Решение № 144 от 09.08.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20221450100612 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от ТОПЛОФИКАЦИЯ С. ЕАД с ЕИК:

8....................... и адрес: гр. С.-------------------------, представлявано от Александър Александров- изп.директор и И.Е председатетел на УС ,чрез Пламена Николова- юрисконсулт за установяване вземане против Ц. Т. П. с ЕГН ********** от с.Х., о111111111111111111111111 и С. Г. П. с ЕГН:

********** и адрес: гр. С., ЖК ----------------, общ. Столична, обл. С. (столица) за сумата 1 059.04 лева (хиляда петдесет и девет лева и 0.04 ст., представляваща главница за период от 01.04.2018 г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 138.21 лева представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2018 г. до 27.04.2021 г., сума за дялово разпределение 47.23 лв. главница за периода от 01.04.2018 г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 9.21 лв. лихва за периода от 31.05.2018 г. до 27.04.2021 г., както и държавна такса в размер на 25,07 лева (двадесет и пет лева и 07 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Вземането произтича от следните обстоятелства: - доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 - 04.2020 год. за имот в гр. С. ж. к. 00000000000000 . Претендират се и разноски.

Твърди се,че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ал.1 1 от Закона за енергетиката.Съгласно чл.138б от ЗЕ собствениците в СЕС,в която се намира имота на ответниците са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ПМУ Инженеринг“ ООД / с предишно наименование „ПМУ С. 98“ ООД/ и по силата на чл.32 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски,като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” АД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № 2016 год. на ДКЕР.

В срока по чл.131 от ГПК от назначения особен представител на ответниците адв.Д. С. ВрАК е постъпил отговор,с който оспорва предявените искове, по съображения подробно изложен в отговора..

Третото лице- помагач „Техем сървис“ ЕООД гр.С., не е подало отговор на исковата молба .

Искът е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК,чл.79 ЗЗД, 149 и чл.150 от ЗЕ,чл.86 ЗЗД..

Събрани са писмени и гласни доказателства,.Приложено е ч.гр.д.№ 8/2022 год. по описа на МзРС.

Съдът,след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството е образувано на основание обективно съединени 2 искове за парични вземания, предявени по реда на чл.422 от ГПК от ищеца „Топлофикация С.“-ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С., 22222222222222222 против ответниците ,че дължат солидарно сумата от 1 059.04 лева (хиляда петдесет и девет лева и 0.04 ст., представляваща главница за период от 01.04.2018 г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 138.21 лева представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2018 г. до 27.04.2021 г., сума за дялово разпределение 47.23 лв. главница за периода от 01.04.2018 г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 9.21 лв. лихва за периода от 31.05.2018 г. до 27.04.2021 г.,, както и държавна такса в размер на 25,07 лева (двадесет и пет лева и 07 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Вземането произтича от следните обстоятелства: - доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2018 - 04.2020 год. за имот в гр. С. ж. к. 00000000000000 за които суми по ч.гр.д № 8/2022 год. по описа на МзРС е издадена Заповед № 1/07.01.2022 год.. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

От доказателствата по делото се установява,че ответниците са собственици на процесния имот от 1997 год. по силата на покупко-пордажба обективирана в нот.акт № --------------------------/1997 год. на нотариус при СНС при Софийски районен съд и по наследяване.

Видно от приложения по делото нотариален акт е, че на ответницата С.

Г. е отпуснат банков кредит, който ответницата Ц. П. и съпруга й Г. С. б.ж. са обезпечил чрез учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот в полза на банката.

Приложено е и постановление на ЧСИ за налагане възбрана върху имота.

По делото е приложен протокол от проведено на 29.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е отразено решение за сключване на договор с топлинен счетоводител –„ Техем съврис“ЕООД. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, сред които и ответницата Ц. П..

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,,който е несъотносим към исковия период.

По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

3

При така изяснената фактическа обстановка съда намира предявеният иск за основателен.

В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство е да установи релевантните за спора факти, очертаващи спорното материално право, а именно, че между него и ответницата съществува договорна обвързаност по силата на Закона за енергетиката, че е изправна страна по договора, тоест следва да докаже, че е доставил стоката или услугата, както и че претендираните суми са правилно начислени за процесния период, тоест начислени са в съответствие с действащата нормативна база в тази насока – законова и подзаконова нормативна уредба. Следва да установи, че претендираните парични вземания са изискуеми. Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. С..

В настоящия случай спорът между страните се концентрира върху правно релевантния факт–възникнало ли е валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди -ищцовото дружество в качеството му доставчик на топлинна енергия и ответниците в качеството им на потребител на топлинна енергия в сграда –етажна собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ , е необходимо за нови потребители, докато за т. нар. заварени потребители в сграда-етажна собственост (т. е. в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор.

По делото безспорно се установи, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –етажна собственост, в която се намира процесния имот е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. по описа на 4

ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите задължителни разяснения собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая в хода на производството ищецът доказа, че ответницците са потребители на топлинна енергия за процесния период, така че за тях възниква задължението за заплащане на доставяната в имота ТЕ.

Без значение е обстоятелството,че ответницата С. П. живее в Германия.За другата ответница Ц. П. липсват доказателства дали същата се намира при дъщеря си в Германия.

Съгласно чл. 33, ал. 3 от представените по делото и приложими в отношенията между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответниците да са се възползвали от това право. При липсата на доказателства за направени възражения за начислените от ищеца суми, съдът приема, че ответниците дължат начислените суми.

С оглед предходното, претенцията на ищеца за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважена за сумата от 1059..04 лева, Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.05.2021 г. до окончателното изплащане.

По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.