Решение № 262094 от 26.07.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 262094 гр. Пловдив, 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20303 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗС.

В исковата молба ищците С.С.К., И.Г.К. и Г.С.К. твърдят, че с ответника Д.Й.З. са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № *****, находяща се в гр. *****, като ищците притежават западната част на партерния етаж и 4/18 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и 4/18 идеални от правото на собственост върху дворното място. Ответникът притежава източната част на партерния етаж, целия втори етаж на сградата и целия тавански етаж, външната стълба с коридор, южната част на бараката в двора, избеното помещение под кухнята, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 78/108 идеални части от собствеността върху дворното място. Ищците твърдят, че ответникът не ползва имотите си по предназначение и не полага грижи за поддържане на собствеността си нито хигиенно, нито технически, като от 2016 г. не поддържал и не почиствал жилището си на втория етаж, таванския етаж с откритата тераса и външното стълбище, обслужващо обектите му. Натрупаните боклуци и изгнила растителност по терасата на таванския му етаж водели до продължително задържане на вода след проливни дъждове и просмукване на влага в стените на сградата, както и до наводняване на апартамента на ищците на партерния етаж. При валежи от сняг ответникът не почиствал снега, както от терасата на таванския си етаж, така и от външното стълбище, оставял го на естествено разтопяване, което допринасяло за проникване на влага до имота на ищците. Терасата е с компрометирана подова и стенна мазилка и водата след дъжд се просмуква през нея и стига до партерния етаж. Ищците твърдят, че на 15.01.2017 г. в резултат на замръзване, водопроводните тръби на втория етаж се спукали и бил наводнен имотът на ищците и увредено имуществото им. Посочват, че замръзването на вътрешната тръба се дължало на това, че ответникът държи помещенията с отворени врати. Сочат, че по повод на теча бил съставен и констативен протокол от ВиК, като на 09.02.2017 г. и на ***г. били дадени предписания на ответника да отстрани теча и да възстанови водоподаването на първия етаж, които обаче не били изпълнени. Твърдят, че течът от втория етаж продължава и към момента на подаване на исковата молба, поради което ищците спирали водопроводния кран и го пускали всеки път, когато искали да ползват вода. Поддържат, че поради бездействие на ответника и в резултат на течовете от втория етаж, причинени от авариите на водопроводната инсталация, както и от течовете на откритата тераса на таванския етаж за периода от 2016 г. до момента на подаване на исковата молба в съда в жилището на ищците, находящо се на първия етаж са причинени множество вреди в дневната, спалнята, коридора, входното остъклено антре, санитарния възел, подробно описани по вид и стойност в обстоятелствената част на исковата молба. Общият размер на щетите възлиза на сумата от 1000 лв.

Въпреки многократните опити за доброволно решаване на правния спор, ответникът не отстранил повредите в имота си и не почиствал терасата на таванския етаж.

Поради това, ищците предявяват настоящите искове, с които претендират от ответника заплащането на сумата от 1000 лв., представляваща стойността на увредените, собствени на ищците вещи и причинените им вреди в резултат на умишленото бездействие на ответника, описани подробно в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за задължаване на ответника да извърши следните действия: 1) да ремонтира терасата си на таванския етаж, като отстрани всички компрометирани дефекти, водещи до наводнение; 2) да отстрани повредата във водопроводната инсталация в жилището ми на втория жилищен етаж, да преработи водопроводната инсталация от неговата част от имота и да монтира индивидуален водомер; 3) да ремонтира терасата на втория етаж, находяща се в северозападния ъгъл на входното антре на апартамента на ищците на първия етаж, както и да ремонтира откритото стълбище към втория етаж по начин, по който да преустанови наводняването на жилището на първия етаж, собственост на ищците.

С молба представена от процесуалния представител на ищците в откритото съдебно заседание, проведено на 05.04.2021 г., се прави изменение на размера на предявения от ищците иск по чл.45 ЗЗД, като се увеличава на сумата от общо 8433,88 лв. Така направеното изменение е прието е съда с протоколно определение от 05.04.2021 г.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Й.З. със становище за неоснователност на предявените искове.

Посочва, че в производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. № 17905 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., се установява, че вредите са нанесени от течове, които са констатирани на таванския етаж и от терасата на тавана, както и улуците, които са общи части. Поддържа, че ремонтът на тези общи части не е задължение само на ответника, а на всички съсобственици в сградата. Сочи, че сградата се нуждае от основен ремонт на междуетажните и покривната конструкции, за което били дадени предписания от общината на ****г. за ремонт от всички съсобственици на цялата сграда, който обаче не бил реализиран. Счита претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Неоснователен бил и искът по чл.109 ЗС. Намира, че действията, които се претендира да извърши ответникът касаят общите части на сградата, поради което за тях отговарят всички съсобственици в сградата. Неоснователно е и искането за поставяне на индивидуален водомер, доколкото такъв бил вече монтиран. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Следва да се отбележи и следното досежно очертаване на спорния предмет по делото: С исковата молба освен двете осъдителни претенции по реда на чл.45 ЗЗД и чл.109 ЗС, ищците са предявили и иск, с който претендират от ответника заплащането на сумата от по 40 лв. месечно, представляваща обезщетение за невъзможността да ползват според правата си ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****, за периода от 01.01.2019 г. занапред. С определение № 786/ 21.01.2019 г. производството по делото е прекратено по отношение на тази претенция като недопустимо, тъй като се претендира обезщетение за лишаване от ползване за бъдещ период. Поради това същата не е предмет на разглеждане в настоящото производство, а наведените от ищците твърдения, както и направените от ответника оспорвания досежно този иск не следва да се обсъждат.

