Решение № 2013 от 21.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2013 гр. Варна, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Л. В. при участието на секретаря Д. Ст. И. като разгледа докладваното от Л. В. Гражданско дело № 20223110100887 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД „***“ срещу О. В. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл.

49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 834,50 лева /хиляда осемстотин тридесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща изплатено по силата на договор за застраховка „***“, полица № **********, на 24.03.2017 г. обезщетение и ликвидационни разходи по образувана щета № ***, във връзка с настъпило ПТП на 16.01.2017 г., в резултат на което са реализирани материални щети на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, причинени след преминаване през необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в град ***, ул. „***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 09.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 559,06 лева /петстотин петдесет и девет лева и шест стотинки/, представляваща лихва 1 за забава върху сумата от 1834,50 лева за периода от 07.12.2018 г. до 07.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – *** По твърдения в исковата молба, между *** „***“ и Я. Ив. Д., като собственик на лек автомобил „****", модел „***" с peг. № *** били сключени договори за застраховака „***" и „***" на МПС по полица № **********/***г, с период на застрахователно покритие от ***г. до ***г., На 16.01.2017 г. водачът на застрахования автомобил, движейки се по ул. „***“ в гр. ***, преминава през район с поредица несигнализирани неравности и попада в необезопасено препятствие на пътното платно дълбока дупка. Като последица от инцидента са увредени двете десни гуми на автомобила. За настъпилото застрахователно събитие било подадено уведомление-декларация за щета по застраховка „*** на ***", с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил - марка „***", модел „***" с peг. № *** и в дружеството е образувана щета №***.

Имуществените вреди по автомобила били описани от експерти на ЗАД *** в хода на ликвидационното производство по преписката.

Ищецът сочи, че вложените части, боя и други материали, както и калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лек автомобил марка „***", модел „***" с per. №*** възлизат на 1824.50 лева, съгласно представена фактура №***г., издадена от автосервиз „***" ЕООД. ЗАД „***" АД е изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, съгласно разходен касов ордер ***г. -сума в размер на 1824.50 лв. и 10.00 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията, общо сума в размер на 1834.50 лв.

Ищецът поканил писмено О.В.с изпратено писмо с изх. № ***г. да му възстанови процесните суми, но до момента не било налице доброволно изпълнение. За дължимите суми била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) възразил.

Ищцовото дружество счита, че собственик на общинските пътища, булеварди, улици, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община. Изграждането и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, в настоящия случай – Община ***. В резултат на бездействието на лицето, 2 респ. лицата, на които Общината е възложила отговорността за поддържане изправността на пътното платно, възникнало ПТП на 16.01.2017 г., с оглед на което са причинени вредите по застрахованото при ищеца МПС, отговорността за поправянето на които се носи от О.В. На основание гореизложеното се претендира уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Намира размера на застрахователното обезщетение за завишен, несъответен на действителната стойност на щетите по автомобила. Релевира възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на автомобила е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се движел с несъобразена с пътните условия скорост.

По същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява, но с молба по същество на спора, депозирана на 12.05.2022г. юрисконсулт Ж. моли искът да бъде уважен, като намира същият за доказан.

В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява процесуален представил и на ответника.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото застрахователна полица № **********/*** г. (л. 9) се установява, че между Я. Ив. Д. и ЗАД „***“ е сключен договор за застраховка „*** на ***“ с предмет лек автомобил „***“, с рег. № ***, рама № ***, и срок на валидност от *** г. до *** г.

Видно от приложеното свидетелство за регистрация – част I на МПС (л.

18), застрахованият лек автомобил с рег. № *** е собственост на Я. Ив. Д..

От приложените по делото квитанции за платена сума по полица № ********** се установява, че собственикът е заплатил дължимите от него застрахователни премии.

3

От приложеното уведомление – декларация за щета по застраховка „***“ от 16.01.2017г. (л. 16) се изяснява, че Я. Ив. Д. е уведомил ЗАД „***“ за настъпило на *** г. в гр. *** застрахователно събитие, за което при застрахователя е образувана застрахователна претенция (щета) под № *** В уведомлението и нарочна декларация от водача на автомобила Я.Д. (л.

