Решение № 5038 от 22.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5038 гр. София, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря Х.А Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110154078 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на Б. А. Д., ЕГН **********, Б. Б. Т. с ЕГН ********** и Б. Б. Т. с ЕГН **********, и тримата с адрес ., и тримата със съдебен адрес . (ищци), действуващи чрез упълномощения процесуален представител адвокат Х. Л.. Ищците твърдят, че са съсобственици с ответницата при съответни квоти на недвижимия имот ап. 120, находящ се в ., който придобили по наследство от общия им наследодател Б.лав М.в Т.. Макар недвижимият имот да е съсобствен, през последните години той се ползвал изключително и единствено от ответницата. Ищците поканили ответницата на 21. 06. 2022 г. да им заплаща ежемесечно обезщетение за ползването, от което са лишение, в размер на средния пазарен наем върху притежаваната от тях част, но така и не получили плащане от нея. Искат от съда да осъди ответницата да заплати на всеки един от ищците по 300 лева, представляващи обезщетение за ползването, от което са били лишени през периода 21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г. ведно със законната лихва върху дължимата на всеки един от тях сума от подаването на исковата молба на 05. 10. 2022 г. до изплащането. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ю. М. Т., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ответница), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. И.. Ответницата признава, че е съсобственица с ищците на недвижимия имот при посочените в исковата молба квоти. Отрича обаче да ползва съсобствения имот. Твърди, че имотът е необитаем и се нуждае от ремонт, така че стане годен за обитаване. Поддържа, че многократно е канила ищците да участват в разноските за ремонтирането на имота, както и да прекратят съсобствеността си чрез доброволна делба, но те отказвали. Заявява, че ищците са обитавали жилището през 2022 г., че имат ключ както от входната врата, така и от апартамента, и че достъп никога не им е бил отказван. Ответницата освен това предлагала на ищцата Б. А. Д. да 1 й помага с грижата за децата и да й предостави сметка, по която да превежда пари на ищеца Б. Б. Т., но ищцата Д. отказала. Допълва, че през последните месеци от живота на наследодателя им Б.лав М.в Т. тя (ответницата) е полагала грижи за него в процесния имот, където той и починал. Твърди, че имотът не е годен за отдаване под наем, във връзка с което оспорва претендирания от ищците размер на обезщетението.

Прави евентуално възражение за прихващане с разходи за ремонт на имота и на общите части на сградата, както и разходи за платени данъци и такси в размер.

Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания по чл. 127 и чл.

128 ГПК, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищците са предявили субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), а ответницата прави евентуално възражение за прихващане с правно основание чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС. В тежест на ищците е установят при условията на пълно и главно доказване че през периода 21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г. единствено ответницата е ползувала ап. 120, находящ се в ., че са отправили писмено поискване до ответницата за ползуването на имота, че писменото поискване е било получено от ответницата на 21. 06. 2022 г., както и че средният пазарен наем за целия имот през същия период възлиза на поне 1 800 лева. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищците са имали ключове от входната врата на сградата-етажна собственост и от процесния имот и следователно не са били лишавани от ползуването, а по евентуалното възражение за прихващане – че е сторила разходи за ремонт на процесния имот и общите части на сградата, в която се намира, както и че е заплащала местните данъци и такси, свързани с процесния имот, в съответните размери.

От събраните по делото доказателствени материали първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.

Страните не спорят и съдът отдели като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че всеки един от тримата ищци е носител на 1/6 идеална част от правото на собственост върху ап. 120, находящ се в . (процесният имот), а ответницата е носител на останалите 3/6 идеални части от правото на собственост върху него. От събраните по делото доказателствени материали по-нататък се установява, че съсобствеността между страните е възникнала въз основа на наследствено правоприемство. Процесният имот първоначално бил собственост на М. Б.ов Т., който починал през 1990 г. и оставил за наследници децата си Б.лав М.в Т. и ответницата.

Всеки от тях наследил равен дял от процесния имот, т.е. по 1/2 от него. През 2002 г. ищцата Б. Д. сключила брак с Б.лав М.в Т.. След сключването на брака Б.лав М.в Т. напуснал процесния имот, оставяйки ответницата и дъщеря й М. да го обитават, а той самият се преместил да живее с ищцата Б. Д. под наем в жилище в кв. „.“, където живели в продължение на около осем години. През 2004 г. и 2010 г. от брака им се родили ищците Б. Т. и Б. Т.. Баща им Б.лав М.в Т. се занимавал с предприемаческа дейност в областта на видеонаблюдението, но тази негова дейност била съпътствана от проблеми и той се пропил. По-късно се разболял от цироза, като в началото на 2022 г.

2 бил настанен за лечение в болница. Около февруари 2022 г. той бил изписан от болницата и се настанил в процесния имот, където ответницата се грижела за него.

През това време ищцата Б. Д. се прибрала да живее в ., а свидетелката М.С., нейна приятелка, наглеждала децата докато тя е на работа. Б.лав М.в Т. починал на 22. 04.

