Решение № 750 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300500705 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „******* – гр. *****, ЕИК *****; против решение № 4987/07,12,2023 г., постановено по гр. д. № 9370/2023 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която се признава за установено в отношенията между страните, че дружеството-жалбоподател дължи на А. Д. Д., ЕГН **********; сумата от 120,96 лв., получена без правно основание въз основа на нищожна клауза за неустойка по Договор за кредит № 230990/14,06,2018 г., за която по ч. гр. д. № 11830/2023 г. на СРС е издадена Заповед № 10001/05,04,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК. Жалбоподателят претендира отмяна на решението в обжалваната част с оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорват се изводите на РС за нищожност на сключения между страните договор. От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната часта и вместо това да отхвърли предявения иск.

Ответникът А. Д. Д., ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за законосъобразно и иска потвърждаването му.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със 1 становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД. Предявен от А. Д. Д., ЕГН **********; против „*********** – гр. *****, ЕИК *****. От съда се иска да постанови решение, с което: да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 129,60,96 лв., получена без правно основание въз основа на нищожна клауза за неустойка по Договор за кредит № 230990/14,06,2018 г., за която по ч. гр. д.

№ 11830/2023 г. на СРС е издадена Заповед № 10001/05,04,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ответникът оспорва иска.

С обжалваното решение РС е приел предявения иск за основателен до размер от 120,96 лв. и е признал за дължима посочената сума, а за разликата над нея до пълния претендиран размер е отхвърлил иска като неоснователен. В отхвърлителната част решението не е обжалвано. Предмет на въззивното производство е спорът относно признатата за дължима сума от 120,96 лв.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че помежду им е сключен посочения Договор за кредит № 230990/14,06,2018 г. Със същия ответникъткредитодател се е задължил да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 500 лв. за срок от тридесет дни. Уговорена е годишна фиксирана лихва за ползване на кредита от 41 %, като за срока на кредита лихвата е посочена в размер на 17,08 лв..

Размерът на ГПК е 49,64 %.

В чл. 1.7 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключване на договора да представи на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. Банковата гаранция следва да покрива размера на всички дължими от кредитополучателя суми и да има срок на валидност не по-кратък от срока на договора плюс шест месеца. Поръчителите пък трябва да са поне двама, всеки от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да работят на безсрочен трудов договор, да имат поне пет години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг кредит, да нямат неплатени задължения към финансови институции.

2

В чл. 3.3 от договора се предвижда заплащане на неустойка в размер на 4,32 лв. на ден лв., дължима от кредитополучателя при неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение по договора, която се дължи само за периодите, в които кредитът е бил без валидна гаранция. Неустойката се начислява и заплаща заедно с погасителните вноски по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон (ЗПК), е нищожна.

Конкретни нарушение на закона са предвиден в чл. 19, ал. 5 и чл. 22 ЗПК. В чл. 19, ал.

4 ЗПК е указано, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. повече от 50 %, а според забраната в ал. 5 на същия член клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция въззивният съд намира, че уговорената в т. 6 от договора за кредит неустойка реално представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР.

В случая уговореният размер на годишната лихва по кредита е 41 %, а размерът на ГПРвъзлиза на 49,64 %. В договора липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР. При това положение е невъзможно да се установи дали задължението за заплащане на процесната неустойка е отчетено при формиране на ГПР, както и дали са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

С оглед изложеното настоящата инстанция споделя формирания от РС извод за недействителност на спорната клауза. Наред с посочените по-горе нормативни нарушения, така уговорената неустойка надхвърля присъщите й обезпечителна и гаранционна функция, води до скрито оскъпяване на кредита и противоречи на принципите за справедливост и добросъвестност. В тази насока РС е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя и към които, на основание чл. 272 от ГПК, препраща. При това положение следва да се приеме, че заплатената въз основа на нищожната клауза неустойка е получена от ответника без правно основание и подлежи на връщане. Затова решението в обжалваната му част 3 следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4987/07,12,2023 г., постановено по гр. д. № 9370/2023 г. на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която се признава за установено в отношенията между страните, че „************* – гр. *****, ЕИК *****; дължи на А.

Д. Д., ЕГН **********; сумата от 120,96 лв., получена без правно основание въз основа на нищожна клауза за неустойка по Договор за кредит № 230990/14,06,2018 г., за която по ч. гр. д. № 11830/2023 г. на СРС е издадена Заповед № 10001/05,04,2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4