Решение № 65 от 05.12.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Търговище, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело № 20233500900011 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Постъпила е искова молба, подадена от адвокат П. К., като пълномощник на Н. Д. от гр. Тервел, срещу „Алианц България“ ЗАД гр.

София и касае изплащане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца при ПТП, от водач на автомобил, застрахован при ответника. В петитума е посочено, че искът се предявява като частичен (от 50 000 лв. като цяло) за сумата от 25 100 лв. неимуществени вреди, както и за 5952,31 лв. имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди се посочва в петитума, че са причинени от ПТП, станало на 31.05. 2020 г. и това са болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания имено при това ПТП. В същото време в обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че ищцата вече е предявила иск за обезщетяване на вредите от същото произшествие и има постановено съдебно решение, препис от което прилага, но същото не е влязло в сила. Посочва се още, че настоящото дело е за вреди, които не били претендирани по това дело. На 13.10. 2022 г. ищцата била приета в болница поради болки в областта на оперираната става, на 15.10.

2022 г. е претърпяла хирургична интервенция за тотална смЯ. на тазобедрената става, изписана е на 19.10. 2022 г. и след това е започнала рехабилитация, в същата болница в гр. Шумен. Исковата молба беше оставена без движение, за да бъдат направени някои уточнения. Последва молба от 1 адвокат К., в която посочва, че първоначалната искова молба по т.д.76/2021 г. на ОСТ била за обезщетение за вреди от счупване на ацетабулума, закрито вдясно, нараняване на гръдния кош и разкъсна рана в предната част на дясната подбедрица. За тях й е присъдено обезщетение. След завеждане на исковата претенция, доверителката й в хода на делото, е постъпила в болнично заведение на 13.10.2022 г., където на 15.10.22 г. е претърпяла хирургична интервенция – тотална смЯ. на тазобедрената става следствие артрозни промени. Т.е. периодът, до който е обезщетена, е до 15.10.22 г., тъй като предмет на предходното дело не са болките и страданията й следствие тази смЯ. на ставата, нито следствие получената от нея коксартроза, съответно промЯ. в дължината на десния крайник, ограничените движения следствие гореизложеното и накуцващата походка, както и изживяният стрес. При ищцата имало артрозни промени – коксартроза, претърпяла е оперативна интервенция – тотална смЯ. на тазобедрената става, промЯ. в дължината на крайника – дясното бедро, ограничени движения в дясната тазобедрена става, накуцваща походка, стрес. Те не са били взети предвид от състав на ОС – Търговище по т.д.№ 76/21 г., защото не са били предмет на това дело. На 13.10.22 г. ищцата е приета в „МБАЛ – Шумен“ с болки в областта на оперираната й става и на 15.10.22 г. е претърпяла хирургична интервенция тотална смЯ. на тазобедрената й става.

На 19.10.22 г. е изписана с диагноза – друга първична коксартроза. На 19.10.22 г. е приета за извършване на рехабилитационни процедури в същата болница и при изписването й на 26.10.22 г. е със следния обем на движение – ъглометрия на дясната тазобедрена става – S: 15-0-110 градуса; F: 40-0-0 градуса.

Антропометрия – сантиметрия на бедро: дясно бедро – 53 см; ляво бедро – 51 см. В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 5952,31 лв. Тези вреди не са претендирани в предходното производство. Посочените разходи са направени година след завеждане на ИМ по т.д. 76/21 г. за лекарствени средства, медицински изделия, избор на екип, потребителска такса, като се изброяват подробно разходите по пера.

В законния срок от две седмици, ответникът ЗАД „Алианц България“, подаде писмен отговор. В него се признава валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключена от ответното дружество. Оспорва се допустимостта на иска, с оглед на воденото вече дело, оспорва се и 2 основателността му. Били налице основанията за прекратяване на делото, по реда на чл. 126 от ГПК. Претендираните вреди не били различни от тези, които са били предмет и на т.д. 76/ 21 г. Там са се търсели всички преки и непосредствени вреди, причинени при посоченото ПТП. Излагат се подробни съображения, като се коментират събраните по това дело доказателства.

Считат, че силата на присъдено нещо се простира за целия период от датата на настъпване на деликта, до приключване на съдебното дирене в последна инстанция и с оглед на това съдилищата се съобразяват с всички настъпили до този момент вреди. В условията на евентуалност се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Нямало ексцес на вредата. Оспорва се механизмът на ПТП. Оспорва се и това, че посочените увреждания не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Прави се възражение и за съпричиняване – ищцата не е използвала обезопасителен колан. Освен това посочените увреждания са в резултат на предшестващи възрастови заболявания на ищцата, а също така и поради неспазване на лечебния режим.

Самият иск бил завишен и не покривал критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Искът за имуществени вреди се оспорва като неоснователен и недоказан. Поради неоснователност на главните искове, неоснователен е искът за лихвата. Моли да се конституира като трето лице – помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане“ АД, с оглед предявяване на регресен иск, предвид съпричастността и на други лица към процесното ПТП.

