Решение № 6 от 19.01.2022, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Тетевен, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20214330100655 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. М. П. от гр.

Тетевен срещу „Профи кредит България”ЕООД . В исковата молба се твърди ,че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № 30346681090, подписан с ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит, същата трябва да върне сумата по кредита в размер на 2634,84 лева., при срок кредита от 47 месеца. Наред с това съгласно договора за потребителски кредит № 30346681090, ищцата трябвало да заплати възнаграждение за закупена/ни допьлнителна/ни услуга/ги в размер на 1321,20 лева, разпределени на 47 месечни вноски. По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплаща е в размер на 3956,04лева, разпределени на 47 месечни вноски.Счита, че клаузата от Договор за потребителски кредит №30346681090, сключен между ищеца и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1321.20 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията за това били следните: Твърди ,че е накърнен на принципа на,добри нрави" по смисъла на чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Също така възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 п). Твърди ,че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит; по своето естество, били а част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Заявява ,че Допълнителните услуги предвидени в Договора за кредит представляват по своята същност "такси за усвояване и управление на кредита".

Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на 1 допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

Счита ,че така уговореният допълнителен пакет от клаузи от Договор за потребителски кредит, които предвиждал заплащането на възнаграждение в размер на 1321.20 лева е нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК според ,който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Счита ,че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Позовава се на глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл бил и чл.26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Счита ,че по посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди се ,че с процесната клауза предвиждаща заплащането на допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Основната цел на така уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучагеля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 1321.20 лева се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Позовава се и на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди ,че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ап.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се ,че с преюдициално заключение но дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Твърди ,че същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Също така била нарушена Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквагго е клаузата за заплащане на допълнителни услуги. Позовава се и на практиката на Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело 0-415/11, и цитираната в него практика.

Твърди се ,че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на 2 разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

Счита ,че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Заявява ,че поради това, Договора за потребителски кредит е недействителен, а от там и недействителна е клаузата за допълнителни услуги в размер на 1321.20 лева, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т10 от ЗПК. Претендира ,че клаузата от Договор за потребителски кредит № 3034681090, сключен между ищцата и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1321.20 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.Юа, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Моли съда да приеме, че клаузата от Договор за потребителски кредит № 3034681090, сключен между ищеца и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на 1321.20 лева, е нищожна на основание чл.2б, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена, претендира разноски .

В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника. В отговора се твърди ,че с ищеца С. М. П. в качеството и на кредитополучател ответника сключил договор за потребителски кредит (ДПК) № 3034681090. Видно било представенитe кьм настоящия отговор стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация, предоставени на ищеца в най-ранния етап на пред-договорните отношения с ответника, искане за отпускане на потребителски кредит, съдържащо заявените от кредитополучателя параметри, стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация, предоставен на ищеца непосредствено преди подписване на процесния договор за кредит, още преди встъпване в договорни отношения с ответника, на ищеца е предоставена цялата необходима за нея информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които дружеството предла1а на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП документи, ищеца бил получил и допълнителна пред-договорна информация, включваща информация относно допълнителните услуги, които дружеството предлагало и от които потребителите могат да се възползват. Параметрите на предложението, посочено в стандартния европейски формуляр, е направено въз основа конкретно искане на ищеца.

