Определение № 246 от 23.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 126/2025
- Вид
- Определение № 246
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Лилия Масева
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 637, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246 гр. Благоевград, 23.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20251200900126 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба с вх. № 8273/28.05.2025 г. от „Топлофикация Петрич“ ЕАД /н./ с ЕИК 202637962, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ж.к. Оранжерии-Шосето за София, представлявано от управителя В.Н. Г.ев срещу „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, с ЕИК 175203485, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от изпълнителния директор В.С.С., с искане съдът да приеме в отношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД, „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, синдик В. С. и кредиторите на несъстоятелността на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД, за установено несъщестуването на следните вземания на „БУЛГАРГАЗ" ЕАД, включени в одобрения от съда по несъстоятелността Списък на приетите вземания на кредиторите на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в ТР на 06.04.2023 г.: Главница по Договор № 521-224 от 19.01.2022 г. в размер на 210 434,67 лв. лв.; Неустойка по Договор № 500-2013 от 23.09.2015 г. в размер на 5 405,70 лв.; Неустойка по Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. в размер на 218 618,99 лв.; Неустойка по Договор № 521 224 от 19.01.2022 г. в размер на 42 785,24 лв.; Държавна такса по т.д. № 15/2022 г. по описа на БлОС в размер на 26 439,45 лв., Законна лихва върху главниците, считано от 06.02.2023 г. до окончателно им заплащане.
По делото е постъпило становище от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, представлявано от изп. директор В.С.. В становището се твърди, че с отговора и допълнителния отговор на исковата молба „Булгаргаз“ ЕАД е представило 1 доказателства, че предметът на т.д. № 15/2022 г., с пр. основание чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, обхваща част от вземанията, които са предмет и на настоящото производство, като се посочва, че това по-ранно дело е било спряно до приключване на производството по несъстоятелност по т.д. № 5/2021 г., а впоследствие е възобновено и насрочено, но въпреки това в настоящото дело не е извършена проверка за идентичност на исковете, въпреки че по-старото производство е образувано по-рано. Твърди се, че с последваща молба са представени още доказателства относно хода на т.д. № 15/2022 г. и се поддържа, че за част от вземанията настоящото производство следва да бъде прекратено, тъй като вече има висящ иск, който изпълнява функцията на установителен иск по чл. 694 ТЗ. Сочат се определени суми за неустойки и разноски, които са предмет на по-ранното дело и са приети в производството по несъстоятелност, като се подчертава, че главницата по един от договорите е призната и неоспорена, поради което няма основание в настоящото производство да се разглежда отново въпросът за размера на неустойката, още повече че разликите в периода и размера на начислените лихви не обуславят допустимост на нов иск, тъй като по по-ранното дело вече се претендира и законна лихва до окончателното плащане. Изтъква се, че производството по чл. 637, ал. 3 ТЗ има функцията да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията и е аналогично на иска по чл. 694 ТЗ, поради което не следва да се допуска паралелно разглеждане на идентични претенции, както и че след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови дела за „стари“ вземания, възникнали преди тази дата. Прави се извод, че настоящото дело е по-късно заведено и при наличие на идентичност или припокриване с предмета на т.д. № 15/2022 г. е недопустимо и следва да бъде прекратено изцяло или поне в частта относно съвпадащите вземания, а при евентуалност се иска спиране на производството до приключване на по-ранния спор. Освен това се оспорва докладът на съда, като се твърди, че не са отчетени направени искания за конкретизация на фактури и за уточняване на задачи към експертизата, поради което се иска изменение и допълване на доклада, както и отлагане или ограничаване на съдебно-счетоводната експертиза до изясняване на допустимостта на производството и предмета на спора, включително с оглед изискване на допълнителни доказателства от производството по несъстоятелност.
Допълнително становище е депозирано от В. С., синдик на 2
„Топлофикация Петрич“ ЕАД /н/, ЕИК 202637962. В допълнителното становище се твърди, че „Булгаргаз“ ЕАД е кредитор в производството по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (в несъстоятелност), като е предявило в срок вземанията си по чл. 685 ТЗ, които са приети и включени в списъка на приетите вземания, като се изброяват техните основания и размери – главници по два договора, договорни неустойки по няколко договора, държавна такса и законна лихва, като общият размер на приетото вземане възлиза на 1 106 381,10 лв. Излага се, че длъжникът е подал възражение срещу списъка само за част от тези вземания в размер на 503 684,05 лв., включващи част от главница, неустойки и държавна такса, докато за останалата част от 602 697,05 лв., включително главница по договор № 500-191 и част от главница по договор № 500-224, не е подадено възражение, поради което те се считат неоспорени. Посочва се още, че с определение на съда по несъстоятелността възражението е оставено без уважение в съответната част, както и че длъжникът е предявил иск по чл. 694 ТЗ за установяване на несъществуване на оспорените вземания. Допълнително се твърди, че т.д. № 15/2022 г. е образувано преди откриване на производството по несъстоятелност, поради което синдикът не е бил конституиран като страна и към момента не му са връчвани книжа по делото, поради което той не може да изрази становище относно евентуална идентичност между предмета на това дело и настоящия спор. Отправя се искане съдът служебно да извърши проверка и при основателност да уважи възраженията на ответника, а при неоснователност да ги отхвърли. Накрая се поддържа, че направените доказателствени искания са относими към спора и следва да бъдат допуснати, като се оставя на съда да прецени тяхната основателност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По искането за частично прекратяване на производството:
Искането е основателно.
