Решение № 3106 от 20.11.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 3106 гр. Русе, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20257200700606 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от С. С. Б. от гр. Русе, депозирана чрез процесуален представител – упълномощения адв. Б. Б. от АК - Русе, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000374/02.09.2025 г., издадена от началник група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че обжалваната заповед е издадена при липса на мотиви. Моли съда да постанови решение, с което същата да бъде отменена. Претендира присъждането на разноски.

В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата - началник група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Г. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева по представен списък на разноските. В придружително писмо с вх. № 4010/12.09.2025 г., с което жалбата е изпратена в съда прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3776207/02.09.2025 г. (л.2 от преписката) за това, че на 02.09.2025 г., около 01:10 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Христо Г. Данов“ и ул. „Цариброд“, управлява собствения си лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], под въздействието на алкохол, установено с техническо средство А. Д. 7510, с фабр. № АRВВ-0089, с проба № 712, отчел 2.12 промила алкохол в издишания от водача въздух, като му е издаден талон за медицинско изследване № 269911. В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С разписка е удостоверен отказ на нарушителя да подпише съставения АУАН.

От талон за медицинско изследване № 269911 (л.10 от преписката) се установява, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта с направление УМБАЛ „Медика“ Русе за извършване на което следва да се яви до 45 минути. Талонът му е връчен в 01 ч. и 50 мин. на 02.09.2025 г., като съгласно същия жалбоподателят е избрал да бъде изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване.

От протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 665/02.09.2025 г. (л.15 от преписката), се установява, че медицински специалист в УМБАЛ „Медика“ ООД – Русе на 02.09.2025 г., в 01: 55 ч. е взел кръвна проба от С. С. Б., като в заключението е посочено, че в изпратената за изследване проба от кръв се установява наличие на етилов алкохол в концентрация 2,48 на хиляда.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение от С. П. Й. на длъжност началник група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 25-1085-000374 от 02.09.2025 г. (л.1 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца С Мотивирана резолюция № 25-1085-М000145/02.09.2025 г. на началник група към ОДМВР – Русе (л.17 от преписката), на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA, № 3776207 от 02.09.2025 г. против С. С. Б..

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред.

Към преписката по делото е приложена заповед с рег. № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.2 са посочени и началниците на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ (л.19 от преписката по делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Видно от удостоверение рег. № 336р-29798/04.11.2025 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.23 от делото), към датата на издаване на удостоверението С. П. Й. заема ръководна длъжност – началник на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе. В удостоверението изрично е посочено, че старши инспектор Й. е заемала горепосочената ръководна длъжност и на дата 02.09.2025 г. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на гр. Русе, т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци от неговия състав.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът намира за неоснователно възражението изложено в жалбата, че административният орган не е изложил мотиви при издаването на обжалваната заповед. В заповедта са посочени както правните – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, така и фактическите основания за нейното издаване (управление на МПС под въздействие на алкохол, установено с техническо средство с конкретно посочен фабричен номер, както и с протокол за химическа експертиза, удостоверяващ концентрацията на алкохол в кръвта на водача). Освен това в заповедта като доказателства се сочат съставения АУАН, издадения талон за медицинско изследване, протокола за химическа експертиза № 665/02.09.2025 г., които допълват изложените фактически основания съгласно приетото в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.

Административният орган е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Цитираната норма гласи, че се прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата.

Относимият към казуса подзаконов нормативен акт се явява Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. (ал.2). В случая от доказателствата по преписката се установява, че при извършената му на 02.09.2025 г. полицейска проверка, на водача е извършено изследване с техническо средство А. Д. 7510, с фабр. № АRВВ-0089, с проба № 712, като в издишания от него въздух е отчетена концентрация от 2.12 промила алкохол. По реда на цитираните по-горе разпоредби от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е бил попълнен и талон за изследване рег. № 269911, представляващ приложение № 1 към чл.3, ал.2 от наредбата. (л. 10 от преписката). В съответствие с изискванията на чл.7, ал.1 от наредбата, след като с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за медицинско и химическо лабораторно изследване – УМБАЛ „Медика“, гр.Русе, където С. Б. е дал проба кръв за медицинско изследване и видно от протокола за химическо изследване от 02.09.2025 г. в пробата е отчетен етилов алкохол в концентрация 2, 48 промила в кръвта.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са налице регламентираните в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Определеният от органа срок на мярката - 6 месеца, е в минималния предвиден в закона размера, поради което не подлежи на изменение.

Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, заявена в чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по същия закон.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Разпечатката съдържа 32 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f98a36d8-488d-4516-93e0-b390c224a33d