С писмения отговор ответникът е направил искане по реда на чл.219, ал.1 ГПК да бъде привлечено трето лице помагач на страната на ответника, а именно – Н.Б. М.. С определение от 25.04.2019 г. е конституирана като подпомагаща страна Н.Б. М., на която е предоставен срок за депозира писмен отговор, но такъв не е постъпил в указания срок.

В срока за депозиране на писмен отговор ответникът е предявил и насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане по настоящото дело.

Ищците по насрещния иск Д.Й.З. и К.К.З. твърдят, че с ответниците С.С.К., И.Г.К. и Г.С.К. са съсобственици на самостоятелни обекти от жилищната сграда с идентификатор № **** на два етажа и един тавански етаж.

Посочват, че те са собственици на източната част на партерния етаж, целия втори етаж, целия тавански етаж, както и външната стълба коридор, южната част на бараката в двора, съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на дворното място, както и на 78/108 идеални части от дворното място, а ответниците са собственици, при равни права на западната част на партерния етаж и 4/18 идеални части общите части на сградата и 4/18 ид. части от правото на собственост върху дворното място. Твърдят, че от 2013 г. сградата се нуждае от спешен и неотложен ремонт, за което ищците по насрещния иск са сезирали Община Пловдив, поради нежеланието на ответниците да направят ремонт в общите части. Сочи, че през 2017 г. ответниците образували срещу ищеца по насрещния иск производство по обезпечаване на доказателства, за което било образувано ч.гр.д. № 17905 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив. По това дело били представени писмени доказателства, както и били изслушани експертизи, от които намират, че се установявало, че повредите в имота били вследствие на увредените общи части на сградата. Поддържа, че в следствие на тези течове от общите части на сградата и бездействието от страна на ответниците по насрещния иск за периода от 2013 г. до подаване на насрещната искова молба в жилището на ищците по насрещния иск, находящо се на втория етаж, магазина, както и по общите части на сградата са причинени сериозни вреди, възлизащи на стойност 2332,35 лв. с ДДС, описани подробно в обстоятелствената част на насрещната искова молба по вид и стойност. Посочените разходи следвало да се заплатят от ответниците по насрещния иск, тъй като с бездействието си и виновното си противоправно поведение, изразяващо се в нежелание да се включат в ремонта на общите части на сградата, заедно с останалите съсобственици. Поради това молят за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 2332,35 лв., представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, нанесени в резултат на умишлено бездействие по вина на ответниците, посочени в т.11 от исковата молба, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни работи по отстраняване на повредите, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 27.02.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират разноски.

С молба, представена в откритото съдебно заседание от

17.02.2021 г. ищците по насрещния иск правят изменение на размера му по реда на чл.214 ГПК, чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 4247,63 лв. Така направеното изменение е прието с протоколно определение от 05.04.2021 г.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците по насрещния иск С.С.К., И.Г.К. и Г.С.К. със становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Оспорват твърденията на ищците по насрещния иск, че са собственици на цялата източна част от партерния иск, като посочват, че източната част на партерния етаж е разделена на два магазин, от които единият – **** с избено помещение, собственост на Н.Б. М., а другият – южният, собственост на **** на ищеца – М.Б.З.. Оспорват твърдението от 2013 г. да се е налагало извършването на спешен и неотложен ремонт по „общите части” и ответниците да са отказали да го осъществят. Твърдят, че нямат достъп до обектите на ищците, както до компрометираните общи части, включително и водопроводната тръба в избата на Н. М.. Поддържат, че поведението на ищеца З., изразяващо се в допускане на вреди в собствените му обекти и в общите части, до които само той има достъп – чрез бездействие е причина за рушене на цялата сграда, както и за нанасяне на конкретни вреди в имота на ответниците по насрещния иск. Посочват, че проблемите с нарушаването на отводняването на терасата на таванския етаж започват през месец юни 2015 г. Твърдят, че терасата не е обща част, а е собственост само на ищеца по насрещния иск и само той и ***** му имат достъп до нея. Увреждането на сградата започва от преди 2013 г.

Оспорват твърденията, че не желаят да бъде извършен ремонт, като преди сезирането на общината, ищецът по насрещния иск не е отправял искане до съсобствениците за извършване на ремонт. Твърдят, че липсва умишлено бездействие или вредоносни действия от ответниците. Оспорват Д.З. да е изпълнил предписанията по констативен протокол от ****г. за своя сметка. Твърдят, че дългогодишното бездействие на ищеца по насрещния иск отпреди 2013 г., наводняването през 2015 г. на неговата таванска тераса, чийто под представлява и покрив на обект на ответниците по насрещния иск, както и спукването на водопровода в имота на ищците по насрещния иск са причина за всички вреди по целия имот. Оспорват твърденията, че в обекта магазин има вреди от течове.