От представените по делото доказателства се установява, че преди образуването на настоящото производство, между същите страни е било висящо производство по т.д. № 15/2022 г. по описа на БлОС. С откриване на производството по несъстоятелност на ответника, посоченото дело е било спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, а впоследствие, поради оспорване на 3 вземанията, е възобновено по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ.
Съгласно трайната и последователна съдебна практика, възобновеното производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ и установителният иск по чл. 694 ТЗ са функционално еквивалентни процесуални способи за установяване на съществуването на вземания в производството по несъстоятелност.
Решението, постановено по възобновеното производство, има установително действие спрямо длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, което е идентично с действието на решението по иска по чл. 694 ТЗ.
В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, според която възобновеното производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ „ще изпълни ролята на такова по чл. 694 ТЗ“ (така Определение № 600 от 27.07.2023 г. по к.тр.д. № 964/2023 г. на ВКС), като двете производства са представени като алтернативни пътища за разрешаване на спора, чиито решения се ползват с еднаква сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в несъстоятелността (вж.
Определение № 2760 от 02.10.2025 г. по к.ч.тр.д. № 1641/2025 г. на ВКС).
Апелативните съдилища също последователно приемат, че наличието на заварено производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ води до недопустимост на последващ иск по чл. 694 ТЗ за същото вземане, тъй като завареното производство изпълнява ролята на такъв иск (вж. Решение № 705 от 03.12.2024 г. по в.тр.д. № 718/2024 г. на Апелативен съд - София). В идентична хипотеза, при наличие на приключило производство по чл. 637, ал. 3 ТЗ, съдът е приел, че липсва правен интерес от водене на последващ иск по чл. 694 ТЗ и е обезсилил първоинстанционното решение, като е прекратил производството в припокриващата се част (Решение № 94 от 15.03.2023 г. по в.тр.д. № 679/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив).
При наличието на висящ процес по реда на чл. 637, ал. 3 ТЗ, последващият иск по чл. 694 ТЗ за установяване на същите вземания се явява недопустим поради наличие на отрицателната процесуална предпоставка на висящ процес (lis pendens) съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай, от съпоставката на исковата молба по настоящото дело и предмета на спора по т.д. № 15/2022 г., се установява идентичност на страните, основанието и частично на предмета на двете дела. Установява се, че следните претенции, предявени в настоящото производство, са предмет и на 4 по-рано заведеното т.д. № 15/2022 г.: за сумата от 5 405.70 лв., представляваща договорната неустойка за забавено плащане на природен газ, изчислена за периода от 08.12.2018 г. до 08.02.2019 г., включително на основание Договор № 500-2013 от 30.01.2018 г. за доставка на природен газ (Договор № 5002013).
Сумата е приета от синдика под № 3 по точка 5 от Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД (н); за сумата от 165 665.73 лв., представляваща договорната неустойка за забавено плащане на природен газ, изчислена за периода от 08.01.2019 г. до 17.01.2022 г., включително на основание Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната система. Сумата е включена под № 4 от Списъка на приетите от синдика вземания, като в списъка сумата е 218618.99 лв. тъй като е към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, а именно за периода от 08.01.2019г. до 05.02.2023 г.; за сумата от 26 439.45лв., представляваща държавната такса по т.д. № 15/2022 г.
С оглед на изложеното, настоящото производство се явява недопустимо в частта относно посочените по-горе вземания и на основание чл. 130 във вр. с чл. 126, ал. 1 ГПК следва да бъде прекратено в тази му част.
По евентуалното искане за спиране и по исканията относно доклада и експертизата:
С оглед уважаването на главното искане за частично прекратяване, евентуалното искане за спиране на производството в същата част е безпредметно.
Исканията за изменение на доклада и отлагане на експертизата са основателни, доколкото съгласно чл. 374, ал. 1 ГПК съдът следва първо да се произнесе по всички предварителни въпроси, включително по допустимостта, преди да пристъпи към събиране на доказателства, като произнасянето по тези искания се отлага до влизане в сила на определението в прекратителната му част.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 126/25 г. по описа на БлОС в 5 частта относно предявените установителни искове за съществуването на следните вземания: за сумата от 5 405.70 лв., представляваща договорната неустойка за забавено плащане на природен газ, изчислена за периода от 08.12.2018 г. до 08.02.2019 г., включително на основание Договор № 500-2013 от 30.01.2018 г. за доставка на природен газ (Договор № 5002013); за сумата от 165 665.73 лв., представляваща договорната неустойка за забавено плащане на природен газ, изчислена за периода от 08.01.2019 г. до 17.01.2022 г., включително на основание Договор № 500-191 от 11.12.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната система; за сумата от 26 439.45лв., представляваща държавната такса по т.д. № 15/2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ евентуалното искане на „Булгаргаз“ ЕАД за спиране на производството по делото в посочената част.
ОТЛАГА произнасянето по останалите искания до влизане в сила на определението в прекратителната му част.
Определението в частта, с която се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Разпечатката съдържа 31 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f98a4513-2188-4c13-ba22-896d19a3c811