Решение № 15001 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15001 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря ССВ като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110151603 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Й..“ ЕАД е предявил срещу ответника П. И. П. кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 940,81 лв., от които:

92,92 лв., дължими по Фактура № ../25.03.2023 г. за отчетен период от 05.03.2023 г. до 24.03.2023 г., със срок за плащане от 09.04.2023 г., която сума представлява неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: 32,89 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + .., 4,49 лева – лизингова вноска за предпочетен номер + .., 22,53 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + ... и 33, 01 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + ...;

77,14 лв., дължими по Фактура № ../25.04.2023 г. за отчетен период от 25.03.2023 г. до 24.04.2023 г., със срок за плащане от 10.05.2023 г., която сума представлява неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: 20,89 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + .., 4,49 лева – лизингова вноска за предпочетен номер + .., 14,87 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + ... и 36,89 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + ...;

74,44 лв., дължими по Фактура № **********/25.05.2023 г. за отчетен период от 25.04.2023 г. до 24.05.2023 г., със срок за плащане от 09.06.2023 г., която сума представлява неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: 19,99 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + .., 4,49 лева – лизингова вноска за предпочетен номер + .., 13,97 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + ... и 35,99 лева – абонаментна такса за предпочетен номер + ...;

338,01 лв., дължими по Фактура № .../25.07.2023 г. за отчетен период от 25.06.2023 г. до 24.07.2023 г., със срок за плащане от 09.08.2023 г., която сума представлява неплатени неустойки, лизингова вноска и сума за мобилно устройство, както следва:

4,49 лева – лизингова вноска за предпочетен номер + .., 49,98 лева – неустойка за предпочетен номер + ..., 126 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер + ..., и 157,54 лева – неустойка за предпочетен номер + ...;

358,30 лв. дължими по Фактура № ../25.08.2023 г. за отчетен период от 25.07.2023 г. до 1

24.08.2023 г., със срок за плащане от 09.09.2023 г., която сума представлява неплатени неустойки, лизингови вноски и сума за мобилно устройство, както следва: 49,98 лева – неустойка за предпочетен номер + .., 85,31 лева - лизингови вноски, начислени за предпочетен номер + .., и 223,01 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер + .., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3266/2025 г. по описа на РС - Враца.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер .. от 05.03.2023 г., Договор за лизинг за Tablet .. Tab ... HD 2nd Gen 32 GB от 05.03.2023 г., Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ... от 06.03.2023 г., съгласно т. 7 от който му предоставил, освен интернет услуги, и устройство марка ... 4G ..R, и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ... от 07.03.2023 г. Излага, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което му били начислени неустойки, които не надвишавали три месечни абонаментни такси, и били начислени съответно във Фактура № ../25.08.2023 г. и Фактура № .../25.07.2023 г. Твърди, че ответникът не е погасил дължимите от него задължения по сключените договори, включително не е върнал лизинговата вещ след изтичането на срока на договора за лизинг, с оглед на което обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за уважаването им и за присъждането на сторените по делото разноски.

В срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че претенциите за потребление на услугите са недължими, тъй като не е сключвал процесните договори, както и не е получавал посочените от ищеца устройства. Уточнява, че на посочените в договорите дати, сочещи за тяхното сключване, не се е намирал на територията на гр. Б.., в която връзка оспорва авторството им. Моли за отхвърлянето на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг; 2. че е бил изправна страна по договорите, т. е. изпълнил е задълженията си по тях, предоставял е мобилни услуги и е предал устройства за ползване; 3. размера на дължимите абонаментни такси, използваните услуги и лизингови вноски.

По иска за неустойка ищецът следва да докаже, че е между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договора за мобилни услуги, че в договора за мобилни услуги е включено неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на задължението на ответника същият дължи заплащане на неустойка в претендирания размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи положителния факт на плащането на дълга.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за мобилни услуги от 05.03.2023 г., сключен между „Й..“ ЕАД и ответника за мобилен номер .. с месечен абонамент за първите 24 месеца от 29, 99 лв. на месец и 45, 99 лв. след изтичане на посочения срок. На същата дата страните са сключили и договор за лизинг за .. Tab ... HD 2nd Gen 32 GB с 23 месечни лизингови вноски от по 4, 49 лв. всяка.

На 06.03.2023 г. е бил сключен и договор за услуга интернет за дома с промоционален месечен абонамент за първите три месеца в размер на 9, 99 лв. и 19, 99 лв. на месец след изтичане на първите 3 месеца. На същата дата ответникът е предоставил на ищеца и устройство R.. ... 4G ..R, за което е подписан приемо-предавателен протокол (л. 19 гръб).

