Решение № 153 от 21.03.2024, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1601/2023
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 19.06.2024
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Габрово, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на В. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*************” № 2, ет. 2, вх. Б, ап. 16, предявена срещу С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „**********“ № 35, ет. 6, за връщане на сумата 1476,60 лева, представляваща авансово заплатено възнаграждение по развален договор за изработка, с предмет изграждане и външно оформление на гробно място.
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за извършване на строителни и ремонтни дейности на гроб, находящ се на блок 35, № 4 в Централните гробища в гр. Габрово, по който договор ищецът заплатил на ответника първоначално 350 лева капаро като обезпечение за изпълнението на договора, след което допълнително още 300 лева или общо 650 лева. Поради обстоятелството, че ответникът М. бездействал ищецът сам закупил и доставил на обекта следните материали: 2 куб. м. бетон на стойност 380 лв., гранитогрес 11 кв. м. - 231 лв., лепило за плочки - 25,60 лв. или материали на обща стойност 636,60 лв., които предал на ответника. Освен това, ищецът заплатил на ответника и сумата 190 лв. за труд за поставяне плочите на гроба. Излага, че след като получил паричните суми и материалите, ответникът не се появил да изпълни строителните дейности по изграждане и оформяне на гроба. Поради неизпълнението на договора от страна на изпълнителя, ищецът го развалил и претендира връщане на даденото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. М. депозира отговор на предявената искова молба, с която оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен договор за извършване на строителни и ремонтни дейности на процесния гроб, като твърди да е извършил всички дейности без поставянето на гранитогрес. Сочи, че страните не са уговаряли конкретен срок за изпълнение. В съдебно заседание ответникът оспорва и наличието на сключен договор, като твърди, че такъв ищецът бил 1 сключил с друг правен субект.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал.
1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за изпълнение на строително-монтажни дейности на гробно място, разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя и неизпълнение на възникналото от развалянето задължение за връщане на полученото по разваления договор възнаграждение в размер на 1476,60 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение на възложената работа, респ. за връщане на полученото за същата възнаграждение (за труд и материали) след разваляне на договора, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. В случая изпълнителят твърди, че между страните не е сключен договор, евентуално, че е престирал в рамките на уговореното, като изпълнението било на стойност надхвърляща получения от ищеца аванс.
Първият спорен в настоящото производство въпрос и обуславящ изводите на съда по отношение основателността на предявения иск, е възникнало ли е между страните правоотношение от сключен договор за изработка, като извън съмнение е, че договор, оформен в документ с положени от страните подписи не е налице. Това обаче не препятства извод, че страните са сключили неформален договор, тъй като ищецът е възложил изпълнението на дейностите по оформяне на гробното място, а С. В. М. се е съгласил да ги осъществи срещу заплащане. Без значение за сключването на договора е по какъв повод и че чрез трето лице страните са влезли в контакт помежду си.
Достатъчен е фактът, че ищецът е изразил воля оформянето на гробното място да бъде изпълнено от ответника, което категорично се потвърждава от изложеното в исковата молба и събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.М.М., показанията на когото установяват, че ищецът предал плочки за облицовка на гробното място, което действие недвусмислено сочи, че същият се е считал обвързан от правоотношение със С. В. М.. Последният пък сам твърди и показанията на М. установяват, че предприел действия по почистване, подготовка на мястото за изливане на бетонна плоча и странични ограждения (бордюри) и е изпълнил изливането на бетон, т.е. осъществил е активно поведение, насочено към изпълнение на договора, което представлява конклудентно съгласие със сключването на договора. Ето защо, твърденията на страните и събраните доказателства са еднопосочни и формират категорично заключение за постигнато между страните съгласие, което означава сключен помежду им договор, със съдържание, типично за уредения в ЗЗД договор за изработка.
Не е спорно, че за изпълнение на възложеното от ищеца са заплатени парични суми, които в съдебно заседание, проведено на 14.12.2023 г. ответникът С. В. М. изрично признава, че е получил, но твърди, че същите представлявали възнаграждение 2 за вече изпълнени работи, включително признава, че от възложеното не била изпълнена само частта, касаеща монтирането на облицовката от гранитогрес.
Правото на ищеца В. Н. Т. да му бъде върнато даденото по сключения договор се обуславя от неговото разваляне, което се твърди да е извършено с покана, получена от ответника на 24.11.2022 г.. Това поставя особено съществения въпрос възникнало ли е в патримониума на възложителя по договора Т . потестативното право с едностранно волеизявление да развали процесния договор за изработка, поради неизпълнение от страна на С. В. М., тъй като предявеното вземане за сумата 1476,60 лева се поражда от валидното упражняване на това право, което ищецът твърди да е осъществено с връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Както се посочи, сключеният между страните договор, с оглед предметното му съдържание, е такъв за изработка и включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения за страната, дължаща характерната престация – изпълнителят С. В. М., а именно да извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно възложеното и да предаде овеществения резултат на възложителя В. Н. Т. – завършено гробно място, а за последния - да приеме (одобри) изпълнената съгласно договора работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ.
При изработката непосредствената цел (основанието) на сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост върху овеществения работен резултат (реконструирано и оформено с плочи гробно място), а неговото изработване в съответствие с изискванията на възложителя, уговорени в сключения договор.
Съществените уговорки на сключения договор, които са установени в производството касаят възложените строителни дейности по оформяне на гробно място, включително облицовката му с плочи. Договореният размер на насрещната престация за изпълнение на възложеното не е установен, но това не обуславя порок на договора. Съгласно решение № 121 от 17.06.2013 г. по т. д. № 649/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, съставляващо уеднаквена практика за съдилищата, липсата на доказана конкретна уговорена цена не води като последица до извод за липсата изобщо на договорно отношение, а се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при сключването на договора за същия вид стока при подобни обстоятелства, а съгласно решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г., ІV Г.О. на ВКС, по аналогия на закона същото правило се прилага и по отношение на цената (дължимото възнаграждение) по договор за услуга. Следователно, в настоящата хипотеза следва да се приеме, че страните са се съгласили за оформянето на гробното място да бъде заплатена пазарната цена за такъв вид дейности. Какъв е размерът на тази пазарна цена, която не е установена в производството, не е от значение за настоящия правен спор. Достатъчно е, че липсата на подобна уговорка между страните не препятства възникването на правоотношението.
Договорът е сключен между физически лица, има неформален характер и принципно се подчинява на постигнатите между страните уговорки, тъй като уредбата на гражданскоправните сделки е диспозитивна - нормативните правила се прилагат и стават съдържание на правоотношението, само доколкото липсва постигнато между страните общо съгласие за отклонение от тях. Единствено императивните нормативни правила обвързват страните и дерогират несъответстващата им тяхна обща воля. Това 3 означава, че свободната воля на страните, изразена в съответствие с принципа на свобода на договарянето, определя както предметното съдържание на дължимата престация и поставените към качеството й изисквания, така и при настъпването на какви конкретни факти, възникналата от договора правна връзка може да бъде прекратена, включително кои форми на неизпълнение пораждат потестативното право на разваляне на сключения договор и условията за неговото упражняване. Такива особени уговорки да са постигнати между страните не е доказано в настоящото производство.
Според създадената уеднаквена практика, обективирана в постановени реда на чл.
290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора (ищецът Т.), отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна.
Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от собственото си задължение (да заплати възнаграждение). Ако това задължение е било изпълнено – възниква право за реституиране на даденото. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл.
Разпечатката съдържа 26 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f98798c6-fe62-4d3f-9cad-18fa26777ebf