Видно било от приложеното към делото копие на искане за отпускане на потребителски кредит, именно кредитополучателят е поискал да сключи договор за кредит с определени параметри, като същият е имал възможност да вземе информирано решение въз основа на представения му СЕФ и допълнителна преддоговорна информация дали желае сключване на договор за кредит, с какви параметри следва да бъде то, дали да сключи договора с ответника или с друго дружество, като е разполагал с цялата му необходима информация, за да направи своето волеизявление и да депозира същото при дружеството. Ищецът е получил, попълнил и подписал общо 3 документа преди подписването на самия договор за кредит. Общите условия на дружеството, които съдържали отново информация досежно предлаганите от него продукти, също се намирали във видно място във всеки офис на компанията. Т.е. същият е получил цялата му необходима информация, възползвал се е от възможностите, които дружеството предлага и едва след това е преценил, че изборът му всъщност не го удовлетворява. Лишено от всякаква житейска логика било твърдението в исковата молба, че не били ясни една или друга клаузи от договора.Кредитополучателят сам е пожелал и е сключил и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, тъй като в този момент очевидно е преценил, че желае да се възползва от първата от услугите, включени в пакета, какго и да има възможността по всяко време да се възползва и от останалите, което е и направил:Така на 15.02.2019 г. е заявил, че желае да отложи 5, 6 и 7ма погасителна вноска от погасителния си план, за което е подписан анекс с нов погасителен план, а размерът на ГПР е намален на 41.63%.Няколко месеца по-късно, на 12.06.2019 г., ищецът отново, без да твърди, че нещо му е неясно, че считал, че клаузи от договора били сключени в противоречие със закона, добрите нрави или пък били 3 неравноправни, отново е отложил падежната дата на други 3 погасителни вноски - 10, 11 и 12. Отново е подписал анекс, отново е подписал нов погасителн план, отново ГПР е бил намален, този път на 36.25%.Същата година, на 24.10., за пореден път ищецът е заявил, а дружеството е изпълнило с оглед закупените допълнителни услуги, намаляване на размера на други три погасителни вноски - 14, 15 и 16-та. Сключен е пореден анекс с погасителен план, а ГПР е намален на 33.37%.Само няколко дни по-късно, на 11.11.2019 година, по искане на ищеца е сключен Анекс № 4, с който е променена падежна ia да fa по погасителния план па ищеца. ГПР се запазва в размер на 33.3/%.На 28.01.2020 г. ищецът за пети път заявява промяна в погасителния си план, като отново намалява размера на 3 погасителни вноски, този път 18, 19и 20- та. Подписва се анекс № 5, нов погасителен план, а ГПР се определя на 31.12%.Лишено било от всякаква житейска логика твърдението, че в пред-договорната и договорната информация имало неяснота относно клаузите, касаещи допълнителните услуги , които дружеството предлагало. На кредитополучателя не му е било неясно и очевидно не е счел за противоречащи на закона или добрите нрави клаузите, оспорени в настоящото производство, когато е поискал да сключи договор за кредит, сключил е такъв и е получил поисканата от него сума по банковата си сметка, неколкократно е правил промени в погасителния си план като е отлагал, намалявал размера на погасителните си вноски, променял е и падежната дата. Относно предявената в петитума на исковата молба претенция, че с допълнителните услуги, се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за „допълнителни услуги“ следвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент на разходите - ищецът е обосновал своите твърдения, че възнаграждението, дължимо на основание закупени допълнителни услуги, следвало да бъде включено в изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит. Тези твърдения на ищеца били изцяло неоснователни и същите противоречали на ЗПК, тъй като в обратния смисъл вече била формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не е. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Допълните услуги по кредита били заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупените допълнителни услуги не следвало да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от този ГПР Твърди ,че , заобикаляне на закона е налице, когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат. Когато страната постига този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат налице е заобикаляне на закона. За да имало заобикаляне на закона страните трябвало да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява и за постигане на тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Или, основанието имало субективен елемент, т.е. за да заобиколи закона една сделка е необходимо и двете страни по нея да имат съзнание за това. Допълнителна особеност на заобикалянето на закона било , че страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат. който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона, който обективен елемент също не е налице в процесния случай.В процесния случай страните били постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които могат да се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение ищецът се е задължил да отговаря. Субективният елемент на заобикалянето на закона като основание за нищожност 4 също не бил налице в процесния случай.С оглед на гореизложеното, в конкретния случай не било налице фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установявал забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора. Твърди ,че неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези изисквания са спазени .Счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че действителният ГПР е в различен размер от посочения . Твърди се ,че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, били ясно определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация Т.е. ищцата е била наясно с параметрите на допълнителни услуги, вкл. разходите, които ще има във връзка с тях, в случай че поиска такива, още преди подписване на договора за потребителски кредит, който факт влизал в противоречие с твърденията в исковата молба, че същите изведнъж няколко години по-късно са станали поясни. Твърди се ,че в случай, че при сключването на процесния договор с ответника ищецът се е чувствал несигурен в размера или условията на кредита, който желае да получи, или пък на допълнителните услуги, то на разположение на същата е обслужващият я кредитен експерт, който да обясни възникналите неясноти. При положение, че ищецът е получил пред-договорна информация под формата на стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация, разяснения на пред-договорния етап и на основните характеристики на предлаганите продукти, подписал е искане за отпускане на потребителски кредит ведно с искане за закупуване на допълнителни услуги, то счита за неоснователно и нелогично твърдението, че близо две години по-късно, са станали неясни и заблуждаващи параметрите на кредита или на допълнителните услуги.Освен това, преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре информиран (какъвто ищецът очевидно е, с оглед кредитната история на същия) и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Относно твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил установен механизмът, по който бил изчислен ГПР, и поради това договорът бил нищожен. Подобно изискване на първо място не съществувало в ЗПК, още повече пък липсата на подобен механизъм да представлява основание за най-тежката санкция в гражданското право, а именно - недействителност на целия договор за кредит. Уредбата относно задължителното съдържание и форма на договора за потребителски кредит е императивна и се съдържа в разпоредбите на закона за потребителския кредит (ЗПК), по-конкретно в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. Счита, че недопустимо би било да бъдат дописвани императивни правила и на базата на тях да се черпят допълнително основания за нищожност на процесния договор за кредит. Изискване, касаещо ГПР се съдържало в нормата на чл. 11, ал.

Разпечатката съдържа 17 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f98749d6-79df-4aa7-93bf-24367002562e