17) и свидетел на събитието П. АТ. П. е отразено, че автомобилът се е движел по ул. „***“ в гр. ***, когато двете му десни гуми са попаднали последователно в дълбоки необезопасени дупки на пътното платно, вследствие на което гумите и джантите са деформирани.

В приложения опис на претенция № ***/*** г. (л. 21), е отразено, че са увредени предна дясна и задна дясна гуми *** на автомобила, и същите са за подмяна. Отразено е, че предна дясна джанта и задна дясна джанта също са увредени до степен 1 – лека деформация.

Видно от възлагално писмо от 19.01.2017г. ЗАД „***“ е възложило ремонта на увредения автомобил на „***“ ЕООД.

Видно от представената фактура № ***/*** г. и стокова разписка от дата 14.02.2017г. (л. 26 и 27), „***“ ЕООД е закупило от „***“ ЕООД 1 брой джанта на стойност 1317,20 лв. с ДДС и два броя гуми *** на обща стойност от 807,98 лв.

От приобщения доклад по щета № *** от 13.03.2017 г. (л. 34) се установява, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение по процесната претенция в размер на общо 1824,50 лв.

От приложения опис на щетите (лист 32) се установява, че на „***“ ЕООД е заплатена сума в размер на 1824,50 лв. по щета *** Видно от приложеното преводно нареждане от 24.03.2017 г. (л. 35), сумата от 2668,65 лв. е заплатена от ЗАД „***“ в полза на „***“ ЕООД, като част от сумата е за щета с номер ***

Като писмено доказателствено средство по делото е приобщена и регресна покана от ЗАД „***“ до О.В. за заплащане на сумата от 1834,50 лв. за причинените щети на застрахования лек автомобил с рег. № ***, настъпили в резултат от попадането му в необезопасена дупка на пътното платно в гр. *** Поканата е получена от адресата на 18.08.2017 г. съгласно приложеното известие за доставяне (л. 38).

4

От писмо на О.В. до ЗАД „***“ от 01.09.2017г. се установява, че общината е уведомила застрахователя, че намира претенцията за неоснователна, поради което не би платила въпросната сума.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебноавтотехническа експертиза (л. 98 и сл.) се установява, че от процесното ПТП са настъпили вреди за застрахования автомобил, изразяващи се в увреждания на предна дясна и задна дясна гума и задна дясна джанта и предна дясна джанта, като двете гуми са увредени до степен предполагаща тяхната подмяна. За подмяна е и задна дясна джанта, а предна дясна джанта за ремонт. Съгласно заключението обичайно тези увреждания се получават при съприкосновението на автомобилната гума с ръба на дупката при движението на колелото в дупката и изкачването му обратно на пътното платно, респ. е възможно същите на настъпят по вид и степен в резултат от посочения механизъм на ПТП.

Експертът определя стойността на ремонта в размер на 2925,68 лв., включващ стойността на две нови гуми (по 558,59 лв. на гума), а за задна дясна лята джанта – 1780 лв., и за предна дясна джанта – 28.50 лв. и заключава, че изплатеното застрахователно обезщетение от 1834,50 лв. съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка „***“. Заключава още, че разходите на застрахователя от 10 лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива за същия тип щети.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажирания от ищеца свидетел – П. АТ. П.. В показанията си свидетелят сочи, че не си спомня много добре за ситуация от преди 5 години, но си спомня, че е имало инцидент с дупка, в който е участвал заедно с Я.Д..

Свидетелят мисли, че тогава на Я. се наложило да сменя гума и джанта, но не си спомня добре за дупката, къде е била и какво точно се е случило. Спомня си, че в интернет са търсили гуми и джанти.

Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - ***, въз основа на подадено на 09.12.2021 г. заявление от ЗАД „***“ срещу Община *** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Длъжникът своевременно е 5 възразил срещу заповедта, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда специално суброгационно право на застрахователя, който при настъпване на застрахователното събитие и след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно основателността на исковите претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „*** на ***” с предмет лек автомобил „***", модел „***" с peг. № ***; 2.) настъпването в периода на застрахователно покритие на застрахователно събитие, от което са причинени твърдените щети по застрахованата вещ вследствие на действието или бездействието на трето лице при или по повод възложената му от О. В.работа, 3.) изплащането от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и 4.) забавата на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в негова тежест е да докаже, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на 6 правилата за движение по пътищата, с което е допринесъл за настъпване на твърдените вреди.