С определение от 29.03. 2023 г. по делото е конституирано трето лице – помагач на ответника – „Дженерали застраховане“ АД. От тях няма постъпило становище.

След получаване на отговора и връчването му на ищеца, от него постъпи допълнителна искова молба. В нея се оспорват възраженията на застрахователя изцяло както във връзка с допустимостта на молбата, така и във връзка с основателността.

Допълнителната искова молба беше връчена на ответника и от него постъпи отговор. В него той поддържа всичките си възражения и обосновава необходимостта от събирането на доказателствата, за които ищецът е възразил.

Делото беше спряно в съд.зас., след като бяха събрани необходимите доказателства, до приключване на т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – Търговище.

3

След възобновяването постъпиха молби от третото лице „Дженерали застраховане“ АД гр. София и от адв. К. – пълномощник на ищцата.

Третото лице счита, че не следва да участва по делото, предвид решението на ВКС по спора по т.д. № 76/ 2021 г. Ако съдът не отмени определението за конституирането, то се иска да се прекрати делото на основание чл. 126 от ГПК. Ако се прецени, че това е основание за отхвърляне на исковете, то следва искът да бъде отхвърлен.

В писмената молба на адвокат К. са изложени писмени бележки и се взема становище за хода на делото. Освен това се увеличава цената на иска от 25 100 лв., на 40 000 лв., частичен от 70 000 лв. за причинените неимуществени вреди.

В съд.зас. ответникът „Алианц България“ АД гр. София, чрез процесуалния си представител поддържа становището си, че по отношение на неимуществените вреди искът е недопустим и производството следва да бъде прекратено на основание чл. 299 от ГПК.

Основните страни претендират и направените по делото разноски.

С решение № 6 от 26.02.2025 г. съдът уважи иска за имуществените вреди и в тази част решението влезе в сила. По отношение на неимуществените производството по делото беше прекратено, защото съдът прецени, че по отношение на вредите, които се търсят като ексцес – т.е. това са вреди, които не са били обезщетени и са настъпили след постановяване на решението по т.д. 76/2021 г. на ОСТ, всъщност има влязло в сила решение именно по това дело.

С определение № 558/30.09.2025 г. по в.ч.т.д. № 326/2025 г. АС – Варна е отменил определението за прекратяване на делото по отношение на неимуществените вреди и го е върнал на ОС – Търговище за постановяване на решение по него. В мотивите на определението е посочено следното:

Производството по последващото образувано т.д. №11/2023 г. по описа на ТОС е за заплащане на неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.

(предявени частично от 70 000 лв.), които са за обезвреда на получените усложнения в оздравителния процес на Н. Д. – артрозни изменения – коксартроза, оперативна интервенция - тотална смЯ. на тазобедрена става, промЯ. в дължината на крайника на дясното бедро, ограничени движения в дясната тазобедрена става, накуцваща походка, стрес и др.

4

Същите са настъпили в следствие на ПТП от 31.05.2020 г., което е било предмет на разглеждане по вече приключилото т.д. № 76/2021г. по описа на ТОС, но не са били предмет на разглеждане в производството по иска по чл.

76/2021г. на ТОС. Изложените в исковата и допълнителна искова молба твърдения дават основание на съда да приеме, че претенцията по т.д.

№11/2023 г. на ТОС е за обезщетение на нови и допълнително търпени неимуществени вреди от ексцес от вече обезщетено телесно увреждане.

Твърденията, че уврежданията са се проявили в по-късен момент, обуславят допустимостта на исковата претенция, като въпрос на доказване в процеса е дали тези твърдения са верни.

С оглед на това съдът, съобразявайки указанията на горната инстанция следва да прецени дали вредите, които се описват в настоящата искова молба, вече се били възмездени с присъденото обезщетение по т.д. 76/2021 г. на ОС – Търговище, независимо от това дали в първоначалната искова молба те са били описани.

Според ППВС № 4/1975 г., т. 10, от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД ) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.

Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл.

5

114 ЗЗД . От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл.

84, ал. 3 ЗЗД.

В този смисъл е и съвременната съдебна практика, която продължава да се позовава на цитираното постановление и същото не е изгубило сила – Р № 50018 от 18.07.2023 г., по т.д. № 2255/2021 г. на второ ТО.

С оглед на това, съдът счита, че от значение за решаване на въпроса дали описаните вреди представляват ексцес е това, дали същите вече са били взети предвид при присъждане на първоначалното обезщетение. Не е решаващо това дали същите са били описани в исковата молба, а дали в крайното решение на съда те са били взети предвид. Т.е. ВС и ВКС поддържат становището, че няма ексцес дори и вредите да не са били настъпили още, стига те да са били взети предвид при присъждане на предишното обезщетение.

В конкретния случай фактите са следните:

Във връзка с воденото от ищцата т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – Търговище се установи следното: делото е било заведено за изплащане на неимуществени и имуществени вреди, настъпили вследствие на претърпяното на 31.05. 2020 г. произшествие. То е приключило с решение на първа инстанция на 21.11. 2022 г., като последното заседание е било на 14.11. 2022 г. Към този момент ищцата вече е била претърпяла операцията за смЯ. на тазобедрената става – на 15.10.