Решение № 200 от 23.03.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Кюстендил, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520101714 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „***“ EООД, ЕИК:

************, против СТ. К. Д..

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество разполага с активна процесуална легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „********“ ООД цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с „*************“ ЕАД - като цедент договор за цесия от 16.10.2018 г.

„***“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то Д. следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при съблюдаване на законовите изисквания за това – и по – конкретно „*********“ ООД действало в двойно качество – като упълномощен от мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019 г.

Твърди се, че м ежду кредитора „**********" ЕАД, ЕИК: 831642181 и 1

СТ. К. Д., ЕГН:**********, бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16875031001, от дата 15.04.2018 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ************, с избран тарифен план Smal L, с месечна абпонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Въз основа на това били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, на стойност 84.1 1 л в . , а именно: № ************/08.05.2018г.

; №***********/08.06.2018 г.;

№**********/08.07.2018 г.; №********/09.08.2018 г. за периода на потребление от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г.

К ъ м всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Незаплащането в срок довело до едностранното прекратяване на индивидуалните договори, след което по сочения клиентски номер №************* била издадена крайна фактура № ********* от дата 08.09.2018 г. с начислена обща сума за плащане.

В нея била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 86,20 лв., от която се претендира сума в размер на 59,97 лв. – представляваща трикратният размер на месечните такси.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 10.08.2018 г., генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Неизпълнението обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че СТ. К. Д., ЕГН:********** , дължи и следва да заплати на ищеца „***" ЕООД, ЕИК 205680303, сумата в размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лева и 97 стотинки) - представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „***" ЕАД с клиентски номер 1********* от дата 15.04.2018 г., формирана като трикратния размер на месечните такси, за което е издадена фактура № *********** от дата 08.09.2018 г.

Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Застъпва се становище, че претенцията е допустима, но неоснователна. Сочи, че за сочените в молбата прехвърляния на вземания не била уведомена. Д. не бил възразявал, че не дължи посоченото в ИМ задължение.

2

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а ответната страна се представлява от особения представител – адв. С..

Последният поддържа писмения отговор и желае отхвърляне на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото между „***“ ЕАД и ответника на 15.04.2018 г. бил сключен договор за предоставяне телекомуникационни услуги /абонаментен план L/ между страните, по койт o Д. се задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв. за срок от 24 месеца.

Приложени са и Общи условия за услуги, предоставяни от оператора.

Били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга:

Ф-ра №**********/08.05.2018г.; ф-ра №**********/08.06.2018 г.; ф-ра №**********/08.07.2018 г.; ф-ра №**************/09.08.2018 г.

Няма данни задължението по тях да е изплатено.

Процесното вземане било прехвърлено на настоящия ищец на основание сключен на 01.10.2019 г. със „******“ ООД цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с „***“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.

Не са ангажирани доказателства за посочените прехвърляния на вземания да е бил уведомен длъжникът.

Със сключването на договора „***“ ЕАД упълномощило „******“ ООД с правата да уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземанията.

За това е издадено и изрично пълномощно на л. 12 от делото, но доказателства, че уведомяване е извършено, не са ангажирани. Подобно такова обаче, не е представено досежно договора за прехвърляне на вземания.

На основание чл. 410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал Районен съд – Кюстендил, като видно от материалите по приетото ч. гр. д.

№1172/2021 г. на КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител, подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против длъжника и ответната страна тук, за дължимите суми, предмет и на настоящото дело. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично 3 задължение № 112/15.06.2021 година. Доколкото длъжникът не е намерен, то връчването е станало по реда на чл.47 от ГПК – със залепване на уведомление и с разпореждане №671 от 29.07.2021 г. по ч. гр. д. 1172/2021 г. по описа на КРС е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като в едномесечен срок следва да представи доказателства за това по ч. гр. д. №1172/2021 г. по описа на КРС. Това е сторено от ищцовото дружество в указания срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, като останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за спазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, при която се установи, видно и от материалите по приложеното заповедно производство, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК - залепване на уведомление, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че установителната претенция е допустима.

По основателността:

Съдът е сезиран с искане за установяване на вземане по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с правна квалификация чл. 79, ал.

1 и чл. 99 от ЗЗД , което е било прехвърлено по силата на договор за цесия на настоящия ищец, предявено по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

В тежест на ищеца тук е било да установи вземането си както по основание, така и по размер - претендираните суми, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги, за които са издадени процесните фактури, а така също и наличието на валидни цесионни правоотношения (и по двата договора за цесия, доколкото същите са деривативен придобивен способ и за да придобие ищцовото дружество процесното вземане, праводателят му също следва да е бил собственик на вземането), респ. съобщаването им на длъжника, по силата на чиито правни последици 4 обосновава активната си процесуална легитимация.

В тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на сумите, както и възраженията, на които се позовава, вкл. всички факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното право.

Не е спорно по делото, че между „***“ ЕАД и ответникът на 15.04.2018 г. бил сключен договор за предоставяне телекомуникационни услуги /абонаментен план L/ между страните, по койт o Д. се задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. за срок от 24 месеца.

Няма данни процесните суми съгласно издадените фактури да са заплатени.

Процесуалният представител на ответника сочи, че ответникът не е бил уведомяван за извършените цесии. Уведомяването е свързано с установяването на вземането от материалноправна страна и следва да бъде изяснено твърдението, че вземането е възникнало по силата на соченото прехвърляне на вземания.

В съответствие с нормата на процесуалния закон - чл.154 от ГПК, е прието, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти. Тежестта на доказване не е задължение за представяне на доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.

Съдът приема следното: цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (взмания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.

Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички изисквания за действителност на договорите, в това число и определеност, респ. определяемост на съдържанието на престацията.

В конкретния случай ищецът се позовава на договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „****” ООД, с който са му прехвърлени вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент „***“ ЕАД и предмет вземанията в размер на 59,97 лв.

Представеното уведомление по см. на чл. 99, ал.3 ЗЗД изхожда от една страна от „***“ ЕАД, чрез надлежно упълномощения цесионер – „*****“ ООД (релевантно за съобщаването на първата цесия от 16.10.2018 г.) и от друга – от „***“ ЕООД, посочен като цедент по договора за цесия от 01.10.2019 г. В действителност обаче „***“ ЕООД по втория договор за цесия има качеството на цесионер, а не на цедент, както е посочено в титулната част 5 на уведомлението. И именно в това свое качество (на цесионер), за да бъде надлежно съобщаването на прехвърлянето на вземането на ответника по делото, то следва ищцовото дружество да е надлежно упълномощено от цедента по договора от 01.10.2019г. - „**** “ ООД. Данни за подобно упълномощаване по делото липсват (такива са налице единствено досежно упълномощаването на цесионера по първата цесия – „****“ООД, който се явява цедент по втората цесия и е трябвало в лично качество, посредством органния си представител, или чрез надлежно упълномощаване на цесионера – ищец в настоящото, да доведе до знанието на С. станалото второ по ред прехвърляне на процесното вземане).