката.

Ето защо релевираното с въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд е пропуснал да съобрази удълженото гаранционно покритие на автомобила, поради което 3 неправилно е уважил суброгационния иск съобразно стойността на вредите по средни пазарни цени, е основателно. Предвид гореизложеното обезщетението следва да бъде равно на стойността на ремонта по издадената фактура от официалния сервиз, а именно 2163,67 лева.

На следващо място видно от представената регресна покана, въззиваемият-ответник е бил поканен да заплати обезщетението 23.08.2022г., поради което е изпаднал в забава за неговото плащане на 03.09.2022г. с изтичане на предоставения срок за плащане. Видно от представеното извлечение от електронен калкулатор, и при проверка по реда на чл. 162 ГПК съдът установи, че дължимият размер на законната лихва върху главницата от 2163,67 лева за периода от 03.09.2022г. до 23.04.2023г. е в размер на 140,04 лева, следователно предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е изцяло основателен.