2022 г., при което ищците наследили при равни квоти по 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. След смъртта на Б.лав М.в Т. ищците нямали ключ от процесния имот. На 21. 06. 2022 г. ответницата получила чрез частен съдебен изпълнител покана от ищците. С текста на поканата ищците декларирали, че през последните няколко години, а и към момента на поканата процесния имот се ползвал изключително и единствено от ответницата без ищците да имат достъп до него.

Поискали ответницата да им заплаща обезщетение в общ размер за тримата 400 лева на месец, представляващо според тях равностойността на средния пазарен наем.

Средният пазарен наем на целия процесен имот с включено обзавеждане за периода 21. 06. 2022 г. – 05. 10. 2022 г. възлиза на 2 144 лева.

От друга страна, след като Б.лав М.в Т. напуснал процесния имот през 2008 г., ответницата редовно заплащала таксите за управление и поддръжка на общите части на сградата и вноските за „Фонд .“, свързани с процесния имот, а освен това извършила и редица подобрения – изработка и монтаж на покрив от поликарбонат и парапет, полагане на изолация от стиропор и гипсокартон, подмяна на вертикални щрангове, ремонт на тоалетната (маншон, подложна гума, моноблок и биде), железария и подмяна на дограмата. Разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, както и за фонд „.“, възлизат на общо 938 лева (л. 48 за извънредните вноски за фонд „.“ и л. 51 – 52 за редовните вноски за управление и поддържане на общите части и фонд „.“ за 2022 – 2023 г.), а тези за извършените подобрения – на общо 7 329 лева и 99 стотинки (материали и труд съгласно л. 49, 53, 54, 57 и 58 – 60; съдът тук не зачита разходите за изработването на ключове от входната врата на блока по л. 55, защото от свидетелските показания не се установява ищците да са получили такива ключове). Така общите полезни и необходими разноски, сторени от ответницата след напускането на процесния имот от Б.лав М.в Т. през 2008 г., възлиза на 8 267 лева и 99 стотинки. Доказателства за заплащани данъци и такси от ответницата не са представените по делото.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали – заверени преписи от удостоверения за наследници на М. Б.ов Т. и Б.лав М.в Т., покана на частен съдебен изпълнител и разписка за връчването й, частни свидетелстващи документи, издадени от управителя и касиера на етажната собственост, частни документи за извършени подобрения, показанията на свидетелката М.С. и експертното заключение по съдебната оценителна експертиза, към което е приложен и фотоалбум.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото разнородни доказателствени материали - протокол за пътнотранспортно произшествие, показанията на свидетеля Д.П.П. и експертното заключение по автотехническата експертиза. Доказателствените материали са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до следните изводи.

Всеки съсобственик има правото да ползува и да си служи с общата вещ съобразно дела му от нея. Когато един от съсобствениците ползува цялата обща вещ, тогава останалите съсобственици могат съобразно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, да 3 отправят до него писмено поискване за обезщетение за лишаване ползуването. Това писмено изявление съставлява по правното си естество едностранно волеизявление от категорията на адресираните. За да произведе правните си последици, то трябва да бъде доведено до знанието на съсобственика, който ползува цялата обща вещ. От този момент насетне съсобственикът, който ползува цялата обща вещ, дължи на отправилите писменото поискване съсобственици обезщетение за лишаването от ползуването в размер на среднопазарния наем. Той може да се освободи от това задължение само при условие, че предложи и предостави на останалите съсобственици ползуването на общата вещ съобразно техните дялове от нея; или като им предложи такова ползуване, но те откажат, защото в такъв случай би било налице нежелание да се ползува общата вещ, а не лишаването от ползуването.

В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че след възникването на съсобствеността между страните на 22. 04. 2022 г., ищците не са ползували процесния имот. Те надлежно са отправили писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС до ответницата, което тя е получила на 21. 06. 2022 г. От този момент за ответницата е възникнало задължението да заплаща на ищците обезщетение за лишаването от ползуването на общата вещ в размер на среднопазарния наем, съответно на дяловете на ищците от общата вещ. Действително, ответницата е отправила насрещна покана до ищците чрез телепоща (л. 45). Ала според съдържанието на тази покана ответницата кани ищците само предварително да уточнят исканията си и да изразят становище за прекратяването на съсобствеността. В текста на тази насрещна покана не се съдържа изявление за предоставянето на достъп до общата вещ (предаването на ключове). От показанията на свидетелката М.С. се установява, че ищците не са получили ключове от процесния имот след възникването на съсобствеността на 22. 04. 2022 г. При това положение съдът е длъжен да приеме, че е налице лишаване от ползуването и че ответницата действително дължи на всеки един от ищците обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на среднопазарния наем за процесния период. Щом като среднопазарния наем на целия обзаведен имот за процесния период възлиза на общо 2 144 лева, както се изясни от експертното заключение по съдебно-оценителната експертиза, то ответницата дължи на всеки един ищец обезщетение в размер на една трета от тази сума, т.е. 714 лева и 67 стотинки.