На 07.03.2023 г. е бил сключен договор за мобилни услуги между „Й..“ ЕАД и 2 ответника за мобилен номер ... с месечен абонамент от 25, 99 лв. на месец за срок от 24 месеца и 49, 99 лв. на месец след изтичане на този срок.

От правна страна:

От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени доказателства се установява, че между страните са сключени два договора за мобилни услуги, един договор за лизинг и един договор за услуга интернет за дома. С отговора на исковата молба ответникът оспори автентичността на подписите, положени за него в приетите договори, въз основа на което съдът откри производство по оспорване истинността на подписите по реда на чл. 193 ГПК. Въпреки разпределената му доказателствена тежест и дадена възможност да ангажира доказателства, вкл. допускане на съдебно-графическа експертиза, ответникът не доказа неистинността на оспорените подписи, поради което оспорването по реда на чл. 193 ГПК е неуспешно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа, до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н.

С подписването на договора за лизинг ответникът е декларирал и потвърдил, че ищецът-лизингодател му е предал процесното устройство – чл. 4 от договора за лизинг. В договора за мобилни услуги е посочено, че устройството се предоставя на лизинг с отстъпка от стандартната цена в размер на 317, 14 лв. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства за плащане на сумите, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.

Между страните не се спори, че ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба стойности, като не се твърди и не се доказа плащане на тези суми, поради което претенциите за заплащане стойност на мобилни услуги следва да се уважат в пълните предявени размери.

Предвид датата на сключване на договора за лизинг – 05.03.2023 г. и срокът му от 23 месеца, към датата на приключване на устните състезания е настъпила изискуемостта на всички лизингови вноски по него, поради което е безпредметно да се обсъжда настъпването на предсрочна изискуемост за част от вноските. По делото не се твърди и не се доказа плащане на претендираните лизингови вноски, поради което и тези претенции следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.

По отношение на претенциите за неустойки по двата договора:

Претендират се неустойки, сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, по всеки от двата договора за мобилни услуги, както и разликата между стандартната цена за устройството без отстъпка, и преференциалната цена, за която е сключен договорът за лизинг. Основанието за възникване на вземането за неустойка е предвидено в договорите, но съдът намира, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване ищецът да е упражнил правото си да прекрати едностранно процесните договори. Видно от клаузите на приложените общи условия (л. 26 и сл.), т. 27 плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но 3 не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Съгласно т. 75 от общите условия при неспазване на което и да е задължение от част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ищецът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него. Доколкото не е уговорено друго по-специфично в Общите условия на ищеца и между страните, следва да се приеме за приложима разпоредбата чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Следователно, е необходимо предупреждение, с получаване на което и след изтичане на срока, а ако такъв не бил даден - от момента на достигане на уведомлението до длъжника, действието на договора е преустановено.

По делото липсват каквито и да е доказателства ищецът да е отправил писмено изявление, което да е достигнало до длъжника за предсрочно прекратяване на договора.

Издаването на фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора не е равносилно на такова волеизявление. Съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено условие в договора, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Наличието на предпоставки за автоматично прекратяване на договора следва да бъде изрично уговорено между страните. Следва да са ясни не само предпоставките за настъпване на прекратяването на правоотношението, а и моментът, от който действието на договора се прекратява. Посочените по-горе разпоредби в общите условия на ищеца не са еднозначни, а правото за едностранно прекратяване на договора и автоматичното прекратяване при определени предпоставки не са идентични. Правото за едностранно прекратяване е една възможност за търговеца, която възможност, доколкото изрично не е изключено, предполага уведомяване на потребителя, вкл. и с оглед определянето на момента, от който правоотношението ще се счита за прекратено. При всички положения разпоредбите на търговеца в общите условия, касаещи частта относно едностранното прекратяване на договора и връзката между спирането/прекратяването на услугите и прекратяването на договора, не са ясни. Същите не предвиждат ясни хипотези за прекратяване на договорите, нито дали и как следва да бъде уведомен потребителят, и създават неясноти по отношение смисъла на разпоредбите. Ето защо, съдът следва да ги тълкува по благоприятен за потребителя начин, а именно, че за едностранното прекратяване на договорите е необходимо уведомяване на потребителя, т. е. приложими са общите правила на ЗЗД. Изложеното налага извода, че за ищеца не е възникнало правото да получи претендираните неустойки, поради което претенциите за сумите от 49,98 лева – неустойка за предпочетен номер + ..., 126 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер + ..., и 157,54 лева – неустойка за предпочетен номер + ... (по фактура № .../25.07.2023 г.) и за сумите от 49,98 лева – неустойка за предпочетен номер + .., и 223,01 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер + .. (по фактура № ../25.08.2023 г.) подлежат изцяло на отхвърляне.